Гана: анти-ЛГБТ+ проектозаконът е отново на масата
- vechernicamedia
- 24 minutes ago
- 3 min read
Въпреки че през 2024 г. законът срещу ЛГБТ+ хората и активистите в Гана не беше приет и отпадна за пореден път, вследствие на разпускането на парламента и смяната на президента, новото правителство отново го внесе за разглеждане.
Още през 2021 г. за пръв път постъпва предложение за законопроект, който заплашва да наложи тежки санкции и репресии на хората, определящи се като част от ЛГБТ+ общността. Законопроектът беше отговор на откриването на център за застъпничество на ЛГБТ общността в Акра. Организациите, които защитават правата на хората от тогава се борят за това този законопроект да отпадне.
След множество жалби, искания за санкции от страна Върховния съд към управляващите, на 10.03.2025 г. група от десетима депутата от двете основни политически партии в Гана отново въвеждат искане за прием на документ, озаглавен “Законопроект за човешки сексуални права и семейни ценности от 2025 г.” Новият президент Джон Драмани Махама заяви, че е ангажиран с приемането на проекта, но държи той да бъде внесен отново от правителството, а не от членовете.
Исканията за прием на точно този проект става все по-сериозна и агресивна. Вече не само от страна на парламента, но и от различни религиозни групи, обществени лидери и организации на гражданското общество.
BBC
Деветият парламент на Гана проведе третото си заседание на 21.10.2025 г., като обсъжданията бяха съсредоточени върху именно това законодателно предложение. Въпреки че все още не е ясно дали проектозаконът е приет, той бе внесен официално пред Камарата на представителите в този ден. Тепърва се очаква да бъде изказано и мнението на президента Махама.
Стана ясно, че въпреки множеството неодобрения, управниците в Гана няма да се откажат, докато не бъде приет този закон. Голяма част от тях заявиха, че правят всичко това, само защото е много важно да се защити ганайската култура и традиционните семейства.
Хомосексуалността в Гана е криминализирана още през 1861 г., но разпоредбите и наказанията в най-новата версия на проектозакона са ужасяващо строги. Предвиждат се до 3 години затвор за участие в еднополов полов акт, от 6 до 10 години лишаване от свобода за всеки, който “насърчава” дейности на ЛГБТ+ общността, забрана за предоставяне на здравни грижи за транс хора, пълна забрана на еднополовите бракове, клауза за екстрадиция на лица, осъдени по този закон и други.
Най-големи притеснения, във връзка със законовите последствия, изразиха ЛГБТ създателите на онлайн съдържание, които намират утеха и сигурност в това, което правят. В платформите не е нужно да се крият, не трябва да се представят за други или да се разхождат със страх в сърцата си по улиците на Гана. В техните социални мрежи, те зададоха въпроси, чиито отговори са все още неясни и много притеснителни. Ще бъде ли прекратено? Ще ги оставят ли без доходи? Ще им забранят ли да бъдат себе си? Ще подлежат ли на присъди?
Една от тях е Жизел – транс жена, която през 2024 г. започва да публикува клипове в Tik-Tok. Бързо набира популярност и твърди, че най-накрая е щастлива с това, което прави и човекът, който е. Притесненията ѝ бързо се завръщат в началото на 2025 година, когато осъзнава, че като открита транс жена, може скоро да я вкарат в затвора в Гана. Ако бъде приет този закон, тя заяви публично, че ще продължи да споделя видеоклипове и това, което трябва да се промени е държавата, а не тя или някой друг ЛГБТ човек.
Human Wrights Watch
Общественото отношение към ЛГБТ+ хората в страната е силно негативно, а приемането на закона би засилило омразата. Ярък пример е Ангел Максим – транс изпълнителка, която споделя, че е била принудена да напусне Гана, защото не е могла да се движи свободно по улиците. Днес тя намира убежище в Германия, а текстовете на песните ѝ целят да противодействат на твърдението, че ЛГБТ+ хората „не са африканци“.
Социалните мрежи не са просто убежище – те са единственото спасение за лишените от права ЛГБТ+ хора. Голяма част от тях нямат достъп до здравеопазване, лечение срещу ХИВ, лекарства и консултации. Затова куиър организациите използват социалните платформи, за да помагат на нуждаещите се. Ако законът бъде приет, тези организации ще бъдат преследвани за „пропагандиране на грешни възприятия“ и ще трябва да прекратят дейността си.
Когато организациите изискват коментари от Министерството на комуникациите, цифровите технологии и иновациите, както и от компаниите Meta, YouTube, Google и TikTok, никой не пожелава да даде отговор. Още по-притеснително е, че министерството се ръководи от Самюъл Джордж – водещ поддръжник на законопроекта, който заяви, че законът „ще се бори срещу бича и перверзията, които хомосексуалността е донесла в страната“.
Тези репресивни законодателни мерки не само нарушават основните права на човека, но и увековечават дискриминацията, изключването и насилието срещу маргинализираните общности. Въпреки това много държави продължават да разпалват омраза и да застрашават малцинствата. Това е осъдително и представлява престъпление срещу личността, правото на свободен избор, достойния живот и равните права.
Източници:
Автор: Кристиана Йосифова