„Златен лъв“ от Венеция за режисьорката Мей ел-Тухи: пробив или изключение?
83-ото издание на Венецианския международен кинофестивал отново постави въпроса за мястото на жените в едно от най-престижните пространства на световното кино.
В първоначално обявената конкурсна програма за „Златния лъв“ фигурираше само един филм, режисиран от жена. Именно той - Woman Unknown на датско-египетската режисьорка Мей ел-Тухи спечели голямата награда. По-късно към конкурса беше добавен и документалният NAZA, режисиран от мъж и жена. При награждаването той спечели Специалната награда на журито. Така женското присъствие се увеличи, но все пак остана минимално.
Двата наградени филма разглеждат много различни теми. Woman Unknown на Мей ел-Тухи е историческа драма за млада жена в следвоенна Дания, чийто живот е застрашен от миналата ѝ връзка с германски войник. Филмът поставя в центъра начина, по който женското тяло се превръща в обект на обществен контрол и наказание след война.
NAZA е документален филм за войната в Газа, създаден от Ювал Авраам - израелски разследващ журналист и Рейчъл Сзор - израелска активистка, режисьорка и операторка, сърежисьорка на наградения с „Оскар“ документален филм „Няма друга земя“ (No Other Land), който разглежда темата за израелската окупация в ивицата Газа.
Новият филм на Сзор и Авраам съдържа свидетелства на 24 израелски военнослужещи и служители на разузнаването, които са говорили при условие на анонимност. За да бъдат защитени, лицата и гласовете им са дигитално променени. Филмът беше добавен към конкурсната програма на Венеция след започване на фестивала и след като първоначалната селекция вече беше обявена. Продуциран от The Guardian, това бе единственото документално заглавие сред 21-те филма в основния конкурс. Филмът може да бъде видян от българската публика на извънредна прожекция на фестивала Sofia Documental на 5 октомври в Дома на киното.
След наградата в Израел последва остра реакция: министърът на културата Мики Зоар поиска отнемане на израелското гражданство на двамата режисьори, като Сзор и Абрахам бяха обвинени в „предателство към държавата“.
Ако се върнем към обобщение на резултатите можем да заключим, че се наблюдава постепенен спад във филмите с женско участие спрямо последните години. През 2025 г. шест от 21-те филма в конкурса бяха режисирани от жени. Толкова бяха и през 2024 г., докато през 2023, 2022 и 2021 г. броят им беше по пет. През 2020 г. осем филма от конкурсната програма бяха режисирани от жени.
На този фон резултатът от тазгодишния фестивал е по-сложен. От 21 филма в основния конкурс само 2 бяха с участие на жена режисьор. Освен споменатите по-горе печеливши можем да добавим, че в паралелната секция Giornate degli Autori аржентинската режисьорка Мария Апарисио спечели GdA Director’s Award за Sometimes Sadness, Sometimes Rebellion. Мей ел-Тухи обаче остана единствената жена, самостоятелно режисирала конкурсна лента.
И все пак, между 2020 и 2022 г. Венецианският фестивал отбеляза рядка серия от успехи за жените режисьорки. През 2020 г. голямата награда отиде при Клоуи Жао за Nomadland, през 2021 г. Одри Диван спечели с L’Événement, а през 2022 г. Лора Пойтрас получи отличието за All the Beauty and the Bloodshed. Последва остър завой и през 2023, 2024 и 2025 г. „Златният лъв“ отново беше присъден на мъже режисьори.
След обявяването на програмата за 2026-та година артистичният директор на фестивала Алберто Барбера заяви, че би искал да включи повече филми на жени, но според него това не е било възможно. Като една от причините той посочи по-малкия брой филми, режисирани от жени, които са били предложени за селекция, както и качеството на част от получените предложения.
Това обяснение поставя въпроса дали неравенството в представителството започва още преди фестивалната селекция. Самата Мей ел-Тухи определя ситуацията като системен проблем. Според нея жените продължават да срещат повече препятствия при намирането на финансиране и възможности за работа, което забавя професионалното им развитие спрямо това на мъжете.
Тук се появява и един от старите аргументи в подобни разговори: че селекцията трябва да бъде основана единствено на „качеството“, а не на пола на режисьора. Но този аргумент пропуска въпроса какво се случва преди селекционната комисия да види готовия филм, а именно: кой получава финансиране, кой получава възможност да снима, кой получава втори шанс и чии проекти се приемат като достатъчно перспективни.
В последния ден на фестивала и по време на речта си при получаването на наградата ел-Тухи отново постави акцент върху неравенството между мъжете и жените режисьори. Тема, която председателката на журито Маги Джиленхол повдигна още в първия ден на фестивала. „Има системен проблем“, каза Джиленхол пред журналисти, посочвайки по-трудния достъп на жените до финансиране за филми.
Ел-Тухи благодари на Джиленхол за публичната ѝ позиция и за това, че е насочила внимание към липсата на равни възможности за жените режисьори. Тя определи създаването на Woman Unknown като трудно във финансово, логистично и емоционално отношение. По думите ѝ именно желанието да разкаже за малко познати жени от общата история е било сред причините да продължи с проекта.
И така: проблемът не е непременно в липсата на талантливи жени, а в условията, при които те получават възможност да работят за да достигнат до най-престижните филмови конкурси.
Мей ел-Тухи обръща внимание и на темата за устойчивия „култ към мъжкия гений“ в киното. Това е идеята за режисьора като изключителен автор, чието име само по себе си носи престиж и предопределя очакванията към филма. Този модел традиционно се свързва с мъжете режисьори, докато жените по-трудно получават същия статут на авторитет и авторство.
Именно затова въпросът не е само колко жени са попаднали в една конкурсна програма. Важно е да се види цялата система: от финансирането и продуцентските решения до фестивалната селекция и критическото признание.
Фестивалът във Венеция 2026 показа едновременно две неща. Жена режисьор може да стигне до голямата награда на фестивала, а филм, сърежисиран от жена - да получи още едно от основните отличия. Но това се случва в конкурс, в който все още жените режисьорки остават силно малцинство. Така тазгодишният фестивал съчета високо признание за жените режисьорки с ниското им представителство в конкурсната програма.
Автор: Елена Родимова
Източници: https://www.imdb.com/title/tt34888026/
Comments