"Lavender": историите на балканските жени, преживели насилие
- vechernicamedia
- Oct 1
- 3 min read
Една от три жени на Балканите е преживяла физическа или сексуална злоупотреба, по данни на Европейската агенция за основните права, според проучване, проведено в периода 2020 – 2024 г. Това не е просто факт, а крещяща нужда от промяна — на стигмата и мълчанието, на доверието в институциите и полицията, както и на наказателната отговорност.
Историята на Матея Райкович, която ще разкажем в тази статия, е една от многото. Разликата е, че след дълги години борба със самата себе си тя решава да проговори. Тя е черногорска режисьорка, жертва на изнасилване в млада възраст. Това води до появата на нейния основен демон – срамът и обезличаването.
Нуждата да сподели със семейството си и да се излекува от насилието, което е преживяла в миналото, я подтиква да създаде дебютния си документален филм „Lavender“. В него тя разказва за собственото си изнасилване и за потискането на жертвите в обществото.
Този филм е нещо повече от дълбок разказ за преживяната трагедия. Това е рядко срещано, непоколебимо изследване на сексуалното насилие на Балканите — там, където жертвите „имат вина“, рядко получават подкрепа и често са посрещани с недоверие, стигматизирани и принудени да се справят с последствията мълчаливо. Филмът е молба към всички хора, които по един или друг начин страдат вътрешно, но се страхуват от това какво ще последва, ако проговорят.
Най-често сексуалното насилие се случва в контекста на семейни или интимни отношения, което прави докладването още по-трудно. Такъв е случаят и с Райкович. Тя е изнасилена, докато е под влияние на алкохол и в безсъзнание. Не помни какво се е случило, докато не се събужда на следващия ден и усеща, че нещо не е наред с тялото ѝ.
При всеки подобен случай жените често спират да усещат тялото си като свое. Появяват се психични проблеми, а голям брой от жертвите не успяват да се възстановят — някои дори посягат на живота си.
Една от причините да не се говори за това, особено от преживелите го, е липсата на адекватни присъди за насилниците. Подобен пример е случай от Сърбия от юни 2016 г., при който мъж многократно изнасилва и бие доведената си дъщеря в продължение на две години. Получава присъда от едва 8 години — изключително малко за тежестта на извършеното. В други случаи извършителите на сексуални престъпления дори избягват затвор. Подобна информация и фактът, че насилникът ще бъде свободен след 8 години, съсипват жертвите и водят до още по-дълбоко мълчание и изолация.
В доклада на Държавния департамент на САЩ за глобалните права на човека от 2022 г. се посочва, че в повечето страни от Югоизточна Европа извършителите на домашно насилие най-често получават леки присъди. Това е нещо, което виждаме ежедневно и в България. При Матея Райкович, създателката на филма „Lavender“, наблюдаваме ситуация, в която извършителят не е бил подведен под отговорност, докато тя сама не решава да предприеме действия. Не го прави, за да осъди някого, а за да се освободи от тежестта, която е носила през всичките тези години.
По данни от същия доклад, България е една от страните, в които изнасилването от съпруг/съпруга не е отделно квалифицирано като престъпление — въпреки че „властите биха могли да го преследват съгласно общия закон за изнасилване, това се случва рядко“.
В Албания, Босна и Херцеговина и Румъния съпружеското изнасилване е незаконно, но въпреки това голяма част от политиците и полицейските служби не разбират неговата същност. Често то не се третира като престъпление или тормоз, а законът не се прилага адекватно. В някои страни, като Молдова и Румъния, според доклада, ако нападението не е довело до смърт, полицията и прокуратурата не могат да водят дело по собствена инициатива. В такива случаи жертвата трябва задължително да подаде жалба и да представи доказателства.
В Гърция, Косово и Унгария властите прилагат закона по-ефективно, но някои неправителствени организации смятат, че реакцията все още не е достатъчно адекватна. Там наказателната отговорност варира между 2 и 15 години. Напълно различна е ситуацията в Черна гора — присъдите са леки и стигат до максимум 3 години. Често се наблюдават и опити от страна на полицията да сдобри жертвите с насилниците, за да се избегне съдебно дело.
В Турция, Сърбия и Северна Македония ситуацията не е по-добра, а понякога дори по-лоша. Ясен пример за това е отказът от Истанбулската конвенция от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган през 2021 г., с аргумента, че тя „нормализира хомосексуалността“.
Насилието над жени — особено изнасилванията и домашното насилие между съпрузи — е сред най-сериозните глобални проблеми. Въпреки това, адекватна реакция от страна на прокуратурата, полицията и управляващите все още липсва. Жертвите на насилие стават все по-мълчаливи — не само в собствената си болка, но и в това, което ще предадат на бъдещите поколения. Това е недопустимо. И въпреки крещящата нужда от промяна, Балканите продължават да оставят проблема в сянка.
Източници:
Автор: Кристиана Йосифова
Comments