30 години права на жените: Ретроспекция след Пекин
- vechernicamedia
- 2 days ago
- 4 min read
Три десетилетия напредък и дълбоко вкоренени бариери
През 1995 г. на Четвъртата световна конференция по въпросите за жените в Пекин, 189 правителства приемат един от най-всеобхватните и далновидни планове за равенство между половете – Пекинската декларация и платформа за действие. Този документ очертава визия за свят, в който всички жени и момичета упражняват своите човешки права и имат равни възможности. Три десетилетия по-късно, както сочи докладът на ООН – „Жени за „Пекин+30‟ (2025 г.), светът е на кръстопът: налице е неоспорим напредък, но и хронично, дълбоко и вкоренено неравенство, което налага спешна необходимост от засилени действия.
UN women
Ретроспекцията на изминалите 30 години показва, че Пекинската платформа остава ключов компас за постигане на равенство, като е тясно свързано и с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. Обзорът на ООН за годишнината от 2025 г. обхваща 159 национални, регионални и глобални анализи, като потвърждава, че макар да са предприети значителни стъпки, дискриминацията по полов признак продължава да е ендемичен проблем във всички икономики и общества.
Пекинската платформа: Неоспоримият стълб на равенството
Пекинската платформа за действие идентифицира 12 критични области, които изискват спешно внимание, вариращи от бедност, здравеопазване и образование, до насилие, власт и вземане на решения, и правата на жените в конфликт. Приемането на този план не е обикновен политически акт.ова представлява обещание за трансформираща промяна, която да включи жените от периферията в центъра на развитието.
В резултат на този ангажимент, през последните три десетилетия са постигнати няколко големи успеха:
1. Законодателни промени: Значителен брой държави въвеждат или засилват законодателство, забраняващо дискриминацията по полов признак в заетостта и достъпа до собственост. Този процес създава правна основа за равенство, което е задължителна предпоставка за борба с неравенството (напр. Индия приема закони за криминализиране на изнасилването в брака; Тунис премахва ограниченията за жените при наследяване; Чили, Бразилия и Република Южна Африка (РЮА) въвеждат законодателство за равно заплащане и защита на собствеността.
2. Напредък в образованието и здравеопазването: Увеличен е достъпът на момичетата до всички нива на образование. Макар и неравномерен, напредъкът в репродуктивното здраве и смъртността на майките също отбелязва подобрение в много региони (напр. почти пълно се заличава разликата между половете в началното образование в страни като Бангладеш и Камбоджа; значително е намалена смъртността на майките в региони като Латинска Америка и Карибите).
3. Институционализиране на равенството: Все повече правителства създават специализирани държавни органи за равнопоставеност и разработват национални планове за действие, целящи интегрирането на равенството на половете във всички секторни политики (напр. въвеждат се национални механизми за равенство в Германия и Швеция; пилотни инициативи за бюджетиране, съобразено с пола се наблюдават в Австралия, РЮА, Мексико и Австрия).
4. Иновации и технологии: Докладът на UN Women подчертава, че иновациите ускоряват напредъка, отваряйки нови възможности за прилагане на доказани стратегии в по-голям мащаб. Това включва използването на данни и технологии за проследяване на неравенството и за предоставяне на услуги (напр. използването на мобилни финансови услуги за икономическо овластяване на жени в Кения и Индия и създаването на цифрови системи с разделени по пол данни в много страни от Европейския съюз).
UN women
Дълбоко вкоренени бариери: Икономически и социални ограничения
Въпреки посочения напредък, основното послание в обзора „Пекин+30‟ е обезпокоително: джендърната (родовата) дискриминация остава дълбоко вградена във всички икономически и обществени структури, налагайки „хронични ограничения‟ върху правата и надеждите на жените и момичетата. Докладът ясно показва, че правните промени често не се равняват на промени в реалния живот.
1. Икономическо неравенство: Жените продължават да носят непропорционално голяма тежест от неплатения труд (грижата за деца, възрастни, домакинство). Този „данък-грижа‟ ограничава участието им на пазара на труда, което води до по-ниски доходи, по-малки пенсии и засилена бедност. Разликата в заплащането по пол остава константна, трудно преодолима и повсеместна.
2. Климатичен натиск и конфликти: В доклада на UN Women се отбелязва, че жените са особено уязвими към новите глобални кризи. Влиянието на климатичните промени, които водят до миграция, недостиг на ресурси и хуманитарни кризи, диспропорционално засяга жените, особено в селските райони. Конфликтите и хуманитарните ситуации също утежняват положението, като насилието, основано на пола, често е използвано като оръжие.
3. Насилието срещу жени и момичета: Това остава едно от най-сериозните и широко разпространени нарушения на правата на човека. Въпреки че много страни са приели закони срещу домашното насилие и изнасилването, прилагането често е ограничено, а културните норми, които толерират насилието, продължават да съществуват.
4. Неравенство във властта: Достигането на критична маса в политическото представителство и висшия мениджмънт е все така бавен процес. Жените все още са недостатъчно представени във властовите поции, а липсата на глас на жените в преговорите за мир, климатичните политики и икономическото планиране води до решения, които не отразяват техните нужди и опит.
UN women
Заключение
Ретроспекцията след 30 години от Пекинската декларация е едновременно вдъхновяваща и отрезвяваща. Светът е постигнал значително повече, отколкото през 1995 г., но е ясно, че вкоренената дискриминация е далеч по-устойчива, отколкото се е очаквало.
Пекинската декларация остава най-важният инструмент за овластяване на жените. Сега, повече от всякога, е необходимо всички заинтересовани страни – правителства, частен сектор, гражданско общество и самите граждани – да приемат Програмата за действие „Пекин+30‟ като свой собствен приоритет.
Само чрез солидарност, финансиране и непоколебима политическа воля, може да се преодолее пропастта между обещанията, дадени в Пекин, и реалността, в която живеят жените и момичетата по света. Обещанието от 1995 г. за равни права за ВСИЧКИ жени и момичета все още чака своето пълно изпълнение.
Източници:
Beijing Declaration and Platform for Action. Beijing+5 Political Declaration And Outcome, https://www.unwomen.org/sites/default/files/Headquarters/Attachments/Sections/CSW/PFA_E_Final_WEB.pdf
UN-Women (United Nations Entity for Gender Equality and the Empowerment of Women). 2025. Women’s Rights in Review 30 Years After Beijing. New York: UN-Women, https://www.unwomen.org/sites/default/files/2025-03/womens-rights-in-review-30-years-after-beijing-en.pdf
Aвтор: Филип Самуилов
Comments