Борбата с обвиненията във вещерство в Гана
- vechernicamedia
- Sep 4
- 3 min read
Властите в Гана не успяват да защитят човешките права на стотици хора, жертви на обвинения във „вещерство“ и „ритуални действия“. Те са прогонени, принудени да напуснат общностите си, страхувайки се за живота си.
Докладът „Наречени за цял живот: Как обвиненията във вещерство водят до нарушение на човешките права на стотици жени в Северна Гана“ на Amnesty International документира ситуацията в четири сформирани лагера, където обвиняемите, предимно възрастни жени, живеят с недостатъчен достъп до здравни услуги, храна, безопасно жилище, чиста вода и икономически възможности.
(линк към доклада: https://www.amnesty.org/en/documents/afr28/9099/2025/en/)
Обвиненията, които могат да доведат до заплахи, физически нападения или дори смърт, обикновено започват в семейството или сред членовете на общността след трагично събитие, като например болест или смърт. Възрастните жени, живеещи в бедност, със здравословни проблеми или увреждания, са изложени на по-голям риск, както и жените, които не се съобразяват със стереотипните полови роли.
В някои случаи обвинителите дори основават твърденията си на това, че са сънували лош сън за някого.
„Съседът ми каза, че е сънувал, че се опитвам да го убия. Той не ме иска в обществото, затова ме обвини“, казва Фавза, обитаваща лагера Гани.
„Отказах на вожда да се ожени за която и да е от дъщерите ми. Един ден едно дете в общността се разболя и той ме обвини“, разказва Фатма, жителка на лагера Кукуо.
„Мъжете винаги имат планове да повдигнат обвинения срещу теб, особено ако си трудолюбива, силна и се справяш добре“ казва друга 60-годишна обитателка на лагера Кукуо.
По време на британското колониално управление (края на 19-ти век – средата на 20-ти век) властите криминализират някои традиционни практики, но избирателно толерират обвиненията във вещерство, стига да не застрашават колониалния ред. Колониалната икономика и политическа система подкопават традиционните социални мрежи за подкрепа, създават нови икономически несигурности и задълбочават патриархалните йерархии, което прави най-уязвимите жени още по-лесни мишени.
След независимостта обвиненията във вещерство продължават, подхранвани от бедност, семейни конфликти и борба за земя. Общностите създават т.нар. лагери за вещици като мярка за намаляване на вредата – там обвинените жени намират убежище, вместо да бъдат линчувани.
Въпреки че лагерите предлагат подслон, условията на живот са неадекватни. Алимата (жителка в един от лагерите) трудно се справя с новия си „дом“: „Имам собствена стая тук, но се нуждае от ремонт на покрива. Водата се стича през него, когато вали.“
Жителка на лагера Кукуо, на около осемдесет години, не е в състояние да се издържа, откакто е избягала от селото си: „Много неща ми липсват [от вкъщи]. Имах всичко. Брах ядки от ший, за да се издържам. Сега, ако някой не ме храни, как ще ям?“
Правителството не успява да осигури достъп до адекватна храна, безопасно жилище и чиста вода в лагерите. Здравните услуги също са неадекватни за жените, които имат сериозни или хронични здравословни проблеми. Възможностите за препитание са ограничени и няма правителствена програма за подкрепа на жертви на такива обвинения.
„Тъй като хората в лагерите не са в състояние да се издържат сами, властите имат задължението да ги защитават и подкрепят. Но досега не са успели да го направят“, казва Марсо Сивьод, регионалния директор на Amnesty International за Западна и Централна Африка.
Показания сочат неспособността на държавата да създаде среда, благоприятна за разследване и проследяване на нападенията, свързани с магьосничество. Това от своя страна допринася за повтарянето на обвинения и свързаните с тях злоупотреби.
Като не осигуряват конкретна правна рамка за справяне с тази вредна практика, властите на Гана не изпълняват задължението си да защитават жертвите.
„Правителството трябва да създаде дългосрочна национална кампания за повишаване на осведомеността, която да се противопостави на културните и социални практики, дискриминиращи жените и възрастните хора, включително обвиненията във вещерство.“ казва Дженевив Партингтън, директор на Amnesty International в Гана.
Източник:
Автор: Иванжелина Трендафилова
.
Comments