Интервю: Реалният живот на една майка в България
- Дениз Назиф
- 10 hours ago
- 8 min read
На 01.06. в студиото на Би Ти Ви, депутатът от “Прогресивна България” Владимир Николов сподели, че се обсъжда вариант за намаляване на периода на майчинство. Той подчерта, че подобна мярка би могла да бъде приложена единствено, ако бъдат осигурени достатъчно места в детските ясли. Според него продължителният отпуск по майчинство кара част от работодателите да се въздържат от наемането на жени в детеродна възраст, тъй като се опасяват от продължително отсъствие от работа. По думите му това води до непряка дискриминация на жените на трудовия пазар.
Думите на Николов отвориха широки дискусии в социалните мрежи. В резултат друг депутат от ПБ и председател на постоянната Комисия по бюждет и финанси в Народното събрание - Константин Проданов - заяви, че няма да бъдат променяни условията, срокът и средствата за майчинството.
За предизвикателствата пред майките на малки деца и изказването на Николов за “Вечерница” коментира Никол* (името е променено, за да запазим анонимността на жената), която е майка на две деца под 5-годишна възраст.
Никол, как би репликирала изказването на Владо Николов и какво би му казала като майка на две малки деца?
Владо Николов е изключителен спортист, но се изказва много неподготвен по теми, от които не разбира, като специалист. Много е лесно да коментираме проблеми или привилегии на групи, към които не спадаме, и с които нямаме никаква комуникация. Но бурната реакция, която предизвика у майките сама по себе си показва колко грешни са неговите разсъждения. Как реформите, които предлага, няма да доведат до нищо положително, и потвърждава това, че щом не си част от една група е добре да се допиташ до такава – само така може да се разбере от какво имат нужда майките в случая, майчинството достатъчно ли е дълго, парите стига ли, как се отглеждат деца в днешно време.
Натискът от обществото върху съвременната жена е изключително жесток – тя трябва да отглежда, възпитава деца, да развива себе си и да изкарва пари, да поддържа домакинството. Така че две години майчинство не са привилегия и не са почивка. Трябва да има балансирано решение, а не „реформи“ на парче.
Ти си майка на 2 деца под 5 години. Как оценяваш подкрепата, която получавате като родителите на малки деца в България?
[През] първата година от майчинството нещата до някаква степен са добре чисто финансово, като естествено зависи майката на каква сума се е осигурявала до сега. Ако майката се е осигурявала на минимална заплата, каквато е тенденцията сред работодателите, и взима 90% от нея – дори и през първата година може да се окаже много сложно. През втората година нещата категорично стават изключително тежки. Нуждите на детето продължават да растат, а държавата подсигурява към момента 398,81 евро на месец – последният ми превод по банков път. Тези пари трябва да стигнат на мен + детето ми под 2-годишна възраст. Това е под прага на бедност – ако трябва да разделя сумата на две. Защото тя е за мен и за детето. Жената е принудена или да зависи изцяло от партньора си, или да се върне преждевременно на работа. Ако избере второто – детето започва ясла, което неминуемо води до често боледуване и отсъствие от работа. От там отново парите започват да не стигат, защото майката преминава по-често в болничен. За работодателя да наеме жена с малко дете/деца се счита за риск, така че доста често жена в моето положение или няма да може да се върне на старата си позиция или няма да може да си намери нова работа.
Честите отсъствия от работа водят до ниска продуктивност, липса на кариерно развитие и огромен стрес за майката, която се чувства разкъсвана между кариерата и болните си деца. Така че аз подкрепа не усещам от държавата, дори и да искам и да работя и да си гледам детето – дали ще е след 1-вата или след 2-рата година – правилен ход за себе си нямам. Има много реформи, които могат да се направят за това майката да е спокойна и за детето си, и за доходите си, като намаляване на майчинството не е една от тях.
Цялата отговорност за децата пада върху майката, която в повечето случаи трябва да се откаже от кариерно развитие или от това изобщо да работи. Често майките сменят работното си място с нещо по-гъвкаво като работно време или с работа от вкъщи. Банков служител става фризьор, за да може да отсъства, когато се налага например.
На хартия България предлага „най-дългото майчинство в Европа“, но на практика родителството на две малки деца тук е свързано с финансово оцеляване, административен абсурд и липса на реална инфраструктурна подкрепа от страна на държавата.
Когато детето е под 2 години е изключително уязвимо и физически и психически. Така че започване на ясла от рано – не би била добра стратегия. Плюс това яслите в България не са подготвени, за да се грижат изцяло за непроходили деца.
Детски надбавки няма как да взимам и никога не съм взимала – защото съм в брак. Хората, които сключват брак, автоматично са ощетени от държавата.
Какво е според теб е най-голямото предизвикателство при отглеждането на две малки деца днес?
Първото предизвикателство е финансовата страна. Всичко вече е много скъпо, като с приоритет е изхранването и това децата да са нормално облечени, а за по-голямото дете в случая е от значение да се отделят средства за спорт и развитие, които разходи се увеличават с напредване на възрастта.
Друго предизвикателство, пред което са изправени родителите, е мястото на детето в ясла и детска градина. Този проблем съществува в София и в по-големите градове. Липсата на свободни места, ниските компенсации за неприето дете, които не могат да покрият таксата в частна градина, липсата на нови строежи на детски градинин, както и липса на медицински сестри за яслите – са огромен проблем. Оттук идва и личната ми история и това моето семейство да предпочете да се премести и да живее в провинцията. Преценихме, че приоритет е детето да може да посещава ясла и детска градина, като загърбим по-високите доходи и кариерно развитие, което ни предлагаше столицата. В днешно време родителите трябва да правят много компромиси, за да имат елементарно съществуване и достъп до грижа за децата.
Колко важни са майчинските за бюджета на твоето семейство в момента?
В момента парите, които взимам по майчинство, са изключително малко, и успявам с тях да покрия основни неща за малкото дете – памперси, дрехи, както и храна за домакинството. Цялата финансова отговорност, битови сметки, почивки, разходи по голямото дете – се поемат от бащата. Дори и детето да се пусне на 1 г. на ясла – разходите за лекарства ще бъдат доста, заради очаквано боледуване, а моите доходи отново ще тръгнат надолу, защото често бих отсъствала от работа. Точно затова намаляването на годините майчинство – не би било полза по никакъв начин, а още една спънка за нормално съществуване.
Как би коментирала и оборила твърдението, че “в рамките на две години жените си почиват вкъщи”?
Това твърдение често се чува от мъже, които нямат деца, или не се грижат за своите, както и от жени, които никога не са имали деца. Всеки, преминал през майчинство, знае колко тежко може да бъде. Грижата за цялото семейство пада изцяло върху майката. Децата са изключително уязвими и зависят от грижите, които се полагат за тях. Така че не съществува опция, при която майката си почива, а дете под 1 г. се отглежда само. Също така, днешните майки са може би първо поколение жени, които отглеждат децата си сами, без помощта на баби, които да живеят с тях. В модерния свят всяко домакинство е отделно, а не живеят 2-3 поколения заедно. Поколенията жени назад във времето са споделяли грижите за децата, а сега майката е сама. От жената се очаква да готви, чисти, грижа за децата, да има медицински познания дори, като същевременно изглежда добре, чувства се психически стабилна и може да се справи с всяка една ситуация. Така че майчинството е геройство, а не почивка.
Смяташ ли, че бащите трябва да имат по-дълъг отпуск по бащинство и как какво може да се направи, за да са по-въвлечени и за повече време в началния етап по отглеждане?
Бащинството в България е изключително кратко, а и на мъжа в един момент започва да разчита цялото семейство, така че той и не може да си позволи да отсъства от работа. В Норвегия системата предлага изключителна гъвкавост, като родителите могат да избират между около 1 година на 100% заплата или 59 седмици на 80% заплата, разделени между майката и бащата. Има добри и работещи варианти за помощ на семействата при добро желание от управляващите и градивни разговори. Държави като Швеция и Исландия налагат специфични месеци от отпуска, които могат да се ползват само от бащата – а ако не се използват – се губят. Те са съзнателно включени в родителството.
Какви други политики би предпочела вместо намаляване на майчинските, които и без това втората година са намалени?
Вместо ниски плащания през втората година или премахването ѝ, работещите родители в България биха предпочели комплекс от съвременни европейски политики, които подкрепят реално семейния бюджет и улесняват баланса между работата и отглеждането на децата. Особено в големите градове трябва да се инвестира масирано в строителство на детски заведения, интерес към професията мед.сестри за яслите и по-добри заплати за педагози, вместо да се принуждават майките да стоят у дома поради липса на места. Фиксиране на майчинството през втората година към минималната работна заплата за страната или към средната заплата, за да не се обезценява сумата от инфлацията, както е в момента. Да има данъчни стимули за работодателите - фирмите, които наемат майки на гъвкаво работно време, дистанционна работа, да ползват сериозни данъчни облекчения или облекчения от осигуровки. А не да избягват наемането на жени с малки деца. Пълно покриване на дните за болничен за малки деца от НОИ, без това да ощетява работодателя или да намалява драстично месечния доход на родителя.
Ако подобна мярка бъде одобрена, как смяташ, че би се отразила на самотните родители или семействата с по-ниски доходи?
Такава реформа може да ги тласне към дълбока финансова и социална изолация. Тъй като тези групи нямат спестявания или втори доход в домакинството, на който да се опрат, те биха поели пълния удар на подобна промяна. Тази група от хора няма да могат да си позволят частна ясла или детегледачка, детето им няма да има място в детско заведение – което ще остави много майки вкъщи, без никакъв доход. Ще живеят под прага на бедност.
Какво би предпочела - по-високи майчински или по-добър достъп до детски градини и услуги за родители?
При добри политики, взимане на работещ механизъм от други държави, комуникация и чуване на проблемите на родителите – не е нужно да има избор между лошо и по-лошо. Всичко може да се случи балансирано.
Никол е една от многото майки, която изрази недоволството си срещу предполагаемите мерки в социалната сфера и политиките за работещите майки. Решения за майките в България, не бива да се случва изключвайки самите тях от обществената дискусия, а приемането на мерки в техен ущърб - говори за социалното им изключване в условията на вътрешни икономически кризи. Мнението и наратива налаган в продължение на десетилетия за жената майка, която трябва да седи у дома и да се грижи за децата, не позволява да се даде равен старт на жената в нейното развитие и кариера - в никакъв случай това, че една жена роди не трябва да я спира да следва своите амбиции, така, както бащата не го спира, също. Не трябва да се спекулира с причинно-следствена връзка между възможността да отгледаш децата си и дискриминацията на работното място, която в България се случва доста често.
По-важният разговор е за липсващите детски ясли и градини в България, демографската политика, която е приоритет в предизборните кампании, но от доста време само се е превърнала в клише, а пътят за различна подкрепа на младите семейства е необходим да се извърви - именно с участието на семействата, държавата, работодателските организации и гражданския сектор.
Какво е майчинството в съседни на България държави?
Проверка на Актуално показва, че в България и Хърватия майчинството (платеният отпуск по бременност и раждане в България) е 58 седмици (410 дни). В Сърбия майките имат на разположение 1 година, в Гърция - 17 седмици, а в Румъния - 126 дни.
В момента платеното майчинство в България е 2 години.
През първата майките получават 90% от осигурителния си доход за 24 месеца назад.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете през втората година се гласува с бюджета за съответната година - за 2025 и 2026 година то е 398 евро.
През ноември 2025 г. омбудсманът на България - Велислава Делчева, сподели в интервю за Нова Телевизия, че настоява майчинството през втората година да бъде определено като размер, който е равен на минималната работна заплата. Минималната работна заплата към момента у нас е 620 евро.
Трябва ясно да заявим, че майчинството не е “благо”, а е право на всяка жена работила и родила бебе в България. Получаването на платен отпуск по време на отглеждане на дете е битка на много жени по света и в Европа, които са се борили за тези права, защото силните консервативни течения не са позволявали и стъпка напред към “прогресивното”, и зачитането на правата на жените, и като цяло какво коства на една жена да роди дете - физически и психически.
Автор: Дениз Назиф


