top of page
  • Facebook
  • Instagram

5 жени, допринесли за развитието на готическата литература

  • Writer: vechernicamedia
    vechernicamedia
  • 4 days ago
  • 5 min read
  1. Мери Шели 

Мери Уолстънкрафт Шели (1797-1851 г.) е английска писателка от романтическата епоха, най-известна с романа си Франкенщайн, или новият Прометей (1818 г.), смятан за един от първите образци на научната фантастика. Дъщеря е на философа Уилям Годуин и феминистката писателка Мери Уолстънкрафт. Още млада се запознава с поета Пърси Биши Шели, с когото бяга във Франция през 1814 г. и се жени през 1816 г. След смъртта му през 1822 г. тя се посвещава на съхраняването и популяризирането на неговото творчество и възпитанието на сина им Пърси Флорънс Шели.


Poetry Foundation


Най-известният ѝ принос е Франкенщайн, роман, който съчетава готически и философски елементи и поставя въпроса за границите на науката и отговорността на човека. Сред другите ѝ значими творби са Последният човек (1826 г.), често определян като най-силното ѝ произведение, както и романите Валперга (1823 г.), Съдбата на Пъркин Уорбек (1830 г.), Лодор (1835 г.) и Фолкнър (1837 г.). Тя пише и пътеписа История на едно шестседмично пътуване (1817 г.), в който описва бягството си с Шели и престоя край Женева.


Kobo

Освен с оригиналното си творчество, Мери Шели оставя ценни свидетелства чрез дневниците и писмата си, които в края на XX век дори биват публикувани. Със своето творчество и живот тя се утвърждава като една от най-важните женски фигури в английската литература на XIX век.


  1. Ан Радклиф

Ан Радклиф (1764–1823 г.) е английска писателка, смятана за една от основателките на готическия роман. Родена е в Холбърн, Лондон, в семейството на търговец, а през 1787 г. се омъжва за журналиста Уилям Радклиф. Бракът им е бездетен, но щастлив, и именно тогава тя започва да пише. Умира през 1823 г., като съпругът ѝ подчертава, че смъртта ѝ е била вследствие на астматичен пристъп.


Meer

Нейните произведения се отличават с ярки романтични описания на пейзажи и пътувания, вплетени в готическа атмосфера. За разлика от други автори на жанра, Радклиф винаги дава рационално обяснение на привидно свръхестественото, като по този начин защитава ролята на разума и традиционния морал. Сред най-значимите ѝ романи са Мистериите на Удолфо (1794) и Италианецът (1797), а общо публикува шест романа, стихосбирка и пътепис.

Радклиф добива широка популярност през 90-те години на XVIII век и е наричана от сър Уолтър Скот „основателка на школа“. Творчеството ѝ оказва влияние върху писатели като Едгар Алън По, Маркиз дьо Сад и самия Скот, а Джейн Остин дори пародира стила ѝ в Абатството Нортангър. Въпреки че героите ѝ често са схематични, а сюжетите - неправдоподобни, атмосферата и романтичните ѝ пейзажи се превръщат в отличителен белег на готическия роман и утвърждават мястото ѝ в литературната история.


Project Gutenberg

  1. Шарлот Бронте


Шарлот Бронте (1816-1855 г.) е английска писателка, най-известна с романа „Джейн Еър“ (1847 г.), който се превръща в класика на викторианската литература. Родена е в Торнтън, Йоркшир, в семейството на англикански свещеник. След ранната смърт на майка си и две от сестрите си, Шарлот израства с брат си Брануел и сестрите си Емили и Ан в Хауърт. Там децата започват да пишат собствени истории, вдъхновени от уединените йоркширски пустоши.

През 1824 г. тя за кратко учи в училище за дъщери на свещеници, чиито тежки условия по-късно описва в „Джейн Еър“. По-късно работи като учителка и гувернантка, а през 1842–43 г. учи в Брюксел, където опитът ѝ вдъхновява по-късните ѝ романи.


Poetry Foundation


Заедно със сестрите си публикува стихосбирка под мъжки псевдоними, но истинският успех идва с „Джейн Еър“. След смъртта на брат си и двете си сестри, Шарлот остава сама и завършва романите „Шърли“ (1849 г.) и „Вийет“ (1853 г.).


Faber

През 1854 г. се омъжва за Артър Бел Никълс, помощник на баща ѝ, но умира година по-късно, едва на 38 години. Творчеството ѝ съчетава романтизъм и реализъм, като поставя в центъра вътрешния свят и независимостта на жената.




  1. Дафни дю Морие

Дафни дю Морие (1907–1989 г.) е английска писателка, известна със своите романи, пиеси и биографии. Тя е родена на 13 май 1907 г. в Лондон като втора от три дъщери на актьора и театрален мениджър сър Джералд дю Морие и актрисата Мюриъл Бомонт. Дядо ѝ по бащина линия е писателят и карикатурист Джордж дю Морие, създател на персонажа Свендали в романа Trilby (1894 г.).


dumaurier . org

Ранните ѝ години преминават между Лондон и Париж, където развива интерес към литературата и театъра, вдъхновена от семейството си. От ранна възраст проявява творчески талант и желание да изразява своята индивидуалност, включително чрез използването на псевдоним и смяна на половата идентичност за определени периоди.


През 1932 г. Дафни се омъжва за полковник Фредерик Браунинг. Семейният им живот е белязан от напрежение, свързано с личния ѝ живот и сложните ѝ взаимоотношения, което намира отражение в нейния най-известен роман Ребека (1938 г.), където теми като ревност, идентичност и психологическо напрежение са централни.


Talking Writing

Дю Морие започва литературната си кариера с романа Любящият дух (1931 г.), който поставя основите на творчеството ѝ. Тя печели световна известност с Ребека, а много от нейните произведения са адаптирани за кино, сред които както посоченият роман, така и Братовчедката Рейчъл и Птиците.


По-голямата част от живота си прекарва в Корнуол, където се намира нейният дом Менабили, вдъхновил множество нейни творби. Дафни дю Морие умира на 19 април 1989 г. в Пър, Корнуол, оставяйки наследство от класически произведения, които продължават да влияят на английската литература и киното.


5. Ан Райс

Ан Райс (1941-2021 г.) е американска писателка, известна с поредицата Хрониките на вампира, започнала с Interview with the Vampire (1976 г.). Родена в Ню Орлиънс, тя израства в семейство на ирландски католици, но още в тийнейджърските си години се отказва от религията. Загубата на дъщеря ѝ Мишел от левкемия дълбоко я разтърсва и я подтиква да започне да пише, като по този начин канализира емоциите си чрез литературата.


Нейните романи се отличават с готическа атмосфера и сложни свръхестествени герои – вампири, вещици, върколаци и ангели – които са едновременно страховити и човешки, поставяйки въпроси за любовта, морала и смисъла на живота. Поредицата Хрониките на вампира включва заглавия като The Vampire Lestat, The Queen of the Damned и Memnoch the Devil, а героят Лестат се превръща в култова фигура. По книгите са направени филми (Interview with the Vampire, 1994; Queen of the Damned, 2002) и телевизионни адаптации.


Esquire

Освен вампирските истории, Райс пише еротични романи под псевдоними, исторически книги като The Feast of All Saints, и трилъри за свръхестествени същества, включително Servant of the Bones и поредицата The Wolf Gift Chronicles. В края на 90-те тя се връща към католицизма и публикува религиозни книги за живота на Христос, включително Christ the Lord: Out of Egypt и Christ the Lord: The Road to Cana, като по-късно се дистанцира от организираната църква, но запазва личната си вяра.


Goodreads

Ан Райс остава една от най-влиятелните фигури в съвременната готическа и фантастична литература, съчетавайки мистерия, философски и духовни теми с богато въображение и дълбоки емоции.


Автор: Мария Испиридонова


Източници:


Заглавна снимка; Sf Standard


 
 
 

Comments


bottom of page