ЛГБТ+ общността в Ливан е изправена пред все по-враждебни репресии от страна на политическите и религиозни лидери на страната (Гети)
За Амал, не е посочено истинското ѝ име – която живее в селска част на Ливан, нарастването на анти-ЛГБТ+ реториката в страната, я изпълва със страх за собствената ѝ безопасност и тази на другите.
Говорейки пред PinkNews за разразяваща се ситуация за ЛГБТК+ ливанците, тя разказа за „разбито сърце“, което изпитва за членовете на нейната общност, които „са бити за това, че просто съществуват“ от онези, които „се опитват да ни изкоренят“.
Нарастващата враждебност в страната включва нападение срещу гей бар в Бейрут от християнска екстремистка група Jnoud El-Rab (Войници на Бога), хомофобски речи на лидерите на страната, забраната на настолната игра Snakes & Ladders, защото очевидно има цветовете на дъгата и цензурирането на филма за Барби.
Нещата невинаги са стояли по този начин и увеличаването на насилието срещу ЛГБТ+ говори за културна война, която се разпалва от видни личности в страната, за да се отвлече вниманието от националните проблеми.
Въпреки консервативните си закони и негативните обществени нагласи, Ливан отдавна се смята за относително безопасно убежище за ЛГБТ+ хората в Близкия изток.
За разлика от много други нации в региона ЛГБТ+ общността в Ливан успяваше да бъде видима. Хората можеха да се срещат в гей барове и да гледат драг шоута, докато Бейрутският прайд, единственият ЛГБТ+ прайд в арабския свят, обхвана над 4000 души, които маршируваха в подкрепа на любовта, приемането и човешките права през 2017 г.
Въпреки това, през последните седмици и месеци ливански политици, религиозни лидери и бдителни групи се опитаха да намалят свободите на хората, което доведе до все по-шокираща злоба, тормоз и насилие към общност, която те обвиняват, че е „внос от Запада“.
Макар еднополовите връзки да не са изрично криминализирани съгласно член 534 от наказателния кодекс на Ливан – със знакови съдебни решения, които преди това посочват, че подобни взаимоотношения по взаимно съгласие не са незаконни. Законът наказва „всяко сексуално сношение, което противоречи на естествения ред“ и се използва за тормоз на ЛГБТ+ хора чрез несправедливи арести.
През юли членовете на ливанския парламент внесоха проектозакон, който ефективно ще декриминализира хомосексуалността. Въпреки това, членовете, които подкрепиха този ход, се сблъскаха с онлайн кампания за тормоз, която доведе до това, че един политик оттегли изцяло подписа си.
В отговор министърът на културата и друг политик внесоха закон, който изрично забранява хомосексуалните актове, както и криминализира „насърчаването на хомосексуалността“.
Репресиите на Ливан срещу ЛГБТ+ населението идват на фона на време на безпрецедентни политически и икономически борби.
В момента страната е в плен на продължил четири години икономически срив, усложнен от пандемията от COVID-19 и смъртоносната експлозия в пристанището на Бейрут през 2020 г., което доведе до загуба на стойността на местната валута с повече от 90 % от стойността ѝ, брутният вътрешен продукт се сви с 40 %, а инфлацията нарасна драстично, тласкайки милиони хора към бедност.
Политически Ливан е в задънена улица и без президент от близо година, след дузина провалени парламентарни сесии за избор на нов държавен глава.
Лавинообразната ситуация накара мнозина да видят внезапната вълна на враждебност в страната към ЛГБТ+ хората като опит да се отвлече вниманието на обществеността от техните собствени и национални сътресения.
Говорейки пред Асошиейтед прес през юли, Тарек Зейдан, изпълнителен директор на групата за застъпничество на ЛГБТ+ Helem каза, че анти-ЛГБТ+ изявлението от Министерството на вътрешните работи има за цел да настрои ливанците един срещу друг.
„Беше много ясно, че това беше умишлено решение да се създаде морална паника, да се отклони вниманието от общата политическа и икономическа катастрофа, която е Ливан днес“, каза Зейдан.
Амал сподели тези опасения: „Те използват всяване на страх, за да накарат хората да се чувстват така, сякаш странната общност е заплаха за тях.“
„Те ни отнемат правата под прикритието на „защита на семейната единица“, „запазване на нашия религиозен морал и ценности“, (казвайки), че „хомосексуализмът ще убие нашето общество“ и „това е Западът, който се опитва да унищожи страната ни, като въведе това идеология тук– и хората им вярват.“
Тя продължи, като отбеляза, че ЛГБТ+ хората също са търсили по-големи права и по-голяма видимост в Ливан. Амал смята още, че авторитетни фигури „решиха, че не, не, те не искат „куиър хора“ да бъдат в публичноастта“.
„Не става въпрос само за куиър хората. Те [Хизбула, ливанската шиитска ислямистка политическа партия и въоръжена група] искат да ограничат правата на всички.“
Тя твърди, че „Хизбула иска да направи Ливан подобен на Иран “, който наскоро порази социалните и политическите свободи на собственото си население след масовите протести, дошли след смъртта на Махса Амини през септември 2022 г.
„Опитвам се да кажа на хората, че дори и да не подкрепяте общността, трябва да ги е грижа за това, защото когато приключат с нас, ще се насочат към жените… към други хора в страната, но сякаш на никой не му пука.“
„Те използват гей хората, защото знаят, че на никой няма да му пука.“
„Безнадеждно“
Преди да говори с PinkNews, Амал попита приятели как им се отразява настоящата ситуация – много от тях са уплашени.
Нейна приятелка споделя, че се „толкова страхува и тревожи“, когато се случват насилствени инциденти срещу общността, което и я кара да избягва новините.
„Тя дори не иска да знае какво се случва, толкова е страшно за нея“, каза Амал.
Друг приятел описва чувствата им на пълна „безнадеждност“, казвайки, че са достигнали точката, в която „не искат да се борят повече“.
„Това е наистина тъжно, защото единственото нещо, което можем да направим в момента, е да се опитаме да се борим срещу това, което се случва.“
Някои хора са възприели усещането, че „сега сме свикнали с това, не ни пука“, но „в по-голямата си част всички са уплашени и (те) не знаят какво да правят“, добави тя.
Амал призова хората извън Ливан да дарят пари на организации като Helem, като начин за подпомагане на общността.
Тя се надява, че като разговаря с медии извън Ливан, ще може да разпространи съобщението за случващото се в страната и да потърси отговорност от правителството.
Повишеното международно внимание върху анти-ЛГБТ+ реториката на Ливан може да накара лидерите на страната да се „поколебаят да ни отнемат правата“, но описвайки ги като наистина брутални, тя призна, че „вероятно няма да ги интересува“.
Правозащитните организации осъдиха все по-силната анти-ЛГБТ+ реторика на Ливан, като големи международни агенции и застъпнически групи призовават страната да спре политическото и социалното стигматизиране на общността.
„Докато Ливан затъва във все по-дълбока криза, властите потискат правата на ЛГБТИ хората и позволяват неконтролирано насилие срещу тях“, каза Раша Юнес от Human Rights Watch.
„Ливанските власти трябва незабавно да отменят предложените анти-ЛГБТИ закони и да сложат край на продължаващите атаки срещу основните свободи. Междувременно Уадих Ал-Асмар, президент на Ливанския център за правата на човека, каза, че правителството „подкопава основните права“, докато „не успява да предприеме спешни икономически и съдебни реформи“.
„ЛГБТИ правата са основни човешки права. Задушаването им като извинение за маргинализиране на част от обществото под фалшивия претекст на така наречения обществен морал е в ущърб на човешките права на всеки.“
Заместник-регионалният директор на Amnesty International за Близкия изток и Северна Африка, Ая Маджзуб, описа нападението срещу приятелски настроения към ЛГБТ+ бар Madame Om в края на миналия месец като „тревожна ескалация… идваща след тревожни забележки на високопоставени политици и религиозни фигури”.
Маджзуб продължи: „Конституцията на Ливан гарантира равенство, свободно изразяване и свободно събрание за всеки и тези права трябва да се спазват. Случилото се в Madame Om предложи зловещ знак за това как положението на ЛГБТИ хората в страната се влошава. Ливанските власти трябва незабавно да спрат да създават благоприятна среда за увековечаване на дискриминацията и насилието срещу ЛГБТИ общността. От решаващо значение е правителството да гарантира, че всички са защитени от насилие, независимо от тяхната полова идентичност или сексуална ориентация.“
Превод: Катерина Георгиева
Comments