Как Денят на мъртвите се превърна в протест срещу насилието срещу жени?
- vechernicamedia
- 12 minutes ago
- 4 min read
Испанският празник, Día de Muertos (“Денят на мъртвите“), се празнува ежегодно на 1 и 2 ноември. Той събира семейства както в много части на Мексико, така и по целия свят, съчетавайки мезоамерикански, римокатолически и езически корени, за да почетат своите починали близки. Празнуващите изграждат олтари или посещават гробища, на които носят цветя и правят пикници. Те палят свещи и почитат близките си с разкази и песни.
Ритуалът се почита на различни места по света от много мексикански и дори немексикански общности. Интересен факт е, че той постоянно се променя и преоткрива в зависимост от различните социални и културни нужди на хората. Например, по време на пандемията КОВИД-19, жени лидери от мексиканските мигрантски общности във Великобритания и Ирландия организираха събития по повод Деня на мъртвите, за да отпразнуват/почетат корените си, но също така и да почетат паметта на тези, които са починали от вируса. Младежка група в САЩ дори припознава празника като израз на съпричастност от страна на тяхната общност след убийството на Джордж Флойд.
Празникът също така е бил възприет и от мексикански феминистки организации, които протестират срещу насилието, породено на база полова дискриминация, за което се говори в книгата ,,Променящите се конфигурации на Día de Muertos по време на пандемията в Мексико и отвъд“ на Джейн Лавъри и Нуала Финеган. Фокусът на книгата е върху най-тежките години: 2020-21. Тя проследява как Денят на мъртвите се е развил и променил през този период. Тези промени са били повлияни и от глобалните проблеми, свързани с т.нар. „сенчеста пандемия“ – термин, използван за описание на ръста в насилието, основано на пола през същия период.
The Conversation
Ла Катрина
Денят на мъртвите се свързва с емблематичния образ на Катрина, изобразен в световноизвестната илюстрация „Ла Калавера Гарбансера“ (1910) на художника Хосе Гуадалупе Посада. Вдъхновена от Миктекасиуатл, ацтекската богиня на смъртта, днес Катрина е вероятно най-разпознаваемият визуален символ на Мексико.
От 2016 г. насам грандиозният парад Mega Desfiles de Catrinas y Catrines (Голямо шествие на Катрина и Катрини) в Мексико Сити привлича милиони хора, като жените са облечени в традиционни костюми на Катрина, а мъжете са облечени в официални тоалети с мотиви на скелети.
Катрина се оказа вдъхновение за жените, които искат да протестират срещу високите нива на насилие, основано на пола, в Мексико. Страната е сред държавите с най-висок процент на убийства на жени в света – явление, известно като фемицид, което означава умишлено убийство на жени именно заради техния пол.
Наред с бляскавото шествие се провежда и паралелно събитие, наречено Marcha de las Catrinas (,,Шествието на Катрините“). В Мексико Сити този поход следва маршрут между два паметника, посветени на жени, станали жертви на насилие, като започва от Glorieta de las Mujeres que Luchan на Avenida Reforma и завършва при Anti-monumenta на Avenida Juárez. Там протестиращите издигат олтари, украсени с карамфили и кръстове с имената на жертвите. Те оставят и послания в знак на солидарност. Но за разлика от традиционните костюми на Катрина, украсени с карамфили и пеперуда монарх, много от участниците в шествието носят рокли, покрити с фотографии на убити или изчезнали жени и момичета.
The modern Mexican Mercadito
Денят на мъртвите и изчезналите гласове
Желанието Денят на мъртвите да бъде превърнат и във форма на протест срещу насилието над жени в Мексико стана толкова осезаемо, че неправителствената организация Voces de la Ausencia („Гласовете на изчезналите“), оглавявана от журналистката Фрида Гуерера, предлага създаването на специален „Ден на мъртвите жени“.
Мерките по време на пандемията създадоха ситуации, които направиха жените и момичетата по-уязвими – те бяха изолирани с насилниците си, имайки ограничен достъп до помощ и подкрепа. През тези години феминистки протести се провеждаха както на национално, така и на международно ниво, отразявайки глобалното недоволство срещу нарастващото насилие, увеличило се през карантинните и техните социално изолиращи политики. ,,Колективната съпротива придоби ярко междупоколенческо измерение“, подчертава активистката Норма Гарсия Андраде по време на „Шествието на Катрините“ (Marcha de las Catrinas) през 2020 г.
Разпространена е практика, при която жените използват телата си, за да предизвикат публичното пространство и да протестират срещу насилието, основано на пола. Тази форма на активизъм, наречена “acordonamiento”, се проявява най-ярко по време на ежегодните шествия за Международния ден на жената през март.
През 2020 и 2021 г. жени, облечени като Катрини, излизат на улиците, украсени с феминистки символи, вдигайки юмруци и скандирайки лозунги като #TruthAndJustice (истина и справедливост) #Niunamás (нито една повече) и #Nuncamas (никога повече). Някои носят зелени шалове около вратовете си, застъпвайки се за декриминализирането на аборта – все по-изявен символ на международния феминистки активизъм в Латинска Америка.
Много Катрини протестират и лягат на земята заобиколени от карамфили и с фотографии на жертвите, почитайки загубените им животи.
Такъв тип демонстрации използват това, което изследователката на испанската култура Франческа Денстед определя като „тактики на феминистко отнемане на собственост“ - подход, при който феминистките движения използват утвърдени културни символи, придавайки им ново значение с цел да отправят политическо послание. Те се застъпват с идеите на феминистката антроположка Рита Сегато за ,,перформативното неподчинение” - форма на протест, при която недоволството се изразява не само чрез скандирания и лозунги, но и чрез самите тела на протестиращите.
С действията, движенията и жестовете си, те използват телата си като инструмент за неподчинение. Със своето умело присъствие в публичното пространство протестиращите Катрини помагат на феминистките групи да преосмислят едно от най-емблематичните визуални репрезентации на смъртта в Мексико в 21-ви век.
Превод: Цветелина Михайлова
Comments