Кения: Възрастни жени усвояват бойни изкуства в борбата си с насилието
- vechernicamedia
- Nov 6
- 3 min read
В Корогочо, един от най-опасните и бедни квартали на Найроби, Кения, всяка седмица възрастни жени се събират в малка общинска зала с една необичайна цел - да се научат на самозащита.
Районът е познат с широко разпространената си престъпност, безработица и зависимости, а реакциите на властите бавни. Редът се поддържа от местни престъпни банди.
В такава среда животът е труден за всеки, но най-уязвими са жените. Няма официална статистика за броя на сексуалните посегателства в Кения, но в продължение на години възрастните жени са сред най-многобройните жертви на изнасилвания и грабежи.
Насилниците нападат възрастните жени в собствените им домове. През деня ги следят, за да разберат къде живеят, а през нощта се връщат, за да извършат посегателството.
Заключването на вратите не помага, тъй като те разбиват части от стените на ламаринените бараки, в каквито живеят повечето хора в квартала. Изнасилват и след това удушават жертвата.
През 2006 г. американката Лий Пайва посещава района. Разтърсена от историите за сексуално насилие, ентусиастката по бойни изкуства започва да преподава уроци по самозащита на жени на различни възрасти.
Един от курсовете е именно този за жени над 60 години. Той комбинира карате и таекуондо техники, за да помогне за справянето с потенциални заплахи за живота.
The Guardian
Беатрис Няриара и други местни жени посещават обучението. По-късно тя поема водеща роля в организиране на група и продължава работа с уязвими жени, като им предава уменията, които е усвоила.
Наричат групата си Shosho Jiking, в превод от суахили „Бабо, защитавай се“. Тя се разраства, а част от членовете ѝ са толкова възрастни, че се налага да се придвижват с помощни средства.
На тренировките жените се учат как да нанасят удари по части от тялото, където биха причинили най-силна болка. За целта използват боксова круша, изработена от стари дрехи.
Те се обучават не само в самозащита, но и как да алармират съседи в случай на нападение.
Всеки удар завършва със силен вик „Не, не, не!“, за да стреснат нападателите и да привлекат вниманието на всеки, който би могъл да бъде наоколо. Той не е просто зов за помощ, а знак, че отказват да бъде жертви.
За много от тях усвоените умения са били животоспасяващи. Историята на Беатрис е показателна. Когато някой опитал да нахлуе в дома ѝ, тя успяла да го отблъсне, благодарение на научените техники.
Разказва, че нейният нападател я умолявал: „Бабо, не ме убивай“. Историята се разпространила в квартала и според жените това накарало много от насилниците да се страхуват.
Уроците по самозащита са прерастнали в нещо много повече. Към тях е създадена спестовна каса, в която с малки вноски членовете взаимно си помагат за покриването на медицински разходи и погребения.
Групата също се опитва да повиши осведомеността в домовете за ХИВ-позитивни сираци в квартала като превантивна мярка срещу вербуването им в местни банди.
Заниманията помагат не само за физическото, но и за психическото здраве на възрастните. Между упражненията те се шегуват помежду си, обменят новини и рецепти. Това, което е започнало като обучение за оцеляване, се е превърнало в източник на здраве, радост и взаимопомощ.
The Guardian
Тези смели жени оспорват представите за пола и възрастта. В едно общество, в което абсурдни митове диктуват ежедневието им, те превръщат безсилието в съпротива.
Споделят, че се чувстват по-сигурни сега, но това далеч не означава, че проблемът е решен. Нападения срещу възрастни все още има.
Макар насилието в района да не е изкоренено, тези жени са постигнали нещо по-голямо. Върнали са уважението към себе си и са вдъхнали надежда на цялата общност, че уязвимостта не е неизбежна част от старостта.
Източници:
Автор: Радостина Сирашка
Comments