top of page
  • vechernicamedia

Дорис Салседо: между войната и изкуството

От средата на 80-те години художничката и скулпторка Дорис Салседо създава творби, станали свидетелство за криминалното и политическото насилие между хората. Тя е носителка и на най-голямата награда в арт света, “Номура”, в размер на 1 милион $. 


С нея колумбийската художничка ще продължи серията си от инсталации „Траурни действия“, в памет на онези, които са били убити в гражданската война в родната й страна. 


(източник: The times)


Родена е през 1958г. в Колумбия и от дете става свидетел на конфликтите, започнали през 1948г. и продължили до 2016 г. Тя избира да не споделя много за детството си и личния си живот, поради което специалистката по история на изкуството Мария Александра Кабрера я нарича „майсторът на тишината“. Това, което знаем, е че от малка Салседо е имала голям интерес към изкуството и че гражданската война в Колумбия е изключително важна за творбите ѝ. Според нея конфликтите са повлияли на работата ѝ понеже „да живееш във воюваща държава означава, че нямаш възможността да се отдалечиш. Войната напълно поглъща реалността.“


През 1980г. Салседо получава бакалавърска степен по Изящни изкуства от университета Jorge Tadeo Lozano  в Богота, където изучавала изобразителното изкуство и театъра. Най-влиятелният ѝ преподавател била колумбийската художничка и скулпторка Беатрис Гонсалес, която често инкорпорирала предмети, например мебели, в творбите си – черта, която Салседо приема в собственото си творчество. От Гонзалес тя научила също, че „изкуството не идва от въображението, а от реалността“.


 Творбите на Франсиско Гоя сред чиито теми са смъртта, страха и отчаянието, също оказали силно влияние върху  Дорис Салседо. В интервю от 2011г. Салседо споделя, че Гоя присъства във всички нейни творби. 


След като завършва бакалавърската си степен Салседо се премества в Ню Йорк и през 1984г. получава и магистърска степен по Изящни изкуства в Нюйоркския университет.  Именно в Ню Йорк тя се влюбва в скулптурните творби на Йозеф Бойс, които, наситени със социално-политически смисъл, превръщат утилитарните предмети в произведения на изкуството. 


Важна за нея част от годините ѝ в САЩ било това, че е чужденка. „Когато се върнах в Колумбия“, споделя тя,  „продължих да живея като аутсайдер, защото това ми даваше дистанцията, от която човек има нужда, за да критикува обществото, към което принадлежи.“ 


На 6 ноември 1985г. Салседо става свидетел на обсадата на Двореца на правосъдието в Богота. Членове на партизанската групировка М-19 вземат за заложници членовете на Върховния съд на Колумбия и подпалват стотици документи, а с тях и самата сграда. Това води до военна намеса и до изчезването на дузина души и смъртта на над 100, някои от които не са идентифицирани. Това се превръща в един от най-важните моменти в живота на скулпторката. „Имам не само визуален спомен, но и спомен за миризмата на горящата сграда с живи хора вътре“, споделя тя.

(източник: awarewomenartists.com Doris Salcedo, Untitled (Homenaje Jaime Garzón), Bogota, 1999, Courtesy White Cube, © Doris Salcedo, © Photo: Doris Salcedo. Following the assassination of political comedian Jaime Garzón on August 13, 1999, Doris Salcedo made several public interventions in the area of the assassination.)

 Белязана от преживяването, тя се вдъхновява да разпространява историите на жертвите на военни конфликти. Години наред Дорис Салседо работи със семействата на жертвите, като изслушва техните показания и спомени. Тя разследва насилието в Колумбия и го превръща в абстрактно и ефектно изкуство. Нейната цел не е да го изобразява, а да даде глас на безгласните, тъй като „насилието заглушава“.


 В много от случаите скулптурите ѝ са с монументални размери, но постигат степен на незабележимост – те често са вградени в стена, вкопани в земята или остават за много кратко време, поради материалите, от които са направени. 


Atrabiliarios (1993)


Една от най-влиятелните инсталации на Дорис Салседо е Atrabiliarios от 1993 г. Заглавието произлиза от латинското atra bilis, което се отнася до меланхолията, свързана със скръбта. Меланхолията, която кара хората да губят ума си. За нея Салседо събрала обувки, принадлежали на изчезнали в Колумбия хора, повечето от които са били жени. В процеса на направата ѝ тя разговаряла със семействата им, след което поставяла обувките в ниши в стена и покривала отворите с тънък слой животинска кожа, зашита към стената с медицински конец.

(източник: macba.cat)


Салседо получила вдъхновение за тази творба, след като научила за особената жестокост, с която са били третирани жените и за това, че обувките често били използвани за разпознаване на останките на хората. Кожата имала за цел да замъгли изображението, за да пресъздаде характера на самите случаи.


От разговорите си със семействата тя научила също, че процесът на траур почти винаги включва пазенето на лични вещи, принадлежали на жертвите. За Салседо носените обувки са метафора за липсващото в тях тяло. Самата подредба на обувките също е от значение – те са представени в редица, което представлява масовата смърт. Същевременно това предоставя и възможност за осъзнаване на тази смърт. 


Shibboleth (2007)


Най-познатата творба на Дорис Салседо, Shibboleth, е инсталирана през 2007г. в галерията Тейт Модърн в Лондон. За пръв път в галерията е имало инсталация, която променя физическата ѝ структура. Тя представлявала цепнатина в земята, дълга 167 метра. 

(източник: Doris Salcedo’s Shibboleth at The Tate Modern gallery in 2007. Courtesy of Getty Images.)


Специалистката по история на изкуството Силия Уайт обяснява, че терминът „Shibboleth“ се отнася до дума, фраза или обичай, който може да се използва, за да се провери дали дадено лице принадлежи към определена група или регион. Огромната цепнатина може да се тълкува като символ на разрухата, причинена от културната изолация. За Салседо тя е символ на разделеността на пост-колониалните култури, включително и на родината ѝ. 


Shibboleth става част от историята на скулпторите и инсталациите, като включва в себе си както пространството, така и самия зрител. Инсталацията приобщава тялото на зрителя, понеже размерът ѝ вдъхва страх и усещане за близка опасност.


Plegaria Muda (2008)


Инсталацията от 2008г. Plegaria Muda („тиха молитва“)  представлява серия скулптури, всяка изградена от две ръчно направени маси с точните размери на ковчези. Между масите Салседо е поставила слой, подобен на почва, в който е посадила трева. По нейни думи творбата представлява коментар върху връзката между извършителите на насилие и техните жертви.

(източник: Postcript - “Plegaria Muda”:  An Anti-Memorial for Young People Who Experience Daily Violence and Trauma)


Масите напомнят масовите гробища на Колумбия. За тази инсталация тя е проучила и насилието от страна на групировките в Лос Анджелис. Броят на гробовете е огромен и докато зрителят се лута из тях, пътят става все по-неясен, а пътуването из стаята - все по-заплетено. Обърнатите маси са метафора за потенциалното обръщане на ролите на убиеца и жертвата.


 За Дорис Салседо това е възможно, понеже и двете страни живеят в неопределена зона, която някои наричат „социална смърт“ или „смърт в живота“ - те са наполовина живи. С времето тревата постепенно се надигнала между дъските на масите – символ на надеждата на артистката. 


A Flor de Piel (2011)


Направена от повече от 250 000 листа на рози, зашити на ръка във формата на саван (платно, с което се покрива или увива мъртвец, обикновено бяло на цвят), A Flor de Piel е внушителна творба, въплъщаваща уязвимостта. Макар и деликатни, листенцата, използвани за платното, са обработени, за да се предотврати увяхването им.

(източник: Guggenheim.org)


Този процес ги е запазил в състояние между живота и смъртта. Причината за създаването на A Flor de Piel  е медицинска сестра от Колумбия, която била отвлечена и измъчвана до смърт, а тялото ѝ не било открито. „Инсталацията започна като поднасяне на цветя“, казва Салседо, „в опит да се проведе погребалният ритуал, който ѝ беше отказан.“ 


Красотата и деликатността на платното символизират тези на живота. Заглавието на творбата, което се превежда буквално като „като цвете на кожата“, е испански израз, означаващ да бъдеш на ръба или да те завладее емоция, като например усещане, което е толкова непреодолимо, че се изразява физически чрез оцветяване на повърхността на тялото.

(източник: This is colossal -“Uprooted” (2020-22), 804 dead trees and steel, 300 x 65 x 50 meters. Installation view at Sharjah Biennial 15, Kalba Ice Factory, Sharjah Art Foundation, 2023. All images © Doris Salcedo, shared with permission. Photos by Juan Castro)


Днес Дорис Салседо живее и работи в Богота. Разговорите със семействата на жертви продължават да са важна част от творбите ѝ. Тя интервюира мигранти и бежанци, създавайки все по-вдъхновяващо „изкуство за изкуството“.


Източници:

Превод: Румена Димитрова

 


Comments


bottom of page