Дона Готшалк / Donna Gottschalk (1949 - )
Aмериканска фотографка, активна през 70-те години на 20 век. Готшалк израства в работническата част на Долен Ийст Сайд. Майка ѝ била практически самотна майка, отглеждаща 4 деца. Баща ѝ е бил алкохолик и тормозел физически семейството. През 60-те години, още като ученичка, се включва в различни лесбийски колективи. Готшалк се включва и във Фронта за гей освобождение. Проектира тениската "Lavender Menace", носена от лесбийки феминистки активистки, протестиращи срещу хомофобията в Националната организация за жените. Сестра ѝ Майла, e транс женa, чийто преход Готшалк документира чрез серия от снимки. Майла умира през 2013 г. след тежка борба с ХИВ, зависимостите от наркотици и алкохол и редица трансфобски атаки. Готшалк не е била фотожурналист или документален фотограф, но прави снимки от 17-годишна.
Работата ѝ е показана за първи път в изложбата BRAVE, BEAUTIFUL OUTLAWS: The Photographs of Donna Gottschalk, курирана от Дебора Брайт в музея на гей и лесбийско изкуство Лесли-Ломан от 2018 г. Някои от снимките на Готшалк са публикувани във вестника Come Out! на Фронта за гей освобождение. Обектите на снимките ѝ са приятели, семейство и съквартиранти.
Тамара де Лемпицка / Tamara de Lempicka (1898 - 1980 г.)
Художничка от полски произход, Тамара де Лемпицка придобива репутацията си на портретистка след преместването си в Париж в началото на 20-те години. Великият символист Морис Дени е един от нейните учители. Въпреки че е обучавана в традициите на символизма и кубизма, Де Лемпицка бързо развива свой собствен стил, който сега се свързва с арт деко. Обекти на изкуството ѝ са нейни приятели и любовници - по-често жени. Множеството ѝ афери както с мъже, така и с жени, са били считани за скандални. Лемпицка остава зависима от наркотиците и алкохола, но и една и една от най-енигматичните художнички на 20 век.
Клод Каон / Claude Cahun (1894 - 1954 г.)
Клод Каон е френска сюрреалистична фотографка, скулптор и писателка. Каон е най-известна като писателка и автопортретист, която приема различни перформативни персони. В писането си последователно се е наричала "elle" (тя), но тя също заявява, че в действителност полът ѝ е променлив. „Мъжествен? Женствен? Зависи от ситуацията. Среден пол е единственият пол, който винаги ми подхожда.“
Каон е най-известна с андрогинния си външен вид, който предизвиква социалните роли на нейното време. През 20-те години Каон се събира с Марсел Мур - френска илюстраторка, дизайнерка и фотографка. Двете остават заедно до смъртта на Каон през 1954 г.
Франсис Бейкън / Francis Bacon (1909 - 1992 г.)
Бейкън създава изкуство, което показва отражението на следвоенната травма на неговото поколение, както и личните му борби. Борейки се с алкохолизъм и проблеми с психичното здраве, художникът често се оказва във връзки с насилник. В началото на артистичната му кариера някои от партньорите му унищожават картините му. В средата на петдесетте Франсис Бейкън среща Джордж Дайър, и двамата започват дългата си, дисфункционална връзка, белязана от проблемите и на двамата с алкохола.
Фигурата на Дайър се превръща в чест мотив в изкуството на Бейкън, който демонстрира контраста между стегнатото тяло, уязвимостта и травмата. Двойката прекарва седем години заедно до свръхдозата на Дайър през 1971 г. Бейкън намира тялото на партньора си сутринта преди откриването на първата му ретроспективна изложба в Париж.
Мери Хог / Mary Høeg (1866 – 1949 г.)
Хог е норвежка фотографка, която заедно с дългогодишната си партньорка и сътрудничка Болет Берг създават разнообразно портфолио. Тя е най-известна с нейната деконструираща пола частна колекция. През 1895 г. двете създават собствено фотографско студио, наречено Berg & Høeg, както и издателска компания, и публикуват книги, като тритомника Norske Kvinder, обхващащ историята на норвежките жени.
Берг и Хог са най-известни със своите лични снимки. След смъртта на Хьоег във фермата, където двете са живели, е открита кутия с етикет „частна“, съдържаща 440 стъклени негатива. Изображенията предизвикват обществените схващания за пола - двете са облечени в мъжки дрехи, пушат и носят мустаци. Берг и Хог са били и суфражетки и тяхното фотографско студио в Норвегия е било използвано като място за срещи на жени, интересуващи се от женски права. Хог е основателка на различни асоциации - за правото на глас на жените, както и асоциация, бореща се с туберкулозата.
Превод: Катерина Георгиева
Източници:
Comments