Женското генитално осакатяване: напредък и съпротива
- vechernicamedia
- Aug 25
- 4 min read
Специален поглед върху Индонезия
Женското генитално осакатяване (ЖГО) е тежко нарушение на правата на човека, което продължава да унищожава животите на милиони момичета и жени по света. То включва частично или пълно отстраняване на външните женски гениталии по немедицински причини, често извършвано върху момичета под 15 години. Тази практика няма никакви медицински ползи, но води до тежки и дълготрайни физически и психологически травми – от кръвоизливи и инфекции до хронична болка, безплодие и тежки усложнения при раждане. Скорошни проучвания дори показват, че ЖГО е водеща причина за смърт в някои африкански страни, а лечението на усложненията му струва милиарди долари годишно.
Защо ЖГО продължава?
ЖГО е практика, свързана с историческото и културно потискане на жените. Макар често да се представя като религиозен или културен дърг, научните изследвания показват, че практиката съществува поне от 5000 години – далеч преди възникването на основните световни религии. Нито ислямът, нито християнството го одобряват: ЖГО не се практикува в страни като Саудитска Арабия, а свещените текстове не изискват извършването ѝ. Въпреки това, през XX век някои религиозни лидери издават фетви в защита на процедурата, което показва, че религията понякога се използва като инструмент за легитимиране на социален контрол върху женската сексуалност.
В много общности ЖГО се възприема като ритуал за преминаване от детство към зрялост, бележещ навлизането в социалната роля на жена. За някои семейства това е условие за сключване на брак: жените, които не са обрязани, могат да бъдат заклеймени като неморални или да бъдат считани за неприемливи съпруги.
Над 230 милиона момичета и жени по света носят белега на ЖГО. Въпреки че усилията за прекратяване на практиката са намалили риска за момичетата, растежът на населението означава, че до 2030 г. още около 68 милиона момичета са изложени на риск.
Тревожна е и тенденцията към медикализация, при която ЖГО се извършва от здравни специалисти. Това е предателство на доверието и медицинската етика, което опасно легитимира практиката, създавайки фалшиво усещане за безопасност. ЖГО никога не е безопасно.
Все пак има надежда. Нагласите към ЖГО се променят, като две трети от населението в практикуващите държави вече се противопоставят. Образованието играе ключова роля: момичетата и жените с по-високо образование са значително по-склонни да отхвърлят практиката. Все повече мъже също се присъединяват към борбата срещу ЖГО.
Глобални усилия и ролята на УНИЦЕФ
УНИЦЕФ и Фондът на ООН за населението (UNFPA) ръководят най-голямата програма за прекратяване на ЖГО. Те работят за колективно отказване от практиката в цели общности, за да гарантират, че никой няма да бъде дискриминиран заради избора си. УНИЦЕФ също така си сътрудничи с правителствата за създаване на политики, забраняващи ЖГО, и осигурява медицинска и психологическа помощ за оцелелите. До голяма степен благодарение на тези усилия, 13 държави са приели закони срещу ЖГО, над 7 милиона момичета и жени са получили помощ. Междувременно около 48 милиона души са публично заявили, че се отказват от практиката.
Поглед към Индонезия: Спешната битка за промяна
В Индонезия, най-голямата мюсюлманска държава, ЖГО е широко разпространено. По данни от 2024 г., близо половината от индонезийските жени на възраст 15-49 години са били подложени на ЖГО. Практиката е дълбоко вкоренена в културни и религиозни традиции, често извършвана от традиционни лечители и дори в специализирани клиники, което създава опасна илюзия за законност.
Правната и религиозната рамка в Индонезия е изпълнена с противоречия. Въпреки че Министерството на здравеопазването забранява ЖГО от медицински лица през 2006 г., през 2008 г. Индонезийският съвет на улемите (MUI) издава фатва, препоръчваща ЖГО за мюсюлмански жени, макар и забраняваща вредните форми. През 2010 г. Министерство на здравеопазването дори разрешава ЖГО от лицензирани медицински специалисти, което е широко критикувано. Макар този закон да е отменен през 2014 г. с аргумента, че ЖГО няма медицинска необходимост, липсата на санкции за продължаване на практиката остава голям проблем.
Въпреки тези предизвикателства, в Индонезия се наблюдава нарастваща съпротива. Активистите се фокусират върху образованието и осъзнаването. В консервативния регион Ачех има опити за въвеждане на чисто символична форма на ЖГО, целяща да елиминира физическите вреди, но този подход е спорен, тъй като дори символичното осакатяване подсилва остарели и дискриминационни джендър стереотипи.
Обединени усилия за бъдеще без ЖГО
Борбата на Индонезия за промяна се засилва благодарение на международни партньорства. Неотдавнашен национален форум, организиран от Британското посолство и UNFPA през февруари 2025 г., събра правителствени служители, религиозни лидери, НПО и оцелели. Всички те подчертават спешната нужда от засилени действия.
Представители на Великобритания и UNFPA призовават за съвместни усилия и бързо ускоряване на напредъка, тъй като демографският растеж означава, че за да се постигне целта за премахване на ЖГО до 2030 г., усилията трябва да са 27 пъти по-бързи. Участниците се договарят за ключови стратегии, включително промяна на културните норми, овластяване на здравните специалисти да се застъпват срещу ЖГО и използване на позицията на Индонезия като най-голямата мюсюлманска нация, за да поведе глобалните усилия.
Пътят към свят без ЖГО е предизвикателен, но нарастващата опозиция, активността на местно ниво, правителствената намеса и променящите се културни нагласи дават надежда. С общи усилия можем да постигнем бъдеще, в което всяко момиче е свободно и защитено.
Източници:
https://www.unicef.org/protection/unfpa-unicef-joint-programme-eliminating-fgm
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/female-genital-mutilation
https://www.dw.com/en/indonesias-fgm-ban-is-change-on-the-horizon/video-72571391
DeMeo, J. (1997). The geography of male and female genital mutilations. In Springer eBooks (pp. 1–15). https://doi.org/10.1007/978-1-4757-2679-4_1
Wright, J. (1996). Female genital mutilation: an overview. Journal of Advanced Nursing, 24(2), 251–259. https://doi.org/10.1046/j.1365-2648.1996.01934.x
Автор: Филип Самуилов
Comments