Жените в България - жертви на рухващата здравна система
- vechernicamedia
- Sep 24
- 3 min read
Жените в България – жертви на рухващата здравна система
Българските жени понасят тежестта на провалите в здравната система – като медицински специалисти и като пациенти. Системата все повече разчита на застаряващ персонал, докато хиляди млади медицински сестри и акушерки емигрират заради ниски заплати и лоши условия на труд.
„Повечето заминават в чужбина“, разказва 55-годишна сестра от София. „В провинцията заплатите са близки до минималните. Персонал няма, институциите го знаят, но си затварят очите. Какво качествено здравеопазване, когато една сестра се грижи за 30–50 души?“
Проблемите не са от вчера. От десетилетия здравната система страда от недофинансиране, липса на кадри и отсъствие на дългосрочни реформи. Пандемията от COVID-19 само оголи мащабите на кризата – България отбелязва най-висока смъртност в ЕС, а болниците изнемогваха от недостиг на персонал и ресурси.
Според данни от 2024 г., България е на четвърто място отзад напред в ЕС по брой медицински сестри – само 419 на 100 000 души. Над 20% от тях вече са в пенсионна възраст. В същото време, около 500 лекари и стотици сестри напускат страната годишно, привлечени от по-добри условия в Германия, Австрия или Обединеното кралство.
Жените – гръбнак на системата, но с по-ниско заплащане
Жените съставляват над 97% от медицинските сестри в страната, но получават значително по-ниски възнаграждения от мъжете си колеги. Разликата в заплащането в секторите здравеопазване и социална дейност е над 21%, сочи Националният статистически институт.
Професионалните организации алармират за още един сериозен проблем – административната бюрокрация, която задушава работата на сестрите и акушерките.
„Не сме в състояние да изпълняваме основните си превантивни и терапевтични функции – затънали сме в документация“, казва Мария Чипилева от Българската асоциация на здравните специалисти.
Пациентите – изоставени и принудени да плащат
В условията на сринато публично здравеопазване, все повече хора са принудени да търсят платени медицински услуги – особено в уязвимите общности. Над 66% от ромите нямат здравно осигуряване. Повече от 80% от ромските жени никога не са си правили мамография, а над 70% не са си правили цитонамазка по време на бременност.
Бежанци и мигранти също попадат извън системата. В България липсват специализирани услуги за жертви на мъчения или лица с психични заболявания. Психолозите и психиатрите са крайно недостатъчни, а достъп до грижи на практика няма.
„Работим с хора, преживели травми, със симптоми на ПТСР, депресия, панически атаки. Без психиатри, без подкрепа от държавата – просто не можем да им помогнем“, разказва хуманитарен работник, пожелал анонимност.
Жертвите на насилие – без достъп до медицинска помощ
Проблемът с достъпа до здравни услуги е още по-остър за жените, преживели насилие. Според Европейския институт за равенство между половете, близо 10% от жените в България са били жертви на физическо или сексуално насилие.
Събирането на доказателства изисква лекарска намеса, но в по-малките населени места често няма обучени специалисти или изобщо липсва желание за съдействие. Недостигът на психолози прави достъпа до консултации практически невъзможен.
В групата „You Are Not Alone“ във Facebook, с над 10 000 членове, десетки жени споделят, че не са получили никакви последващи действия от лекарите след полицейски протоколи.
Политическа нестабилност = липса на реформа
Задълбочаващата се криза в здравеопазването изисква решителни действия. Но след седем парламентарни вота от 2021 г. насам, нито едно правителство не успява да изгради дългосрочна визия.
През 2024 г. обещаните 50 милиарда евро инвестиции в здравеопазването бяха отложени до 2030 г. Междувременно детската смъртност се повиши с 6%, а България продължава да е страната с най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС.
Жените – в центъра на здравната катастрофа
Жените са в сърцето на тази разпадаща се система – те се грижат за болните, но самите те остават без грижа. Те търпят бюрокрация, изтощение, недооценен труд и несигурност. Като пациентки често нямат достъп до навременна, достъпна и качествена медицинска помощ.
Държавата ги изоставя – както на работното им място, така и когато имат най-голяма нужда от подкрепа.
Източник:
Автор: Daniel Harper
Превод: Катерина Георгиева
Comments