Правото да бъдеш уязвима: Таксито като капан и дигитален тормоз
- Мария Испиридонова
- 1 day ago
- 5 min read
Близо милион гледания в социалните мрежи. Стотици хиляди очи, консумиращи безпомощността на едно младо момиче, заснето без негово съгласие в софийско такси. Поредният уж „морален казус“ в интернет се оказа брутален акт на дигитално насилие. Къде свършва обещанието за сигурна градска среда и къде започва хищническата реалност за жените в нощна София?
Когато една млада жена се качва в такси късно вечер, това най-често е съзнателен избор за безопасност - алтернатива на тъмните улици и опасните подлези. Таксито по презумпция носи обещание за сигурност и гарантиране на личностната неприкосновеност.
Случаят с шофьора Петър Караиванов обаче взриви това обещание. Видеото в интернет показва момиче в безпомощно състояние, превърнато в съдържание за забавление и морализаторство от страна на мъжа зад волана. Прокуратурата започна проверка, но коментарите в мрежата бързо прехвърлиха вината върху самата жертва („защо е пила“, „сама си е виновна“). Тази дълбоко вкоренена култура на обвиняване на жертвата (victim-blaming) отклонява фокуса от престъпния акт и легитимира злоупотребата с власт.
Качването в такси късно вечер по презумпция носи обещание за сигурност и неприкосновеност. Случаят с шофьора Петър Караиванов обаче напълно срина това доверие, след като в социалните мрежи се разпространи видео на момиче в безпомощно състояние, заснето без негово съгласие. Видеото събра близо милион гледания, превръщайки уязвимостта ѝ в евтина атракция за стотици хиляди очи. Вместо вълна от подкрепа, в мрежата заваляха коментари, прехвърлящи вината върху самата жертва с аргументи като „сама си е виновна“.
Извършителят не е случаен човек, изкушен от момента. Преди години същият шофьор става обект на скандал и репортаж в „Господари на ефира“, след като изхвърля от автомобила си жена с трите ѝ малки внучета. Тогава той работи за голяма компания - „ОК Супертранс“, откъдето след обществения натиск е изгонен моментално.
Този скандал обаче не го спира, а просто променя тактиката му. Днес Караиванов работи като „независим шофьор“, предимно в района на „Студентски град“, и е превърнал колата си в дигитално студио за тормоз в TikTok (където има над 25 хиляди последователи). Стратегията му е системна: умишлено търси млади, пияни или неадекватни студенти, за да ги заснема без съгласието им, да ги разпитва пред камера и да трупа трафик на гърба на тяхното безсилие. В свои коментари той нагло заявява:
„Не смятам, че това е унизително. Ако ви покажа какво се случва в „Студентски град“ - няма такива гледки“.
Насилникът не просто не изпитва вина - той се преживява като морален съдник на обществото, оправдавайки тормоза с аргумента, че „имало и по-лошо“.
Извършителят е системен нарушител - преди години той става обект на репортаж в „Господари на ефира“, след като изхвърля от автомобила си баба с три малки внучета. След обществения натиск е изгонен моментално от голямата компания „ОК Супертранс“. Днес той работи като „независим шофьор“ предимно в района на „Студентски град“ и е превърнал колата си в студио за тормоз в TikTok, където има над 25 хиляди последователи. Стратегията му е умишлено да търси пияни или неадекватни студенти, за да трупа гледаемост от тяхното безсилие, превръщайки го в зрелище.
В своето публично изявление 21-годишното момиче разказа как шофьорът умишлено е изчакал приятелките ѝ да слязат, за да пусне камерата тайно. Въпреки че тя е платила изрядно курса си, Караиванов отказва да изтрие клипа, заявявайки ѝ, че е „вайръл“ и от това се печелят пари. За да се защити от публичните му обвинения, че е заспала от „дрога“, девойката бе принудена да си направи тест за наркотици пред родителите си, който е категорично отрицателен. Адвокатите са категорични - нарушен е Член 32 от Конституцията, според който никой не може да бъде сниман без изрично съгласие.
В своето публично изявление 21-годишното момиче разказа как шофьорът умишлено е изчакал приятелките ѝ да слязат, за да я заснеме тайно. Въпреки че тя е платила курса си, Караиванов нагло отказва да изтрие клипа, заявявайки, че видеото е „вайръл“ и от това се печелят пари. За да се защити от публичните му обвинения, че е заспала от „дрога“, девойката бе принудена да си направи тест за наркотици пред родителите си, който е категорично отрицателен. Адвокатите са категорични, че с това е нарушен Член 32 от Конституцията, който забранява заснемането на хора без изрично съгласие.
Че това поведение е устойчив модел, доказва и друг публичен случай с участието на същия шофьор, при който той напада вербално и заснема младо момиче заради автомобил Spark, паркиран на таксиметрова стоянка. От записа обаче става напълно ясно, че момичето изобщо не е човекът, спрял колата там - тя току-що е наела превозното средство и се опитва да потегли.
Въпреки фактите Караиванов умишлено насочва камерата си към нея с агресивен и обиден тон. Този случай илюстрира как всяка ситуация бива инструментализирана от извършителя с цел упражняване на психологически натиск, сплашване и събиране на евтина популярност в социалните мрежи.
Че това поведение е устойчив модел, доказва и друг публичен инцидент, при който Караиванов напада вербално и заснема младо момиче на таксиметрова стоянка. Поводът е паркиран автомобил от услугата Spark, като от записа ясно се вижда, че момичето изобщо не е спряло колата там, а току-що я наема, за да я използва. Въпреки фактите, шофьорът умишлено насочва камерата си към нея с агресивен и обиден тон. Този случай илюстрира как всяка ситуация бива инструментализирана от него с цел психологически натиск и евтина популярност.
Липсата на реални психологически филтри и заниженият контрол над независимите превозвачи превръщат градската среда в капан. Абсурдно е човек с доказани прояви на агресия към уязвими групи (тогава деца и баба, днес безпомощни момичета) да продължава необезпокоявано да притежава лиценз за превоз на пътници.
Този случай предизвиква гняв, защото удря в правото на жената да бъде уязвима. Обществото изисква от жените вечна бдителност, за да „заслужат“ сигурността си. Ако пиян мъж се качи в такси, рискът за него е минимален; ако момиче е в същото състояние, то автоматично бива превърнато в мишена за дигитално, физическо или сексуално насилие. В дигиталната ера телефонът се превръща в оръжие, с което се унищожава достойнството пред очите на милиони зяпачи.
Правото на безопасност в града не може и не трябва да зависи от количеството изпит алкохол или от дължината на полата. Момичето във видеото има право да бъде безпомощно, а законът и общият морал дължат защита на тази уязвимост. Лица с подобен профил нямат място зад волана на превозни средства за обществен превоз.
Необходими са незабавни регулаторни промени от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Всеки шофьор с регистрирани прояви на насилие или системни нарушения на човешките права трябва да губи правото си да практикува професията доживотно, без възможност да се крие зад паравана на „независим превозвач“. Срамът от подобни инциденти не принадлежи на жертвите - той е изцяло на общество, което консумира това съдържание, вместо да спре насилника.
Абсурдно е човек с доказани прояви на агресия към уязвими групи (деца, възрастни хора, безпомощни момичета) да продължава необезпокоявано да притежава лиценз за превоз на пътници. Докато пиян мъж в такси рядко е в риск, момиче в същото състояние автоматично се превръща в мишена за дигитално, физическо или сексуално насилие. Настояваме за незабавни регулаторни промени от страна на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Всеки шофьор с регистрирани прояви на насилие трябва да губи правото си да практикува професията доживотно, без възможност да се крие зад паравана на „независим превозвач“.
Като младо момиче, което всеки ден изминава същите тези софийски улици и споделя същия този риск, отказвам да живея в град, където правото ми на безопасност зависи от това дали съм достатъчно бдителна, изплашена или перфектно контролираща ситуацията. Ние, младите жени, не дължим на никого „заслужено“ прибиране у дома - сигурността е наше базово, човешко право, а не награда за добро поведение. Настояваме за институции, които ни пазят, и за общество, в което уязвимостта не се наказва с публично разпъване на кръст в TikTok. Срамът от горепосоченото видео не е на момичето от задната седалка; срамът е за всички онези, които превърнаха безпомощността ѝ в зрелище, и на системата, която позволи на насилника да държи волана на „сигурността“ ни.
Автор: Мария Испиридонова
Източници:
Comments