Жените и изкуството: разликата в заплащането между половете

През последните години е наяве сериозна тенденция на увеличена видимост и пазарна стойност на художнички, които добиват повече признание за труда си. 

Този прогрес обаче не може да скрие факта, че все още изпъкват неравенства между заплащане и изложение изкуството на художници, базирано единствено на техния пол. 

Има множество потенциални причини, които могат да обяснят съвременния сексизъм в сферата. От разлики в културно възприятие и ограничена репрезентацията по галерии до осъждането на жените и съзряването им, както и неравно разпределение на родителски задължения, видно е, че множество художнички остават недооценени.

Според професор Рене Адамс „[п]азарът на изкуството разбива всички цифри за разликата в заплащането между половете“.

Пример за това е проучване от 2021 г., което анализира над 1 милион трансакции от търгове, провели се в рамките на 46 години. То открива, че произведения, създадени от жени, се продават за 42% по-ниска стойност от тези на мъже.

Още от тягостната действителност се демонстрира от общата сума от 196.6 милиарда долара, похарчена за изкуство между 2008 и 2019 г. Едва 4 милиарда долара са спечелени от продажбата на произведения на жени, равнявайки се на само 2% от пълната стойност.

Тенденцията за подценяване стойността на женското изкуство се забелзва и в най-скорошното постижение на арт пазара. Преди няколко месеца аукцион в Ню Йорк записа нов исторически рекорд. Автопортретът на мексиканската художничка Фрида Кало El Sueño (La Cama) („Сънят (Леглото)“) бе продадена през ноември 2025 г. за рекордните 54.7 милиона долара, правейки я най-скъпо купеното произведение на жена художник. 

Картината изобразява спящата Кало, увита от лозови храсти. Над леглото ѝ лежи скелет, увит в динамит и стискащ букет цветя, докато двете фигури се носят из облачно небе. 

CNN

Продажната цена обаче е само късче от 450.3-те милиона долара, на които е оценена картината Salvator Mundi („Спасителят на света“) на Леонардо да Винчи. Търгувана през 2017 г., тя все още държи рекорда за най-скъпо продаденото произведение в света, като женският еквивалент на рекорда е на стойност едва 12% от тази на да Винчи.

Според Адамс постижението на Кало не е толкова голям повод за празнуване, колкото твърдят други хора. 

„Фрида Кало заслужава да счупи мъжкия рекорд, а не женския. Не съм доволна от начина, по който се представят нещата - това не е нещо, за което да сме толкова развълнувани…обществените възприятия за стойността на женския труд се отразяват в ценообразуването“ казва тя.

Тези разлики във възприеманата стойност на изкуството са далеч от случайни. Подобен модел се забелязва и при продажбите на картини на съвременни творци. 

Джаспър Джоунс държи рекорда за най-скъпо продадено произведение на жив художник с впечатляващите 110 милиона долара за картината му Flag („Знаме“), чиято частна продажба е била „стриктно конфиденциална“. От друга страна, женският рекорд се държи от Марлийн Дюма за картината и Miss January („Госпожица Януари“) с нейните 13.63 милиона. Отново женският еквивалент на рекорда се равнява на около едва 12% от мъжкото постижение.

Miss January // The Art Newspaper

Има множество други проучвания, които показват ясните предразсъдъци срещу художнички и изкривената представа за стойността на тяхното изкуство. Например, когато купувачи не знаят идентичността на художник по време на търг, не се забелязва такава разлика в оценяването, каквато е наяве, когато в уравнението навлезе пол. 

Стойността на една картина даже се влияе и от присъствието на подпис на твореца. Когато мъж подпише произведение, цената му скача, докато подпис от жена води до намаляване на неговата парична стойност.

„Отстъпката в цените на изкуството не се дължи на умения, а на фактори, свързани с социални възгледи към жени. Няма нищо общо с това дали една картина е добра или лоша“ твърди професор Адамс.

Заклеймени от исторически ограничения и преднамереност, художничките все още се борят за равностойност в галерийното пространство и уважение на пазара на изкуството. Тук са изложени само малка част от многобройните статистики, подчертаващи поредната сфера, в която те са смятани за недостатъчно квалифицирани единствено на база на пола си.

Автор: Юлия Здравкова