
(Вера Недкова)
Екатерина Савова Ненова (1901 г - 1980 г)
През 1925 г. завършва живопис в Художествената академия. Била е членка на Дружеството на независимите художници. Печели сребърен медал за дамски портрет на Световното изложение в Париж през 1937 г. До 1958 г. има няколко самостоятелни изложби. Екатерина Савова Ненова е била и преподавателка по рисуване.


Елена Карамихайлова (1875 г – 1961 г)
Родената в Шумен художничка е една от първите в Следосвобожденска България. Елена Карамихайлова е родена в семейството на известен търговец. Брат ѝ е бил прочут хирург, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е сред първите жени, дали тласък на атомната физика в България. Завършва американския Робърт колеж в Цариград през 1895 г. Учи живопис в Мюнхен в Академията за изобразителни изкуства. Карамихайлова не твори в популярните тогава експресионистични тенденции в Германия, а избира импресионизма.

Голяма част от картините ѝ са нарисувани под открито небе с характерните светлина, лекота и носталгия. Сред най-известните й портрети от този период са: „Пред бала“, „Пред огледалото“, „Пред пианото“, „Пролет“ и др. С избухването на Първата световна война Карамихайлова открива темата за майчинството в своите творби с платна като: „Майка“ ; „Писмо от фронта“, „Българска мадона“ и др. През целия си творчески път Карамихайлова рисува и натюрморти с цветя. През 1946 г. е удостоена с орден „За граждански заслуги“.

Елисавета Консулова-Вазова (1881 г - 1965 г)
Сред първите известни български художнички е и Елисавета Консулова. Завършва Рисувалното училище в София, специалност „живопис“ в класа на Ярослав Вешин. Специализирала е портретна живопис в академията на Дружеството на жените художнички в Мюнхен. През 1919 г. тя осъществява първата самостоятелна изложба на художничка в България.

Следват и други - Прага, Пилзен и Братислава. Основният жанр, в който работи, е портретът. Силно повлияна от импресионистите, голяма част от платната ѝ са рисувани на открито. Техниките, които избира, са пастел, маслени бои и акварел. Елисавета Консулова-Вазова е и първата българска художничка, рисувала голо тяло.

Вера Недкова (1906 г - 1996 г)
Вера Недкова е родена в Скопие в семейството на търговец. Завършва живопис и реставрация и работи за кратко във Флоренция. През 1934 г. става членка на Дружеството на новите художници и взима участие във всички организирани изложби. Вера Недкова е творила и в Австрия, като е била част от интелектуалните кръгове, където се запознава със Зигмунд Фройд, Егон Шиле, Оскар Кокошка, Густав Малер, Игор Стравински и др. След 1944 г. семейството ѝ е изселено и апартаментът им е отнет от БКП.

Вера Недкова продължава да твори до 90-те години, като оставя множество и различни творби: графика, ескизи, живопис, малка пластика и др. Рисува пейзажи, селски бит, голо тяло. Работила е и като реставратор и консерватор в Националния археологически музей. Участва в изложби на СБХ и в изложби из цяла Европа. Завещава на Националната художествена галерия своя апартамент в София заедно с имуществото си и творби: 1282 рисунки, 57 икони, съдове и малка пластика, както и 117 живописни творби.
Маша Живкова-Узунова (1903 г - 1985 г)
Завършва Мюнхенската художествена академия през 1925 г., а след завръщането си в София завършва и живопис в НХА. Работи основно портрети, пейзажи и фигурални композиции. Работила е и участвала в различни изложби със съпруга си - Дечко Узунов. Двамата са смятани за една от най-важните артистични двойки тогава.

(Автопортрет, 1943 г)

Мара Георгиева (1905 г - 1989 г)
Учи в Художествената академия в София и се дипломира през 1930 г. със специалност „скулптура“. Получава много висока оценка за своята работа и още от начало започва работа на свободна практика.

Мара Георгиева е съоснователка и членка на Дружеството на новите художници, от което са част много български художнички и творци. Работите ѝ са в областта на портретния жанр и фигурална композиция. Заедно с Васка Емануилова създават централната група на паметника на Съветската армия. Мара Георгиева прави и редица бюст-паметници на известни българи из страната.

Източници:
Comments