От край време Швеция отчита едни от най-ниските нива на майчина и детска смъртност в света. За съжаление, тези постижения не се отнасят за майки, родени в чужбина, които се оказват изправени пред по-високи рискове.
Пандемията от Ковид-19 беше силно напомняне за зеещите неравенства в здравеопазването при предоставянето на грижи за тези жени. Майките, родени извън Швеция, съобщават за по-високи нива на инфекции, прием в интензивно отделение, преждевременни раждания, бебета с поднормено тегло и мъртвородени в сравнение с майки, родени в страната.
(източник: https://www.unicef.org/partnerships/sweden)
Афра (не е истинското ѝ име) е един такъв случай. Бебето ѝ умира в утробата скоро след като тя се разболява от Ковид-19. Изпратена е в университетската болница за консултация.
„Никой не ми каза, че Ковид-19 може да бъде опасен за бебето“, каза ми тя. „Попитах моя акушерски център и те не казаха нищо. Дори не ме посъветваха да се ваксинирам!“
Историята на Афра е една от многото, които подчертават трудностите, пред които са изправени майките-чужденки в шведската здравна система. Въпреки че е универсално достъпна и безплатна за всички майки, защо една от водещите здравни системи в света не успява да защити значителна част от своите гражданки?
Причината е проста. Тя лежи в самата структура на шведската здравна система, а именно принципа на безпристрастност и предоставяне на еднакви ресурси за всички. Системата не признава, че поради социално-икономическия си статус, майките, родени в други държави, се нуждаят от допълнителни ресурси, за да имат същите резултати като майките, родени в Швеция.
Почти една трета от всички раждания в Швеция са от майки, родени извън страната. Този брой се е увеличил от 70-те години на миналия век, когато те образуват само 11% от всички раждания. При този нарастващ брой е крайно време да се анализират причините за тези неравенства и да се намерят решения за тяхното справяне.
Инструментите, с които вече разполагаме, могат да се използват за идентифициране и картографиране на тези неравенства и техния произход. Базираните на доказателства насоки, използвани в шведската здравна система, са подкрепени от няколко висококачествени регистъра, които документират резултатите от пациентите на ниво население.
Грижите при раждане се документират от Шведския медицински регистър на ражданията, който събира данни за майките, медицински и неонатални данни в продължение на почти пет десетилетия. Регистърът обхваща 99% от всички раждания в Швеция, но почти не се събират данни за социално-икономически характеристики като расова или етническа принадлежност.
(източник: https://www.su.se)
Сред малкото характеристики, за които се събират данни, са държавата на раждане и заетостта. Това означава, че най-ценният инструмент, достъпен за специалистите по майчино здравеопазване, е изначално неспособен да идентифицира как неравнопоставеността в здравеопазването може да повлияе на резултатите от раждането.
Езикови бариери
Комуникационните бариери са голямо предизвикателство в това отношение. Много специалисти по майчино здравеопазване, включително акушерки, съобщават, че това е огромен проблем и невинаги успяват да имат ефективна комуникация с майките, които не говорят шведски.
Във високорискови ситуации, като по време на спешно цезарово сечение, такива комуникационни бариери могат да бъдат критични и дори да струват живот.
Освен това има ограничено разбиране за това как тези езикови бариери влияят на цялостното разбиране на тези майки за грижите, които получават, както и за качеството на предоставяните грижи. От ключово значение е да има бъдещи изследвания, които да спомогнат за разбирането на тези пропуски.
Интересно решение е използването на т.нар. „културни дули“, за да се подобри достъпа до здравни грижи и подкрепа за майки, родени извън Швеция, по време на тяхната бременност, и особено по време на раждане.
(източник: https://www.unicef.org)
Дулите са хора без специфично медицинско обучение, но чиито умения могат да осигурят емоционална, социална и психологическа подкрепа по време на бременността и раждането. Установено е, че тяхната подкрепа намалява процента на раждания с цезаровото сечение и подобрява цялостното качество на грижите.
Разбира се, не всички са запалени по тази идея. При вече силно обложено с данъци население и здравна система, губеща милиони шведски крони годишно, майчиното здравеопазване и научните изследвания никога не са били високо в списъка с приоритети.
Ако тези промени бъдат направени, шведското майчино здравеопазване ще може да допринесе значително за подобряване на резултатите от раждането за майките, родени в други страни, и техните бебета. Като се заемем директно с този проблем, можем да гарантираме, че всички майки получават цялостната грижа, която заслужават, независимо от техния произход.
Превод: Катерина Георгиева
Автор: Mehreen Zaigham
Comments