Гласът на работещите майки в парламента: Европа ги чува, България – не съвсем
- vechernicamedia
- 2 days ago
- 4 min read
В края на септември т.г. депутатката от „Зелените“ Хана Щайнмюлер в Германия изнесе реч в Бундестага с бебето си.
Германският Бундестаг вече от години въвежда т.нар. „семейно приятелски мерки“ за своите депутати и служители. Депутатите имат достъп до специална детска градина, като за тях се заделят и места в институционалния капацитет.
Въпреки това правилникът на парламента не урежда изрично въпроса дали народните представители могат да присъстват в пленарната зала заедно с децата си. Досега подобни случаи са били по-скоро изключение и са зависели от съгласието на ръководството.
В конкретния случай с Хана Щайнмюлер председателството на Бундестага не възрази, а дори приветства нейното присъствие с бебето, като по този начин даде сигнал, че подобни жестове могат да бъдат нормализирани.
Германия далеч не е единствената страна, която експериментира с по-семейна политика в парламента.
Европейският парламент в Брюксел и Страсбург разполага със стаи за кърмене, зали за игра и дори детска градина за децата на евродепутатите.
През 2022 г. Италия прие правила, които позволяват на депутатките да кърмят по време на заседания и да присъстват заедно с бебетата си при необходимост в пленарната зала.
Общата тенденция е ясна – парламенти Европа активно въвеждат политики, които улесняват съчетаването на политическия живот с родителството.
В Европейския парламент се прие промяна на правилника за гласуване, с което на членове на ЕП се дава възможност да гласуват на пленарно заседание чрез пълномощник по време на бременност и след раждане.
BBC
Ако в Европа присъствието на бебе в парламента вече се възприема като част от новата нормалност, то в страни като България подобна сцена би предизвикала сериозен дебат и вероятно – промяна в правилника.
Каква е ситуацията в България?
В българското Народно събрание ситуацията е различна. В правилника за дейността му няма текст, който да урежда присъствието на бебета или малки деца в пленарната зала. На практика достъп имат само депутати, служители и акредитирани журналисти. Ако народна представителка реши да присъства заедно с детето си, това би зависело от лична преценка на председателя на парламента, но няма официална регламентация.
В българските административни сгради не съществува законово изискване за обособени стаи за кърмене или детски грижи. Подобни пространства се срещат единствено на места, където ръководството е решило да ги осигури като вътрешна практика, но не са част от нормативната рамка.
Случаят е показателен за по-широката дискусия: дали не трябва и българското Народно събрание да помисли за такива политики, които сега липсват. Да улесни достъпа до парламента на жените с деца, които имат амбиции в политиката. Европейските практики, които се въвеждат в други парламенти, които можем да приемем и у нас, ще намалят дискриминацията на жени с деца в публичния сектор и ще бъдат амбиция за жени, които искат да се занимават с политика и да дадат своя принос за по-доброто развитие на нашето общество. В България за съжаление има огромна дискриминация върху жените с малки деца или предстоящо раждане.
Дискриминация и ограничени права за работещите жени-майки:
Някои работодатели не желаят да наемат жени именно заради фактора раждане и последващото отглеждане на деца, въпреки че подобно поведение е изрично забранено от българското законодателство. Съгласно Закона за защита от дискриминацията и Кодекса на труда, отказът за наемане на работа или налагането на санкции поради бременност или майчинство представлява пряка дискриминация по признак „пол“ и „майчинство“. Въпреки това на много български жени им се налага да крият, че са бременни, от страх, че работодателят може да откаже назначение или да наложи санкции. През 2020 г. Българското национално радио публикуват материал, че над 75% от оплакванията в Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) през последните години са постъпили от жени, като преобладаващата част от жалбите са от бъдещи майки или от жени, завърнали се от майчинство. А понякога бизнесът подхожда с резерви и към жените, които просто са във възраст, когато се очаква да създадат семейство.
При дискриминационно отношение или сексуален тормоз на работното място вариантите за търсене на помощ и защита на правата на работещите жени са няколко. Първо сигнал до работодателя, сигнал в Комисия за защита от дискриминация, подаване на жалба в Инспекция по труда и подаване на сигнал в полицията и завеждане на дело.
В проучване на НСИ (Националният статистически институт) изследването е сред жени на възраст между 18 и 74 години, живеещи в обикновени домакинства в страната. Интервюирани са 5 580 жени за периода от ноември 2021 и февруари 2022 г.. Над 12% от жените са преживели посегателство над тях в различен момент от професионалния си път са посочили за сексуален тормоз на работното място.
Трябва категорично да заявим, че никоя жена не трябва да бъде дискриминирана само, защото е майка и има малко дете, ако говорим за равенство между половете – жената и мъжа, не трябва да бъдат разделяни по признак на семейното им положение, а да имат равни възможности за кариерен старт и развитие в кариерно отношение и да се даде възможност все повече жени да се включат в икономиката.
Примерите с жените депутати, които ходят на работа с децата си е глътка надежда за всички, които искат да работят и в същото време да бъдат майки.
The Independent
Все повече държави въвеждат ясни правила, които позволяват на жените депутати да съчетават грижата за децата с политическата си работа. В България подобна рамка липсва и решенията зависят от добра воля, а не от институционална политика. Необходимо е и нашият парламент да поеме по европейския път към по-голяма подкрепа за работещите жени и майки.
Автор: Дениз Назиф
Източници: