top of page
  • vechernicamedia

6 революционерки, за които трябва да знаете

Роза Паркс



На 1 декември 1955 г., Роза Паркс, активистка за гражданските права на чернокожите хора, отказва на шофьора на автобуса, в който се вози, да отстъпи мястото си в „цветнокожата“ секция на бял пътник. Противно на популярния мит, че Паркс е просто жена, която е уморена в края на работния ден и затова отказва да се изправи, тя всъщност е активистка, посветила живота си на борбата срещу сегрегацията, и е предприела работа по набиране на средства в подкрепа други чернокожи жени, които преди това са били арестувани за отказ да освободят местата си на бели хора, като 15-годишната Клодет Колвин. Паркс по-късно заявява: „Бях уморена единствено от това да се предавам.“ Действията на Паркс предизвикват широко разпространен автобусен бойкот в целия град, който успешно десегрегира обществения транспорт в района. Протестът дава и допълнителен тласък на движението за граждански права в САЩ.


Ремедиос Варо


Ремедиос Варо е каталунска революционерка, антифашистка и художничка-сюрреалистка. Варо учи изкуство и е съученичка на Салвадор Дали. През 1932 г. тя се мести в Барселона със съпруга си и се включва в съюза на карикатуристите CNT. През 1936 г., след военното въстание на десния генерал Франсиско Франко, Варо бяга в Париж.



След нацистката окупация на Франция тя е изпратена в концентрационен лагер, но в крайна сметка успява да избяга в Мексико, заедно с много други бежанци от испанската републиканска партия, където се сприятелява с други артисти като Фрида Кало и Диего Ривера. До смъртта си през 1963 г. тя е създала над 500 художествени творби, предимно в Мексико.


Изабел Меса


Изабел Меса е испанска революционерка и активистка на съпротивата. Започвайки работа като шивачка на 11 години, тя става водещ организатор в анархисткия синдикат CNT.

По време на стачка в риболова на риба тон в нейния град, Изабел разговаря с жените от Северна Африка, които са били доведени с идеята да осуетят стачката, и ги убеждава вместо това да се присъединят към нея. Принудена да бяга от настъплението на десния генерал Франсиско Франко по време на гражданската война, тя отказва да напусне страната и се присъединява към съпротивителното движение.



Заради дейността си Меса е арестувана, изтезавана и дори има две смъртни присъди, които не се изпълняват, защото променя името си. 

Меса остава активна до смъртта си през 2002 г., водена от политическите си идеали: 


„Анархизмът е красив път, но много груб. Трябва да го следвате и след като сте поели по него, не можете да го напуснете, той ви обгръща, опиянява ви. Анархизмът е любов, свобода, равенство, хуманност при всякакви условия. Нито граници, нито цвят, нито раса, нито знамена!... В анархизма има само човечност, човешки чувства, надежда за всички, максимумът, който можете да получите."


Уляна Матеевна Громова


Уляна Матвеевна Громова е украинка, бореща се до край срещу нацистите в Украйна. Едва на 17 години, когато нацистите окупират родната ѝ провинция, Громова организира местна подземна съпротивителна група от млади хора. Тя е арестувана на следващата година по време на масови арести на партизани.

Опитвайки се да научат имената на съмишлениците ѝ, нацистите брутално измъчвали Громова: била бичувана с метал, изгаряна с нажежени ютии, отрязали кожата и части от тялото със сол в раните, счупили ръката и ребрата ѝ и разкъсали косата ѝ, но тя отказала да близките си. През цялото време тя продължавала да поддържа буден духът на затворниците с рецитиране на поезия.



Громова е екзекутирана през 1943 г. и хвърлена в мина. След войната тялото ѝ е намерено, погребано с други партизани и посмъртно е удостоена със званието "Герой на Съветския съюз".


Фани Лу Хамър


Водеща активистка за граждански права и права на жените. Най-малкото от 20 деца, през 1961 г. Хамър стана една от десетките хиляди предимно чернокожи и други цветнокожи жени, които са стерилизирани без нейно знание или съгласие. На Фани Лу и хиляди други жени са направени хистеректомии, докато са били лъгани, че това са леки и рутинни операции. 



Хамър се противопоставя на уволнения, опити за убийство, арести и побои от работодатели, расисти и полиция и се регистрира да гласува.

Фани Лу е  много активна в движението за граждански права, насърчавайки хиляди други чернокожи хора в Юга също да се регистрират, за да гласуват. През 1969 г. тя основава Freedom Farm Cooperative, селскостопански колектив, за да осигури работни места и храна като овласти бедните чернокожи фермери. По-късно в живота си тя остава активна, като се противопоставя на войната във Виетнам, застъпвайки се за бедните до ранната си смърт на 59 години.


Jean Seberg



Американска филмова звезда и поддръжничка на Черните пантери, Джийн Себерг, е преследвана до смърт от ФБР. Тя предоставя голяма финансова подкрепа на NAACP, образователни групи на индианците и Пантерите, включително програмата за безплатна закуска за ученици. Като част от програмата COINTELPRO на ФБР за атакуване на радикални групи, те са подслушвали телефона ѝ и решават да атакуват публичния ѝ имидж и влияние, разпространявайки фалшиви истории в пресата, които в крайна сметка водят до самоубийството ѝ и смъртта на бебето ѝ.


Превод: Катерина Георгиева

Източник: https://www.facebook.com/workingclasshistory; @workingclasshistory

bottom of page