Ана Карима
Оставя богато наследство като писателка, публицистка, феминистка и активистка. Тя е една от най-изявените лидерки на феминисткото движение в България, борейки се усилено за равни права и пълна еманципация на жените чрез дейна просветителска, публицистична и обществена дейност.
Ана Карима основава първото женско образователно дружество „Съзнание“, Българския женски съюз, първата обща женска организация и става негова първа председателка и редакторка на печатното му издание в. „Женски глас“. Заедно с това основава и нова феминистка женска организация „Равноправие“.
(източник: Hera.bg)
Тя открива първото девическо училище в София, което по-късно става гимназия. Активистката участва в основаването на пансион за сираци и дружество „Инвалид“ и отваря първата забавачка за деца в подкрепа на работещите майки.
Сред основателите е и на Съюза на българските писатели.
Екатерина Каравелова
Забележителна личност с огромен принос за развитието на женското движение в България и утвърждаването на ролята на жените в обществото. Тя е сред учредителките на Български женски съюз. Убедена, че независимостта и равнопоставеността на жените изисква те да имат възможност сами да изкарват прехраната си, тя силно подкрепя професионалното им обучение.
Каравелова създава и води Женско благотворително дружество „Майка“ с цел създаването на първото стопанско училище за девойки в България „Мария Луиза“.
(източник: Жените онлайн)
Тя основава дружество „Траен мир“, като става председателка на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода и участва в комитет към Обществото на народите.
Санда Йовчева
Санда Йовчева е една от първите жени-пацифистки в България. Тя е съоснователка и активен член на Българския женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка в Клуба на българските писателки, журналист и изтъкнат преводач от сърбохърватски.
(източник: Регионална библиотека "Любен Каравелов" Русе)
Станка Николица Спасо-Еленина
Тя е книжовничка, общественичка и учителка през Българското възраждането.
Българката учителства в девическите училища в Разград и Русе, като е членка на разградското женско дружество, подпомагайки морално и материално женското дружество „Ступанка“ в Русе.
(източник: Е-razgrad)
Станка Николица Спасо-Еленина е първата българска преводачка на сръбския писател Д. Обрадович части от негови съчинения, които нейния съпруг Н. Икономов издава в отделна книга с подзаглавия „Две приказки за...“.
Чрез превода си тя се утвърждава като първата българка, поставила принципно въпроса за еманципацията на жената, за ролята ѝ в семейството и в обществото.
Димитрана Иванова
Димитрана Иванова е преподавател в различни гимназии в Търново, но постепенно започва работа и към Българския женски съюз. За да има по-голям успех в защитаването на каузите, в които вярва, Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ. Става една от първите българки, на които е признато правото да упражняват адвокатската професия.
Голямата мечта на Димитрана е на българските жени да бъде дадено правото да гласуват и да са равноправни в различните сфери на живота. След дълги години на активна дейност и борба, с помощта и на царица Йоана, през януари 1938г. е обнародван нов избирателен закон, който гласи, че всички български поданици (мъже и жени), навършили 21-годишна възраст, имат право да гласуват.
(източник: България днес)
По това време активистката е и единствената българка, член на различни комисии на Обществото на народите (предшественик на ООН).
Източници:
Автор: Мария Испиридонова
Comments