Благодарим на neurodiversity.bg за интересния и важен разговор!
1. Какво означава човек да е невроразнообразен?
Невроразнообразието, или невродивергентността, е термин, който назовава естествените различия между хората също като раса, култура, етническа принадлежност или пол. Използва се да опише широк спектър от преживявания и разлики в социалното общуване, стиловете на учене, капацитета за внимание и други мозъчни функции.
По-общо познати са медицинските категории за невроразнообразие. Там влизат диагнози като аутизъм, биполярно разстройство, дислексия, синдром на дефицита на вниманието и хиперактивност (СДВХ), епилепсия, синдром на Турет и др. Въпреки че много от тези идентичности се считат за нарушения или състояния, невродивергентността не е нещо, което трябва да бъде "излекувано" или "поправено"; невродивергентността е само един от многото аспекти, които ни правят тези, които сме.
Социалният модел на уврежданията разглежда различията в нашите умове като естествени характеристики, вместо като дефицити. Например, вместо да определим някой с изразена сензитивност към звук, вкус или светлина, като човек със сензорно увреждане, ние можем да направим средата около него достъпна и не толкова сензорно натоварваща. Същото важи и за нашите емоции, в зависимост от нервотипа си, ние изразяваме и регулираме нашите емоции различно.
(източник: redbubble)
Чести характеристики на невроразнообразните хора са:
- Прям и директен стил на комуникация
- Разлики в нивата на концентрация
- Силно чувство за справедливост
- Креативност
- Завишено внимание към детайлите
- Разлики в изразяването и преработката на емоции
- Сензорни разлики
- Иновативност в разрешаването на проблеми
Това да си невроразнообразен не е “лошо” или “добро”. То просто е. Хората могат да се родят с определен невротип или да го придобият. Между 15 и 20% от всички хора са невроразнообразни по някакъв начин.
2. Можете ли да разкажете малко повече за това как, кога и защо създадохте колектива?
След като живяхме и учихме в чужбина, всички се върнахме в България, за да открием не само липсата на невроразнообразна общност, но и липса на всякакъв утвърждаващ дискурс по темата. Невроразнообразните хора и хората с различни възможности сме подложени на тежка стигматизация в обществото. Много системи в нашето обществото, като образователната, работното място, здравни и социални служби, са структурирани спрямо идеята, че има само един вид човешки разум, един вид функциониращи тела и едно типично поведение. Това прави много от тях недостъпни за невроразнообразните хора. Ако си невроразнообразен човек, който също така е куиър, безопасните и утвърждаващи пространства, било на живо или онлайн, драстично намалят. Искахме да създадем общност където невроразнообразието е не само прието, но и празнувано.
Намерихме се есента на 2022 година, след участие в активистката академия на “Билитис”. Идеята ни за създаване на група за общностна подкрепа и сбирки за невроразнообразни хора беше одобрена и така започнахме с организирането на общностни събития и лекции и създаването на онлайн група за взаимопомощ, която в момента има над 600 човека.
3. Ще ни разкажете ли малко повече за дейностите ви?
Освен онлайн канала за информация в социалните медии и общностната група за взаимопомощ, организираме ежемесечни сбирки за невроразнообразни хора, където да си споделяме и обменяме опит на живо, без страх от дискриминация или ейбълизъм.
Допълнително организираме и по-структурирани събития и лекции с цел информираност на обществото за невроразнообразието и създаване на инструменти за подкрепа. Такива бяха нашата работилница за СДВХ инструменти, семинар за социална тревожност и различни стилове на общуване, както и лекция върху пресечеността между това са си невроразнообразен и куиър.
Най-голямото ни събитие към момента е Международният форум за невроразнообразие, което проведохме през пролетта на 2023. Там си сътрудничихме със невроразнообразни организации от съседни държави и поканихме невроразнообрразни лектори и експерти от България да споделят своя опит и знания. Форумът завърши с панел за дискусии и въпроси от публиката, където много други невроразнообразни хора успяха да се включат, споделяйки собствени преживявания със здравната и социална система, идентифицирайки нужда от промяна на обществено и институционално ниво.
(източник: Фондация Невроразнообразие България )
4. Има ли връзка между невроразнообразието и принадлежността към ЛГБТИ+ общността? Можете ли да ни разкажете малко повече за нея?
Да, невроразнообразието е по-често срещано в ЛГБТКИА+ общността, отколкото сред хетеросексуалните или цис хората. Изследователите смятат, че това е така, тъй като невроразнообразните хора са по-малко склонни да се адаптират към социалните норми, по-склонни са да поставят под въпрос и да изследват своята полова и/или сексуална идентичност. Проучване от 2018 г. установява, че почти 70% от хората с аутизъм се идентифицират като "нехетеросексуални" (1). Проучване от 2020 г., проведено сред 247 жени с аутизъм, установи, че само половината от тях съобщават, че са цис, а само 8% от тях съобщават, че са изцяло хетеросексуални (2). Друго проучване установява, че невроразнообразните хора са 8 пъти по-склонни да бъдат асексуални (3). А за хората, които не се идентифицират с пола, който им е определен при раждането, е от 3 до 6 пъти по-вероятно да са аутисти от цис хората (4).
Това проучване също така установява, че хората, които се различават по пол, е по-вероятно да съобщават за аутистични характеристики и да подозират, че имат диагностицируем аутизъм.
Въпреки вредната дезинформация за "свръх диагностицирането" на някои невроразнообразни идентичности (като СДВХ), реалността е противоположна за хората от ЛГБТКИА+ общността. Куиър хората по-рядко получават адекватни здравни грижи и поради това е по-малко вероятно да получат определени диагнози и съответна подкрепа. Цис жените и хората, социализирани като жени са хронично подценени, когато става въпрос за невроразнообразие.
Лекарите често погрешно диагностицират разстройство от аутистичния спектър и СДВХ като други състояния или поведенчески модели при млади хора които са AFAB (социализирани като жени) (5). Диагностичните критерии също така не винаги включват начините, по които невродивергентността може да се прояви при хора, които са социализирани като момичета, тъй като те често имат "по-тихо представяне" на традиционните невроразнообразни симптоми (5).
Освен това ЛГБТКИА+ невроразнообразните хора се сблъскват с дискриминация, свързана с тяхната полова и/или сексуална идентичност. Според проучване от 2018 г. 70% от тийнейджърите с полова дивергентност и аутизъм съобщават, че се нуждаят от медицински грижи, утвърждаващи пола им, но 32% заявяват, че половата им идентичност е била поставяна под въпрос поради диагнозата им аутизъм (6). Дискриминацията в системата на здравеопазването, както и цисексистките и сексистките разбирания за невродивергентността оставят много куиър невроразнообразни хора недиагностицирани и/или без подкрепа.
Въпреки пречките и дискриминацията, с които се сблъскваме на системно ниво, през последните няколко години се наблюдава и нарастване на броя на куиър невроразнообразните творци, артисти, художници, психолози и научни изследователи, които споделят своите истории през социалните си канали.
5. Какви са нуждите на невроразнообразните ЛГБТИ+ хора в България?
На първо място имаме нужда от адекватна здравна и психологическа подкрепа, която да утвърждава избрания от нас стил на комуникация и/или сензорния ни профил.
Установено е, че невроразнообразието е свързано със значителен брой съпътстващи физически състояния, особено при тези от нас с аутизъм, които сме изложени на риск от повишени хронични заболявания, хипермобилност (включително синдром на Елерс-Данлос) и стомашно-чревни проблеми (7).
Много невроразнообразни куиър хора в България имаме психологическа травма от недостъпната социална среда, дискриминацията, хомофобията и трансфобията с които се сблъскваме ежедневно.Това увеличава риска, както от психологически проблеми, като депресия или тревожност, така и от здравословни проблеми, като автоимунни и сърдечно-съдови заболявания.
После, имаме нужда от повече гласност в обществото и повече репрезентация, както и повече места, които да са достъпни за невроразнообразните куиър хора.
Събития като Прайд например, могат да интегрират тихи места, звукоизолиращи слушалки, ясни инструкции с визуална подкрепа, по- ясна маркировка на изходите, за да подкрепят невроразнообразните хора.
6. Има ли адекватна психологическа подкрепа за невроразнообразните хора, които имат нужда от нея?
Не, невро-утвърждаващите практики тепърва започват да навлизат в здравеопазването в държави като Австралия и Великобритания и дори те имат да извървят дълъг път, докато са систематизирани и интегрирани на държавно ниво. В България все още нямаме достатъчно гласност върху това какво е невроразнообразие и кои психологически практики са утвърждаващи.
Много терапевтични практики в страната се фокусират или само върху преработка на травма или само върху поведенчески проблеми, незачитайки различията на когнитивно или сензорно ниво. Имаме нужда от повече холистични терапевти тренирани да забелязват и интегрират тази пресеченост в методологиите, които използват.
(източник: wordpress)
Истината е, че стандартните терапевтични методи поначало не са разработени с разбиране за невроразнообразните мозъци. В тях, както и в обществото, допълнително се патологизират определени начини на мислене, което може да бъде пречка в създаването на безопасна терапевтична среда. В основата на невро-утвърждаващия подход стои именно приемането на тези различия като част от спектъра на човешките емоции, съответно развиването на индивидуални стратегии за справяне със света около нас, вместо променяне на вътрешния ни свят.
Когато човек израства в общество, което създава у него впечатлението, че не е като другите или че неговата идентичност се различава от нормата, е възможно да се развият защитни механизми, които да маскират възприетите различия. Липсата на разбиране и видимост за голяма част от тези процеси, до голяма степен възпрепятстват достъпа до ефикасна помощ и подкрепа.
7. Как можем да сме по-включващи за невроразнообразните ЛГБТИ+ хора в нашето ежедневие и да подпомогнем преодоляването на стереотипите и бариерите, с които се сблъскват?
Слушайте индивидуалните нужди на всеки човек, всеки невроразнообразен човек е различен и ще има различни нужди.
Като нехомогенна група хора, невроразнообразието може да означава нещо различно за всеки представител на тази общност, съответно информираността за тези различия, било то в стила на комуникация, сензорните различния, или нивата на автономност са основния начин, по който можем да бъдем подкрепени.
Още нещо много важно е и да не правим предположения, базирани на тази информация, а да задаваме въпроси и да комуникираме ясно, защото дори в една и съща ситуация, един и същи човек може да има различни реакции или нива на енергия. Естествено, разбирането и подкрепата са най-важни, но каквото и да правите - не включвайте голямата лампа без предупреждение! :)
Референции:
Comments