top of page
  • vechernicamedia

Жените в Либия и забраната да пътуват

През юни 2023 г. феминисти от Либия се разбунтуваха, защото правителството отново реши да въведе забрана за жените да пътуват без придружител от мъжки пол – действие, което сериозно ограничава свободата на движение на либийските жени.


В изненадващ акт на координация правителствата на Източна и Западна Либия въведоха ограничения за пътуванетo им, като допълнително възпрепятстваха възможността за заобикаляне на тези мерки. Вниманието на защитаващите правата на жените се насочва към важността от разработването и прилагането на национален план за действие, в който да се определят националните и местните нужди за гарантиране на свободите на жените в цялата страна. Планът също ще има за цел да реформира сектора за сигурност, така че да бъде ориентиран към хората, а не към държавата, като се обърне специално внимание на жените и момичетата.  


За първи път подобна забрана за пътуване беше въведена през 2017 г., което според либийските активисти, борещи се за човешки права, беше „грубо нарушение на основните права, пряко противоречащо на временната конституция на Либия и направено без правомощие, мандат или юрисдикция“. Като оправдание за действията си властите посочват, че либийските жени представляват заплаха за националната сигурност.    


(източник: al-monitor)

Шест години по-късно либийските жени станаха свидетели на тревожно повторение на събитията. В началото на май 2023 г. на летище в западната част на страната на жени без „мъж-придружител“ беше раздаден въпросник за пътуване. Той задължава жените да обосноват причините да пътуват сами, както и точната си дестинация, грубо нарушение на правото на свободно придвижване, гарантирано от местното и международното законодателство. 


Междувременно властите в Бенгази стигнаха и по-далеч: гражданин съобщи, че на жена не е било позволено да пътува от летище в източната част на Либия под предлог, че не била придружена от мъж, въпреки че е получила разрешение за пътуване. Тези действия допълнително подчертават важността на това бързо да се разработи и  приложи национален план за действие, осигуряващ защитата на свободата на жените. Необходима е и промяна на политиката в настоящия сектор за сигурност.


Националният план за действие трябва да съдържа информация за това как правителството може най-добре да приложи Резолюция 1325 на Съвета за сигурност към ООН (UNSCR 1325) относно жените, мира и сигурността. С други думи, това е „ключов и практичен документ, който подробно описва действията, които правителството ще предприеме, за да превърне своите задължения) по отношение на жените, мира и сигурността) в конкретни политики и програми за засилване на участието на жените в борбата за мир, сигурност и промяна“. 


Националният план за действие ще постави акцент върху включването на жените в процеса на изготвянето на политики и върху уязвимостта и силните им страни при предотвратяването на конфликти, като трансформира половите отношения с цел премахване на патриархата, особено в институциите за сигурност. През 2021г. UN Women публикува съобщение до медиите на тема сътрудничеството между Министерството по въпросите на жените в Либия и UN Women „за изготвяне на стъпките, които трябва да се предприемат, за да се постигне национален план за действие“ чрез предоставяне на технически инструменти и експертни познания на министерството.


Правата на жените в Либия постоянно биват ощетявани от враждуващите политически фракции, което прави особено трудно приемането на единен национален план за действие. Участието на жените в политиката остава ограничено и се свежда до минимално финансиране на предизборни кампании и малък брок позиции в дипломатическите мисии в чужбина. 


След приемането на Резолюция 1325 феминистките групи по света, особено на африканския континент, се надяваха да станат част от Сектора за след конфликтна сигурност, който да позволи на жените да бъдат активни и да осигури равноправие. Въпреки това феминистките групи са изправени пред многобройни предизвикателства в световен мащаб, а Либия не прави изключение. Жените все още се борят да се застъпват за програмата „Жени, мир и сигурност“ и следователно пречките пред приемането на Резолюция 1325 продължават да съществуват.


Има няколко начина за постигане на напредък за защитата на правата на жените в Либия. Първо, хората в страната могат да се стремят да окажат влияние върху въвеждането на международните закони за правата на човека в общинското законодателство, както и да работят за „локализацията“  на феминистките политики. 

Това би означавало приемането на Националния план чрез феминистки подход, за да се преодолее липсата на равновесие в политическите структури и да се прехвърли властта към националните и местните дейци в областта на правата на жените. Общините в Либия са особено силни изпълнители и могат да осигурят подкрепа и достъп до правата на жените. 


За да се гарантира прилагането на мерките, трябва да бъдат разработени определени механизми за контрол, които да помагат за спазването на Националния план за действие и неговите стандарти, независимо от правителството, което е в сила. Това може да бъде постигнато като се създаде независим орган, който да поддържа резултатите от Националния план за действие и да бъде подготвен да търси отговорност от правителствата и политиците.


С ограниченията на програмата на ООН „Жени, мир и сигурност“ и предстоящото изпълнение на Националния план за действие интегрирането на въпросите на пола в изграждането на мира на общностно равнище по начини, които са съобразени към ситуацията  и отговарят на местния контекст, ще се стигне до бавни, но ефективни стъпки в цяла Либия.


Източник:

Автор: Nouran Ragrag

Превод: Румена Димитрова

Comments


bottom of page