Ако сте жена, особено в доминирана от мъже сфера, вероятно познавате усещането да сте подценявана от колегите си, дори да вършите повече и по-добра работа от тях.
Всички жени, изброени в статията, са добре са се сблъсквали с това. Събрали сме пренебрегвани учени, артистки, писателки и създателки, които никога не са били признати за забележителната си работа.
Възхитително е че повечето продължават да работят упорито в своите области, въпреки липсата на признание, без да оставят сексисткия идеал да ги придържа назад.
Нека отдадем почит на тези жени и техните постижения!
Зелда Фицджералд
Омъжена за великия американски автор Скот Фицджералд, автор на „Великият Гетсби“, тя самата също се е занимавала с писане. Била е толкова добра, че съпругът ѝ плагиатства от личното ѝ творчество.
Скот присвоява цели пасажи от дневника на жена си и ги вкарва в романа „Красиви и прокълнати“. След като Зелда прочита романа и разпознава труда си, пише рецензия за романа до вестник New York Tribune – “Господин Фицджералд, или там както му се изписва фамилията, изглежда вярва, че плагиатството започва от вкъщи“.
Когато Зелда започва да работи над автобиографичния си роман „Запази ми този валс“, праща чернова на редактора на мъжа си – Макс Перкинс. Скот я взима и предлага да помогне с редакцията, но вместо това използва голяма част от „Запази ми този валс“ в собствения си роман „Нежна е нощта“.
Много хора вярват, че Фицджералд нарочно е пускал слухове, че жена му е „луда“, за да прикрие действията си. В дневника си откровено признава за плановете си да докара жена си до нервен срив с цел да я задържи зависима от него.
Розалинд Франклин
Розалинд Франклин е учен с работа особено важна за откриването на структурата на ДНК молекулата. Джим Уотсън и Францис Крик печелят Нобелова Награда за откритието, че ДНК-то е в спираловидна форма, но никога не биха могли да стигнат сами до това заключение без помощта на Франклин.
Франклин успява да направи два големи приноса. Първият- помага в заснемането на ДНК молекула, като снимката излиза в пъти по-чиста и детайлна от всички предишни. Вторият– успява да запише разстоянието между излишните компоненти на ДНК молекулата, където ДНК-то се „повтаря“.
Уотсън и Крик се допитват до труда на Франклин и без нейно знание и се възползват от него.
Заедно с много други жени работещи в доминирани от мъже свери, по-„мъжественото“ ѝ поведение не се е възприемало добре от заобикалящите.
Под въпрос е колко морално е било използването на труда ѝ от Уотсън и Крик. Не е разпространила работата си публично, но не я е и крила.
За съжаление умира от рак на 38 години преди наградата да е връчена.
Имената на мъжете остават в историята, но приносите на Розалинд се забравят.
Маргарет Кийн
Историята на Маргарет Кийн може да откриете в Тим-Бъртоновия филм „Големи очи“. Години Кийн рисува портрети на хора с огромни очи, докато съпругът ѝ Уолтър ги продава. Тя обаче не осъзнава, че Уолтър приписва заслугите за картините за себе си.
Когато Маргарет разбира, че емоционално-насилственият ѝ съпруг продава картините под негово име, първоначално не реагира, но през 1970 г. решава да се бори за авторското си право над тях.
Уолтър се опитва да прикрие всичко, казвайки че жена му лъже. Това обаче не му помага особено, когато Маргарет създава картина пред очите на съдията и печели делото.
Елизабет Маги
Заслугите за създаването на познатата за всички игра „Монополи“ се приписват на Чарлз Дароу, но жена на име Елизабет Маги идва с идеята десетилетия преди него.
Нейната версия, „Играта на домакина“ , е била в пъти по-гениална и политически прогресивна от версията на Дароу. Маги е направила два сета от правила: Първият, в който всички играчи създали богатство са възнаграждавани и вторият, в който само играчите създали богатство чрез победа на съперниците си са възнаграждавани. Целта ѝ е била играчите сами да осъзнаят, че първият сет правила е по-добър.
Дароу не приема възгледът на Маги. Взима играта, премахва първия сет правила и издава финалната версия като собствена. Елизабет е успяла да продаде играта си едва за 500 долара на издателство, докато Дароу след продажба успява да натрупа милиони.
Маги умира през 1948 г без да получи кредит или пари за популярната игра.
Нети Стивънс
Нети Стивънс е важен учен и генетик, който през 1906 г прави революционното откритие, че биологичният пол на организмите се определя от хронозоми.
Учените преди нея са смятали, че биологичният пол се определя от заобикалящата го среда, но тя намира доказателства, с които да ги опровергае. Извършва експерименти с брашнени червеи и открива, че някои от спермазоидите носят X хромозоми, а други Y хромозоми.
Въпреки това, Нобеловата награда за откритието отива при Томас Хънт Морган, а главната роля на Стивънс остава непризната от обществото.
Превод: Иванжелина Трендафилова
Оригинал: https://www.ranker.com/list/women-in-history-who-didnt-get-credit-for-their-work/katherine-ripley?utm_source=facebook&utm_medium=post&pgid=144361577286&utm_campaign=women-in-history-who-didnt-get-credit&fbclid=IwAR2z01IXU55JzvwKQvofe5T9KOdPDC5iIQNnZGLc31pq8odY0R-qgvPkulA
Comentarios