Женският футбол достига рекордна публика, а водещи марки пускат на пазара скромни спортни облекла - д-р Хаифа Джавад разглежда подробно настоящите мотивации и предизвикателства пред мюсюлманките в спорта.
(източник: Sportsnet)
Изявлението „Приеми и уважавай“ гласи, че „ислямът е религия, която дава възможности и подкрепя участието на жените във физически активности“.*
Включването на жените в спортни дейности е силно обвързано с вярата, ролята на отношенията между половете и репрезентацията на жените в спортните дейности, както и редица други социални, политически, икономически и образователни фактори. За момичетата в училищно ниво, когато става въпрос за физическо възпитание и спорт, напрежение може да възникне и на границата на религиозните изисквания и физическите качества.
Ислямът провъзгласява равната стойност на мъжете и жените като основни участници в личния и обществения живот на тяхното общество. Въпреки това ислямът на Запад е демонизиран чрез посланията, разпространявани от медиите, които популяризират определени мирогледи, включително екстремистки унизителни възгледи, които не само са обидни за много мюсюлмани и немюсюлмани, но също така подхранват ислямофобията и въздействат върху живота на всички мюсюлмани - особено на мюсюлманките по света.
(източник: Rolling Stone)
Ислямът за жените и спортните дейности
Не съществува нищо в Корана или хадисите, което изрично да изключва участието на мъже или жени във физически дейности, при условие че те не изместват вярата.
Правото на „физическо“ образование като част от холистично образование също се подкрепя чрез религиозни текстове и примери. Тъй като всички мюсюлмани са призовани да търсят знания през целия си живот, момичетата и жените имат еднакво право на образование в исляма, както момчетата и мъжете, и на стремежа към балансиран и пълноценен живот. Това изискване подкрепя правото на физическо възпитание в рамките на формалното образование на младите хора.
Женските тела и тяхната видимост са централна грижа в ислямската култура. От това следва, че участието на жените в спортната арена е оспорвано, тъй като доминиращата (западна/светска) спортна култура може да доведе до голяма видимост на женските тела и публичните спортни арени със смесен пол.
(източник: NDTV)
Участието на мюсюлманските жени в спорта исторически остава значително по-ниско.
Тенденцията обаче се променя в последните години и все повече мюсюлманки стават активна част от спортния живот.
През 2018 г. глобалният пазар на модно облекло, адресиращо нуждите на мюсюлманките се оценява на 283 милиарда щатски долара, като Турция, Обединените арабски емирства и Индонезия са най-големите. Очаква се този пазар да нарасне до 402 милиарда долара до 2024 г. Въпреки това атлетите жени, които носят хиджаб като символ на своята вяра се страхуват да го правят поради риск от дискриминация или негативни конотации от страна на спорния сектор.
Редица медии, като CNN и Rolling Stone, разкриват историите на спортистки от Близкия изток, които са се отказали от спорта, сблъсквали са се с дискриминация и липса на репрезентация и разбиране от страна на спортни федерации заради носенето на хиджаб по време на състезания. Всички те споделят, че искат да упражняват правото си да носят символите на вярата си и да са свободни да спортуват и развиват професионално. Основна причина за тях да продължават да се занимават със спорт професионално е и нуждата от представителство на жените-спортистки с хиджаб.
(източник: New age islam)
Необходимо е по-голямо разбиране и действия от страна на международните спортни федерации за облекчаване на правилата за облекло и предоставяне на ресурси, за да се даде възможност на мюсюлманките да участват, ако и както решат. Същевременно мюсюлманските общности и особено религиозните лидери трябва да насърчават жените да участват в спортни и физически дейности, споделя д-р Хаифа Джавад.
„Винаги съм се чувствала така, сякаш го правя поради липсата на репрезентация и искам повече момичета, които приличат на мен, да се чувстват, че имат място в спорта."
(източник: BBC)
*Международа декларация направена по време на обучителна седмица на IAPESGW 2008 в университета „Султан Кабус“, Оман.
Автори:
д-р Хаифа Джавад
Лаура Хууд
Превод: Златица Маркова
Comments