top of page
  • vechernicamedia

8 март: Международен ден на жената Манифест на Феминистки мобилизации

Честит ден на жените, честит ден за борба! Споделяме с вас събитията, които се организират в различни градове из страната по повод 8 март като ден за протест и празник на правата на жените!  


Шествие за правата на жените, София, НДК, 18:00 @feminist.mobilisations


Шествие за правата на жените, Пловдив, Районен съд, 18:00


Защо 8 март е ден за протест? Велико Търново, 18:00 @solidaria_socialspace


 Феминистко парти, Варна, част от програмата на "Жените, които се борят", 18:00 @konfliktorg


 Невидимите жени на София, 14:00 @kopriva.space


 Международен ден на жената, Радомир, Младежки дом, 17:30 @solidarityworks


Представяме и манифеста на Феминистки мобилизации, чиято дейност да проследите и в техния сайт в края на текста:




Манифест на Феминистки мобилизации

 

8-ми март е ден, който вече над сто години обединява феминистки движения от цял свят в международна солидарност, настоявайки за достоен живот, достойни условия на труд и право на избор за всяка жена по света. Много от тези движения сега и преди продължават да бъдат едни от най-силните гласове срещу военните действия, неравенствата, джендърното насилие и колониализма.

 

Докато почти половината от жените, живеещи самостоятелно, са под прага на бедността в България, най-бедната страна от Европейския съюз, жените продължават да бъдат по-ниско заплатени (макар да работят не по-малко), с по-ниска пенсия от мъжете, да са в по-голям риск от енергийна бедност поради повишените разходи за електричество и отопление, продължават да носят основната отговорност по грижата за близки, болни, възрастни и деца, вместо да се отварят повече детски градини, домове и социални центрове, които да им подпомагат в грижовния труд – отговорност на цялото ни общество. 

 

Не е изненада, че тези социални неравенства изобщо не са в полезрението на народните представители, при положение че жените в България имат изключително ниско представителство на изборни длъжности, както на местно, така и на национално и международно ниво. Въпреки че представляват по-голям процент от избирателите в страната, те са по-малко от една трета от общия състав на 49-то народно събрание поради ниския брой жени в кандидатските листи като цяло. 

 

Едновременно с това жените, като всички останали работници в България, не могат да излязат на стачка и да отстояват трудовите си права и политически убеждения, без опасността от това да бъдат съдени и уволнени, защото все още нямаме адекватен закон за стачките! Не можем да се противопоставим на трудовата експлоатация, насилието и сексизма на работното място, масовото освобождаване на хора от предприятия, ако нямаме правото да практикуваме най-основния и ефективен механизъм за договаряне на по-добри условия и политики за работничките. Българското правителство все още не е ратифицирало и Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда – основен международен инструмент за защита на работника на работното му място от подобни деяния. Не трябва да позволяваме да оставаме без достъп до тези основни средства за влияние и права на работното място!

С гняв и тъга също така продължаваме да отчитаме, че в България от началото на 2024 г. поне една жена на месец губи живота си поради джендърно насилие, извършено от свой близък. Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие проведе първото си заседание едва преди 2 седмици. Повече от половин година след въвеждането на промените в Наказателния кодекс и Закона за защита от домашното насилие, редица ключови животоспасяващи мерки все още реално не са видели бял свят. 

 

За пореден път тези законодателните промени се оказаха горчива „победа“, тъй като определени групи хора бяха целенасочено изключени от правото си да търсят закрила по силата на ЗЗДН, който експлицитно реферира само към взаимоотношенията между мъже и жени и то само към онези, които са имали такива с продължителност поне 60 дни - допълнение измислено на случаен принцип. Крайно време е управляващите да спрат да създават закони, които се основават на дискриминация и изключване, които са в разрез с всякакви международни правни норми! 

Паралелно с това борбата за отстояване на правата на всички жени и ЛГБТИ+ хора в страната ни се случва на фона на ужасяващи войни и конфликти, които сме длъжни да осъдим на този ден. 

От началото на октомври месец миналата година над 30 000 души, от които 10 000 деца, или 5% от населението на ивицата Газа, загубиха живота си, докато 1.7 милиона човешки същества (или 75% от населението) бяха изселени от домовете си в следствие на Израелските бомбардировки. Обявяваме се за перманентно прекратяване на огъня в Газа и срещу окупацията на Палестина, защото нашият феминизъм стои зад всички хора, които се борят за независимост, свобода и мир - от Украйна, до Иран и до Афганистан.

Тази година на 8 март – ден за политически действия и борба за равнопоставеност на половете в България – отново ще излезем заедно по улиците на София и Пловдив, за да покажем солидарност с всички момичета и жени в страната ни и по света, в тяхната борба за живот без страх и насилие в семейството, на улицата, на границата, от институциите, отвъд войната. За пореден път ще извикаме „Нито една повече!” и „Жени, живот, свобода!” и заявяваме следните искания:

 

1. Патриархатът убива – защита за всяка една жертва на джендърното насилие!

Настояваме законът да защитава всяка една жертва на джендърно насилие, без значение продължителността на връзката, етническата принадлежност, възраст, специални потребности, религия, народност, сексуална ориентация, икономически статус на жертвата и други измерения.

Кризисни и консултативни центрове за настаняване, работа с жертви и отделно с извършители, както и специализирани центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени и момичета в абсолютно всяка една от 28-те области на България. Настояваме в най-кратък срок да се изложат конкретни планове за отварянето и поддръжката им - с конкретика къде, колко на брой, капацитет, ангажимент за заделени средства.

Достоен труд за персонала и адекватна издръжка в центровете.

Въвеждане на дефиниции за фемицид, насилие, джендърно насилие и престъпления от омраза, извършени на джендърна основа в Наказателния кодекс. Необходимо е осъвременяване и дефиниране на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психическо насилие, икономическо насилие и др., за да достигнат международните стандарти. Съгласието трябва да е водещият принцип в дефиницията на изнасилването, а не остарели патриархални разбирания, които често допълнително утежняват ситуацията при търсене на справедливост.Събиране на официална, ежегодна  статистика и провеждане на детайлни проучвания за джендърното насилие, не само за домашното насилие. Все още очакваме Националният регистър на случаите на домашно насилие, който е предвиден от измененията на ЗЗДН да бъде поддържан и достъпен за всички заинтересовани лица.  

Провеждане на национални информационни кампании за домашното и джендърното насилие – задължителни обучителни програми в училище за повишаване на чувствителността по тези теми и за ненасилие като форма на дългосрочна и устойчива превенция; задължителни обучения за всички, работещи с жертви и извършители.

Въвеждане на съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес и са алтернатива на провалената и отживяла наказателна система.

 

Достъпна правна помощ за всекиго - безплатните правни клиники трябва да са достъпни във всички области на страната. 

Ратификация на Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда.

 

2. Реални мерки за постигане на социално-икономическата равнопоставеност на половете.

 

Настояваме за достъпни и безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места.

 

Настояваме за социални политики, които да освободят жените от товара на „двойната смяна“ на работа и вкъщи. Обемът на неплатения грижовен и домакински труд, който почти изцяло пада върху жените, е в разрез с 40-часовата работна седмица. Последствията се виждат най-ярко при самотните майки и жените в пенсионна възраст, които са хората в най-голям риск от бедност. 

 

Настояваме за елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд и борба с дискриминацията на работното място – няма оправдание жените в България да взимат средно почти 13% по-малко от колегите си от мъжки пол.

Настояваме да се сложи край на експлоатацията и ниското заплащане във феминизираните професии като шивашката индустрия, медицинските услуги, социалните услуги, образованието и др.

 

3. Незабавни трудови и икономически промени. 

Въвеждане на закон за стачките – свобода за работниците и синдикалните организации да се борят за правата си без опасността от уволнения и санкции!

 

Изпълняване на исканията на социалните работници за 30-процентово увеличение в заплатите и по-добри условия на труд; на майките на деца с увреждания за увеличаване на помощите и на Института на жените фермери, които да се пенсионират в условията на II-ра категория труд.

 

4. Нищо за нас без нас – истинска демокрация, сега!

 

В изготвянето на социални политики и законови промени задължително да има участие на хората, към които те са насочени – решения, свързани с жертвите на насилие, ромската общност, хората с увреждания например, трябва да включват на първо място засегнатите групи. 

Политическо овластяване на жените и създаване на повече възможности за реално постигане на равно представителство и участие в управлението и вземането на решения на местно, национално и международно ниво. Целенасочени програми за насърчаване на момичета и жени в политическите процеси.

 

5. Личното е политическо – домът е политическа (и икономическа) сфера!

 

Равностойно ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и увеличаване на социалното подпомагане на родителството. Социална и икономическа подкрепа за самотните родители, мнозинството от които са жени. Разширяване на социалната и финансовата подкрепа за непълнолетните майки, които са най-уязвими, а се ползват от най-малко подкрепа.

 

Адекватни услуги, условия за грижа и пълноценни домове за възрастни хора. 

 

Безплатно, достъпно и качествено здравеопазване. Елиминиране на търговските дружества и приватизацията на здравната система – здравето не е стока! 

 

Признаване на правата на семействата без граждански брак и уредба на съвместното съжителство. 

6. Репродуктивна автономност и сексуално образование – за здравето не се мълчи!

 

Въвеждане на Национална програма по сексуално и репродуктивно здраве, която България все още не е приела, както и национален регистър на бременностите - спешна стъпка към подобряването на майчиното здравеопазване в национален план. 

 

Адекватна и безплатна грижа за бременните жени и качествено проследяване на бременността. Приветстваме измененията в Наредба 26 от миналата година, които увеличават достъпа до безплатни прегледи и изследвания на неосигурени бременни  жени, но искаме те да заработят и на практика; младите бъдещи майки да бъдат информирани за новите си права, а броят безплатни прегледи да бъде увеличен на 8 - минималният международен стандарт. 

 

Мерки за пълното прекратяване на всички форми на насилие над родилките и пациентките, край на неглижирането на тяхната болка, уважение на пациентските права. Осъвременяване на стандартите за неонатална медицинска грижа.

 

Безплатен и безопасен достъп до услуги за репродуктивно здраве, менструални продукти и противозачатъчни средства, особено за момичетата и жените, живеещи в бедност. 

 

Гарантиране на правото и достъпа до аборт по желание и активното затвърждаване, че правото на аборт е право на живот. 

 

Часове по сексуално и репродуктивно здраве в училище, фокус върху разпознаване и отхвърляне на стереотипните социалните полови норми, ограничаващи потенциала и възможностите на децата и продължаващи цикъла на насилие.

 

Прогресивни мерки за превенция на ранните бракове и ранните бременности и специализирана подкрепа за майките тийнейджърки; подходящо образование и информационни кампании на национално ниво. 

 

7. Човешки права и достоен живот за всички групи уязвими жени и момичета.

 

Незабавно прекратяване на институционалното насилие над транс жените и ЛГБТИ+ хората, което тази година им отне редица права - включително това да търсят защита от домашно насилие спрямо ЗЗДН.

Решението на Върховния касационен съд от 2023 г., което отхвърля възможността на юридическо признаване на пола на транс и интерсекс хора е правен абсурд, който противоречи на редица международни актове, към които България има задължения, като Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други. Настояваме за приемане на ясна законова процедура за признаване на гражданския пол на транс и интерсекс лица, както и за създаване на медицински стандарт, който по техен избор урежда преминаването им през преход и предвижда безплатен достъп до здравеопазване, консултации, хормонална терапия и операции.

Край на политическото демонизиране и институционалното насилие над ромските жени. Голяма част от жените и момичетата от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери – недостъпно и сегрегирано училищно образование, неравен достъп до адекватни здравни грижи, дискриминация по време на търсене на работа. Това тласка много от тях към нископлатен и принудителен труд, емиграция при опасни и несигурни условия поради липсата на обществени услуги и качествена общинска инфраструктура в ромските квартали, и в крайна сметка прави почти невъзможно излизането от цикъла на бедността. С институционалния расизъм и безхаберие трябва да се спре и да се гарантира участието на ромските жени в изготвянето на всички стратегии и политики, които засягат животите им.

 

Равни възможности и правна защита за мигрантките, без задържане на жени и деца в затвори и без депортации на тях и техните близки. Целенасочено информативни и образователни кампании, затвърждаващи, че миграцията НЕ Е престъпление. 

 

Достойни условия на живот и здравеопазване за затворничките.

 

Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости. Окончателно прекратяване на запрещението, което отдавна е отхвърлено и забранено в много страни по цял свят.

 

8. Климатична справедливост. 

 Чист въздух и безопасни и достъпни улици за майки с деца и колички, за възрастни и хора с двигателни увреждания, за велосипедисти и спортуващи възрастни и деца. 

 

Социални мерки за околната среда – гарантиране на заетостта на работниците, зависими от изкопаеми горива и пренасочване на средства към екологични и въглеродно неутрални сектори като залесяване и горско стопанство.

 

Корпорациите да плащат цената на „зелените политики“, а не най-бедните потребители, когато обществената транспортна инфраструктура - особено в крайните квартали на градовете, както и в селата - е тотално занемарена.

 

***

 

Няма да спрем протестните си действия, докато не се изпълнят всички тези наши искания!

 

От колектива на „Феминистки мобилизации”


Comments


bottom of page