Феминизмът - мръсната дума в българската политика

Изказване на новоизбраната председателка на Народното събрание д-р Михаела Доцова отпреди изборите предизвика разностранни реакции в публичното пространство. Причина за тях стана заявката, че „не е феминистка“.

За мнозина в социалните мрежи думите ѝ породиха въпроса как изобщо се разбира „прогресивното“ в българската политика и защо дори жени на високи позиции продължават да се дистанцират от феминизма, особено след като изявлението идва от представител на политическа формация, определяща се като „прогресивна“.

Таралеж

Случаят с д-р Доцова съвсем не е изолиран. Кристалина Георгиева е пример за жена, заемала едни от най-високите постове в сферата на международната политика и икономика, сред които управляващ директор на Международния валутен фонд и главен изпълнителен директор на Световната банка. През 2015 г., по време на мандата си на заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по бюджета и човешките ресурси, тя изрази стремежа си да работи за равнопоставеността на половете и 40% от отговорните постове в Европейската комисия да бъдат заемани от жени. В тази връзка обаче тогава подчерта, че “не става дума за феминизъм, а за продуктивност”. 

И двете изказвания са на жени, достигнали до високи ръководни позиции, което днес изглежда по-възможно от всякога. В действителност обаче тази реалност е плод на десетилетия борба на феминисткото движение за достъп на жените до образование, право да избират и да бъдат избирани, както и да се развиват професионално наравно с мъжете. 

ФОКУС

„Мръсна дума“ ли е понятието „феминизъм“?

Днес феминизмът у нас е кауза основно на активисти, неправителствени организации и университетски среди. За политическите партии той рядко е въпрос, зад който застават открито, а в обществото понятието често предизвиква страх и негативни асоциации.

Причина са не само дълбоко вкоренените патриархални разбирания, но и популистките послания на редица политици и публични фигури.

Сред най-ярките примери е дебатът от началото на 2018 г. във връзка с ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, още позната като Истанбулска конвенция. Немалко народни представители я представиха в контекста на „трети пол“ и „джендър идеология“, които застрашават традиционните ценности на страната ни. 

В действителност обаче Конвенцията се ограничава единствено до адресирането на проблема с домашното насилие и въвеждането на мерки за превенция. 

Погрешното разбиране на феминизма и каузите, зад които движението застава, създава среда, в която проблеми като полово-базираното насилие, разликите в заплащането на равен труд и недостатъчното политическо представителство трудно се адресират. Когато тяхната същност не се разбира напълно от обществото, всяка крачка към решаването им среща съпротива.

„Жената вече е равнопоставена на мъжа.“ Необходим ли ни е феминизмът днес?

В публичното пространство все по-често се налага убеждението, че феминизмът вече е постигнал целите си и не е необходим на съвременното общество. Реалността обаче показва друго. 

Проучване в целия ЕС за насилието, основано на пола, разкрива, че една на всеки три жени, е била подложена на полово-базирано насилие след навършване на 15-годишна възраст. По данни на Евростат жените в ЕС получават средно с 11% по-малко на час от мъжете, а в новото Народно събрание едва 57 от народните представители са жени, а 183 - мъже.

Проблемите, засягащи жените, не се изчерпват с изброените. Редица от тях продължават да не се разпознават като сериозен социален проблем от представители и на двата пола във властта. Всичко това подсказва, че феминизмът продължава да бъде необходим, независимо от постигнатия напредък дотук. 

Дистанцирането на една жена от самоопределянето като феминистка върви ръка за ръка с пропускането на факта, че голяма част от възможностите, които има днес, съществуват именно благодарение на феминистките борби. Докато вниманието се измества от същината на движението към страха от самото му назоваване, неравенството, насилието и несправедливостта продължават да битуват и да засягат цялото общество.

Автор: Радостина Сирашка