top of page
  • Facebook
  • Instagram

Грижа за себе си или грижа за пазара?

vechernicamedia

Грижата за себе си е практика, придобила популярност в средата на миналия век, разраснала се до степен на масова препоръка на всяка себеуважаваща се съвременна личност. Днес тя често може да се срещне в литература от жанра на самопомощ, или като символ на известната в социалните мрежи „уелнес” философия, която има за цел комбинирането на благополучие и фитнес, за поддържане на константно добра форма на духа.


Тази дейност, в лицето на солни вани, йога и добра книга преди лягане, най-често се представя като средство за подобряване на физическото, психическото и емоционалното благосъстояние. Това ни води към въпроса: „Кой всъщност печели от модерната грижа за себе си - ние или индустриите, които я превръщат в продукт, подхранващ индивидуализма в капиталистическата ни реалност?” Отправна точка за намирането на отговор е историята на развитието и колонизирането на тази практика.


Корените на съвременното разбиране за грижа за себе си, или self-care, са разгледани от историка Мишел Фуко, проследяващ приложението й още в древна Гърция и Рим, в книгата си „Грижата за себе си”. Той поставя фокуса върху работата върху тялото, ума и душата на човек през целия жизнен цикъл, за да се установи по-добра връзка с другите хора, и да се живее етичен живот. От друга страна, Одри Лорд - чернокожа активистка, писателка, лесбийка, феминистка, бореща се за защита на гражданските права - десет години по-късно основополага идеята за грижа за себе си, като перспективата ѝ е много различна от общоприетата представа за практиката в днешно време. Тя засяга темата в известния си сборник с есета „A Burst of Light: Essays”, където думите „Грижата за себе си не е дейност на самозадоволяване, а самосъхранение и това е акт на политическа война” са в ярък контраст с комерсиализираната и консуматорска интерпретация в днешни дни. След повторната си диагноза с рак, тя изтъква усещането на общностна тревога като начин на съхранение в свят, настроен враждебно срещу личността и начина на живот на един индивид.



BIOGRAPHY
BIOGRAPHY

Надграждайки над дейностите на партията на Черните Пантери, открояващи взаимопомощта в дейности като групови уроци за самозащита, йога, медицинска помощ и подобни, тя създава манифест на Интерсекционалното опазване на идентичността, като база за изграждане на общност. Иначе казано, това не е практика, свързана с класови привилегии, а нужда за всеки, движеща обществото.


Новата вълна на грижа за себе си е война, срещу която Лорд посвещава живота си. Неолибералните идеи на индивидуализма и личностното развитие поставят лична отговорност върху благоденствието на всекиго, противопоставяйки се на основата на нейните аргументи и споделени преживявания. Идеята, че човек трябва да обича първо себе си, преди да може да обича другиго, задълбочава този мироглед. Тази нова версия не само доказано разединява обществото, но и внедрява конкурентно усещане, пропиващо всяка възможна практика с цел инвестиция в себе си за създаване на най-добрия работен кадър. Консуматорската култура, превърнала се в движеща сила на грижата за себе си, предлага тази грижа като продукт, който може да се закупи, вместо като практика, основана на социална свързаност.


Тя е представена като отговорност на индивида, който трябва да намери времето, ресурсите и метода за справяне с потребността. Тази преграда дава възможност само на малка част от обществото да участва в екслузивната култура, популяризирана като наложителна за всекиго. Противно на това, представители на малцинствата, борещи се срещу комодификацията на концепцията създадена в техен интерес, споделят, че последствията от трудностите, с които се сблъскват системно са проблем, с който човек не може да се справи сам и изолацията единствено би работила като продължителен подтиснически фактор. Тази светлина е водеща за мнозина активисти днес, които призовават за завръщането към оригиналната идея на грижата за себе си като колективна битка срещу капиталистическата експлоатация.


В основата на всичко, радикалната деколонизация на практиката, вдъхновена от Одри Лорд, насочва към процес на предефиниране на целите и ценностите на човек с център висшия му интерес, а не този, в който е програмиран социално да вярва. Обединяващата дълбочина на тези дейности има за цел да предизвиква статуквото и да води към политическо освободително действие на личността. Това не изключва цялостния процес на усамотяване при нужда, но напомня за изолацията в контекста на поставяне на граници като потенциал за отбягване на проблем вместо истинското му третиране чрез разговори, създаване на междучовешки връзки и саморефлексия.


Писателката прави избора да даде глас на своите преживявания без осъждане на този акт на открита чувствителност, призовавайки хора от общността да направят същото, намирайки утеха един в друг. Стремежът ѝ да култивира тази колективна съпротива подстрекава към системна промяна, посочвайки извора на личностните проблеми като групово предизвикателство с общ произход.


Инициативи като споделени пространства, групи за подкрепа, безплатни кухни и други подобни дейности доказват, че наследството на Одри Лорд не е изгубено. Нейните идеи продължават да вдъхновяват активисти, които вярват, че съхраняването и развитието на тези практики е от ключово значение за бъдещето на нашето общество.



Източници:

Ash. 2022. “The Isolation of Colonized Self-Care.” Medium (blog). August 8, 2022. https://medium.com/@ashgallagher83/the-isolation-of-colonized-self-care-d101e3e71e81.

Foucault, Michel. 1988. The Care of the Self (History of Sexuality 3): Michel Foucault: 03. Westminster.

Lorde, Audre. 2017. Burst of Light: And Other Essays. Garden City, New York.

Автор: Илина Тонева

Comentários


bottom of page