Кой не пуска жените там, където се взима властта?

„Разговорът за представителството не е просто разговор за броя на жените. Той е разговор за качеството на демокрацията.” - Гергана Куцарова, програмен директор на Български фонд за жените.

Гергана Куцарова

В България жената може да е шефката на компанията, но трудно става шеф на избирателния район. Не защото не може, а защото партийният апарат рядко я пуска напред.

На 19 април България гласува за парламент за осми път от 2021 г. насам. От почти 4 800 кандидати за 240 депутатски места около 30% са жени. Звучи почти прилично, докато не погледне какво се случва след изборите. В историята на страната нито едно Народно събрание не е имало повече от 27% жени. Минимумът, препоръчан от ООН, е 30% - и той е от 1995 г.

Същата страна е на пето място в Европейския съюз по дял на жени ръководители. В България 42% от мениджърите са жени. Но числото крие повече, отколкото показва:  Разликата в заплащането между половете в България е около 12,6%, а в най-добре платените сектори, които включват финансите и ИТ, показват, че жените получават между 28% и 30% по-малко от мъжете на сходни позиции, по данни на НСИ и Forbes Bulgaria за 2024 г. Делът на жените в бордовете на най-големите публично регистрирани компании е едва 18%, а това е с 16 процентни пункта под средното за ЕС. Жените са мениджъри в средното ниво. Директорските кресла масово остават за мъжете. А в секторите, в които жените са мнозинство, които са образование, здравеопазване, социална работа, заплатите са системно по-ниски именно защото там работят предимно жени. Жените са мнозинство в университетите. По данни от последното преброяване 29,3% от жените имат висше образование срещу 21,5% от мъжете. Образованието и кадърността не са бариерата.

Бариерата е на едно конкретно място: партийният секретариат, който решава кой е на реалистично място в листата. „Преди избирателите да направят своя избор, партиите вече са решили кого ще номинират, на кого ще осигурят избираемо място, финансиране, медийна видимост и организационна подкрепа. Именно в този предварителен подбор започват голяма част от неравенствата”, казва Гергана Куцарова от Български фонд за жените. Анализ на ЛевФем и Фондация „Фридрих Еберт” от 2023 г. го потвърждава: „изглежда, че партиите не водят целенасочена политика на равно представителство в определени общини, а още по-малко, в синхрон между кандидатури на общински съветници и кметове.”

Колкото по-малко критерии, толкова по-малко жени

Моделът е последователен и неудобен. В сферите, където издигането зависи от резултати, жените се справят. Когато обаче стигнем до листите, съставяни от партийни ръководства, без законово задължение за баланс, числата се сриват. Само 13,21% от кметовете у нас са жени. В Европейския парламент след изборите от юни 2024 г. България изпрати само 4 жени от 17 мандата. В 49-то НС седем района не излъчиха нито една жена депутат.

Колкото по-далеч е решението от партийното ръководство, толкова по-рядко жената стига до него. И Сърбия, и Северна Македония имат законодателни квоти - Сърбия е повишила квотата си до 40% от листите. В Северна Македония изборните власти директно отхвърлят кандидатски листи, които не изпълняват изискването за равно представителство. България няма подобен механизъм. Резултатите се виждат в числата: Северна Македония е с 39% жени в парламента, Сърбия - на 38%, средното за ЕС е 33%. България не е достигала дори 30%.

„Дебатът за квотите се води през погрешно противопоставяне - качество или равнопоставеност, сякаш присъствието на повече жени неизбежно означава компромис с качеството. Това е фалшива дилема”, казва Куцарова. „Квотите не ограничават избора на избирателите - напротив, разширяват го. Те гарантират, че повече квалифицирани жени ще стигнат до кандидатските листи. Оттам нататък изборът остава изцяло в ръцете на гражданите.”

Община Плевен

42% срещу 27%, откъде идва разривът

В бизнеса кандидатът се оценява по CV-то. В политиката, от администрацията на партията. Именно там, не в класната стая и не в офиса, се чупи нагласата.

Проучване на „Tренд“ по поръчка на ЮНЕСКО показва, че 42% от българите смятат политиката за „мъжка територия“. 52% признават, че жените в политиката са подценявани заради пола си. Едновременно с това 74%, включително 66% от мъжете -  казват, че искат повече жени в политиката. Желанието е там. Системата не го следва.

Тази пропаст не е случайна и не е резултат от личен избор на жените да стоят встрани. Тя е резултат от структура, в която достъпът до власт се контролира от ръководства, съставени предимно от мъже, без задължение да представляват половината от електората. Ниското представителство не е демографски факт - то е политическо решение, което се взима наново преди всеки вот. „Когато към институционалните бариери се добавят по-високата цена на публичността и неравномерното разпределение на грижата, изборът на много успешни жени да останат извън политиката е рационален отговор на средата”, обяснява Куцарова. „Проблемът не е, че обществото е неподготвено да вижда жени като политически лидери. Така отговорността удобно се прехвърля върху избирателите.” - и добавя - „Жените политици много по-често стават обект на сексистки атаки, онлайн тормоз и коментари, които нямат нищо общо с компетентността им. Вместо действията и решенията им, във фокуса попадат външният им вид, семейният им живот, възрастта, дали са майки или не.”

Младите жени имат позиция, но не и листа

Проучване на Фондация „Фридрих Еберт“ от 2024 г. сред млади хора в България показва: над 77% от младите жени посочват независимостта като ключова ценност. Образованието и кариерата са централен приоритет, повече отколкото при младите мъже. Младите жени са значително по-малко склонни да приемат ограничаване на демократичните права в замяна на обещания за стабилност. Имат ясни позиции. Просто не са поканени да ги защитават от трибуните.

На изборите от 2023 г. около 60% от гласувалите с „Не подкрепям никого“ са млади, образовани жени от големите градове. Не е апатия. Това е отговор на система, която ги вижда като запълване, а не като представителство. 

„Проблемите на жените не могат да продължават да чакат за решения. Те не могат да бъдат преодолени без политическа воля и без активното участие на жените в самото вземане на решения“, пише Фондация „Екатерина Каравелова“ след изборите от 2023 г. Темите, които засягат пряко половината от населението, отсъстват от предизборните програми именно защото отсъстват хората, за които тези теми са лична история.

И когато говорим за тези хора, трябва да сме точни кого имаме предвид. „Ако повече места в политиката се отварят само за онези, които и без това разполагат с ресурси и възможности да бъдат чути, заменяме един модел на лидерство, доминиран от мъже, с друг, също толкова тесен”, предупреждава Куцарова. Ромски жени, жени с увреждания, жени от малките общини остават невидими дори в дебата за невидимостта.

Flexopus

Едно оръжие на гражданина

Партиите нямат стимул да се променят доброволно, никога не са го имали. На 19 април обаче избирателят има едно конкретно средство да каже нещо различно от това, което листата му предлага: преференцията. Механизмът работи така - ако кандидат събере над 7% от гласовете на партията в района, той може да измести кандидата пред него, независимо от мястото, на което го е сложил апаратът. При по-малки райони прагът може да се окаже достижим с няколко стотин гласа.

Малко хора знаят това. Още по-малко го използват съзнателно. Точно затова нищо не се променя.

Въпросът на изборите не е само коя партия ще спечели. Въпросът е дали България ще продължи да третира жените като ресурс за средното ниво, невидимо за върха, независимо дали говорим за борд на директорите или парламентарната трибуна.

Статията включва интервю с Гергана Куцарова, програмен директор на Български фонд за жените.

Автор: Даяна Кирова

Източници: Eurostat (2024); НСИ – преброяване 2021; Фондация „Екатерина Каравелова" (2023); ОССЕ/СДИПЧ – междинен доклад за изборите на 19 април 2026 г.; „Тренд"/ЮНЕСКО – проучване за полови стереотипи в политиката; Фондация „Фридрих Еберт" България (2024); Gallup International, https://levfem.org/blog/2023/11/23/jenite-i-mestnata-vlast/; https://www.womenmayors.com/feature/women-in-european-parliaments; Цитатите на Гергана Куцарова са от интервю за Вечерница