"Girl Dinner" или женственост на гладен стомах

Обсесията с това какво ядат другите не е нова. От видеа тип  „What I eat in a day“ до интереса към хранителните навици на знаменитости, колеги или приятели, ние постоянно наблюдаваме или се сравняваме. Затова не е изненадващо, че един на пръв поглед безобиден тренд като “girl dinner” бързо се превърна не само в социално медийно явление, но и в част от ежедневния ни речник. 

Когато един термин започне да влияе на начина, по който говорим и мислим за храната, тялото и пола, си струва да се запитаме: как започва всичко и какво означава наистина?

Концепцията за “girl dinner” възниква като ироничен начин да назовем онези вечери, когато просто нямаме сили да готвим или ни се хапва нещо случайно. Затова похапваме солетки, чаша вино, няколко маслинки, сиренца и пр. Това, което започва като шега, бързо се разраства в интернет култура. Хиляди видеа, често смешни, но понякога и обезпокоителни: кенче сода без захар и вейп, цигара и чаша чай, няколко резенчета краставица и няколко сиренца. 

Проблемът не е в самата “girl dinner”, а в отношението към това. Минималното започва да се представя като „женствено“, често в контекста на „женска енергия“ и естетика. Гладуването започва да изглежда стилно. Малкото - възвишено. 

People

Идеята, че жените „естествено“ се хранят малко, бавно се нормализира. Така това съдържание, което изглежда безобидно, започва да подхранва опасни стереотипи, особено за младите жени и момичета, които оформят идентичността си в социалните мрежи.

Да наричаме този тип поведение „момичешко“ не е безобидно. Исторически, хранителните разстройства се асоциират с жените, въпреки че една огромна част от страдащите са мъже (20% в САЩ, 25% във Великобритания). Те остават основната мишена на бодишейминг, хранителни табута и културния натиск за поддържането на определен външен вид. Затова, когато ежедневни поведения започнат да се етикетират като „момичешки“, това неусетно натоварва жените с представи за слабост, инфантилност и непълноценност. Докато за мъжете една пропусната или оскъдна вечеря остава просто вечеря.

Не е случайно, че поколенията, които прекарват най-много време в социалните мрежи (хората между 15 и 35 г.) са и тези, при които най-често се наблюдават хранителни разстройства. Статистиката е тревожна: През 2015 г. 42% от тийнейджърите са се опитвали да свалят килограми, в сравнение със само 28.5% през 2005 г. (източник). 

Тези данни не разкриват изолирани случаи, а културна тенденция. В дигитална среда, където алгоритмите награждават естетика и минимализъм, неусетно се издига култ към гладната и крехката женственост.

Важно е да подчертаем, че не става дума за това дали дадена вечеря е „достатъчна“ или не. Всеки има правото да яде каквото и когато поиска. Проблемът възниква, когато хранителното поведение се обвързва със стойност и когато тази стойност се определя от пола. Когато едно поведение бъде етикетирано като „момичешко“, често то автоматично се възприема като несериозно, емоционално или инфантилно.

The New York times

И макар че подобни вечери имат и мъжки еквивалент, няма „boy dinner“, защото обществото не придава на мъжкия глад или апетит същата символика. Това е и най-същественият проблем: женският апетит (буквален и преносен) продължава да бъде нещо, което трябва да се етикира по някакъв начин.

Трендът не е опасен сам по себе си. Опасен става, когато вкорени културен навик, който създава очаквания и норми. Girl dinner е пример за това как една уж иронична фраза може да се превърне в социален маркер, който проектира инфантилност върху жените.

Източник:

https://www.dazeddigital.com/beauty/article/60356/1/girl-dinner-and-our-unhealthy-obsession-with-what-other-people-eat-tiktok

Автор: Златица Маркова