Юридическото признаване на пола в България - отново възможно след решението „Шипова“

Български съд постанови две положителни решения, с които допусна юридическо признаване на пола на двама транс човека. Това съобщи в началото на юли ЛГБТИ организация „Действие“, чиито клиенти са страните по делата.

Новината идва след години на спорна съдебна практика, в рамките на която Върховният касационен съд (2023 г.), позовавайки се на решение на Конституционния съд от 2021 г.,  прие, че според националното законодателство не съществува никаква възможност за правно признаване на пола в България.

Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 12 март т.г. по делото „Шипова“ се оказа ключово за промяната в подхода към делата, засягащи транс хората. 

В него СЕС постанови, че всяка пълна забрана за промяна на юридическия пол на национално ниво противоречи на признатото на всеки гражданин на Съюза право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. 

POLITICO

От „Действие“ съобщават още, че наред с двете положителни решения българският съд е постановил и отказ по друго подобно дело. Посоченият мотив е, че представената по делото експертиза не съдържа категорична диагноза транссексуалност.

Пред Вечерница адвокат Деница Любенова, председател на организацията, коментира, че случаят е показателен за една от съществуващите практически пречки пред транс хората, а именно финансовата тежест на съдебната процедура. 

„Доказването на транссексуалност изисква комплексна съдебномедицинска експертиза, която може струва от 500 до 1500 евро“, посочва тя.

На 16 юли т.г. Върховният касационен съд (ВКС) постанови ново решение, с което прие, че след произнасянето на СЕС по делото „Шипова“ българските съдилища не могат да прилагат националното право по начин, който противоречи на правото на Европейския съюз.

БТА

Предишните тълкувания на Конституционния съд и на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС не могат да бъдат прилагани, когато възпрепятстват упражняването на права, гарантирани от правото на Съюза. 

Съгласно новото решение България е длъжна да осигури на транс хората процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните в официалните им документи. 

Това е възможно при изпълнението на медицински критерий - доказано състояние на транссексуалност и юридически критерий - сериозно и непоколебимо решение на транссексуалното лице за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. 

По думите на адв. Любенова трите решения представляват реална промяна в установената след февруари 2023 г. съдебната практика. 

Според нея тогава не само се е утвърдила тотална забрана за юридическо признаване на пола на транс лица, но и редица български съдилища са преустановили разглеждането на подобни производства.

„Новите решения връщат подхода, при който при доказана транссексуалност и изпълнение на определени критерии съдебна процедура е възможна“, посочва тя. 

Решенията бяха приветствани от организации, защитаващи правата на ЛГБТ+ общността, като важна стъпка след години на правна несигурност за транс хората в България. 

Те подчертават значението на принципа на върховенството на правото на ЕС и неговата роля за гарантиране на основните човешки права, когато националната правна рамка се окаже в противоречие с европейските правни норми. 

За транс хората юридическото признаване на пола не е само въпрос на промяна в личните документи. То е в основата на възможността за пълноценно упражняване на редица права в ежедневието - при взаимодействието с институции, работодатели, образователни и здравни заведения.

Новото решение на ВКС не решава всички проблеми за транс хората в България, но „все пак голямата битка по промяната на практиката е налице“, заявява адв. Любенова.

Въпреки съдебния пробив, тя подчертава, че дългосрочното решение остава въвеждането на административна процедура за признаване на пола на транс хора - „промяна, за която се борят много организации в международен план“. 

Според нея съдебният път поставя транс хората пред продължителни производства, значителна финансова тежест и несигурност относно крайния резултат, докато административният механизъм би осигурил по-достъпен и предвидим процес, но изисква политическа воля за законодателна промяна. 

Двете положителни решения и позицията на Върховния касационен съд бележат нов етап в развитието на съдебната практика по въпроса за правното признаване на пола в България. 

Те са важна крачка към въстановяването на достъпа до основно човешко право, което през последните години излезе извън рамките на правния спор и се превърна в обект на политически спекулации и открит популизъм.

Автор: Радостина Сирашка