Закон за регистрация на чуждестранните агенти внесен в парламента

В 52 - то Народно събрание беше внесен т. нар. “Закон за регистрация чуждестранните агенти”, това не се случва за първи път. Той бе внесен в различни парламенти назад във времето, но поради различни причини  не беше разглеждан в комисиите в НС. В началото на 2025 г., имаше кворум и дебат се проведе . Сега през 2026 г.  законопроектът отново е внесен в Народното събрание от ПП ”Възраждане”.

През 2024 г. след опит законът да бъде разгледан и отхвърлен в Комисията по културата и медиите на 50-ото Народно събрание от “Възраждане” заявиха, че ще направят повторен опит в следващото НС. 

Грийнпийс - България в позиция от 2024 г. излагат становището, че предложеният закон няма общо с “чуждестранните агенти”, а по-конкретно:

“неговата същност (на закона бел-авт.) и цел е единствено да пришие един позорен етикет върху всички физически и юридически лица в България, които законно, прозрачно, отчетно и напълно проследимо са получили субсидия, стипендия или каквато и да е друга финансова подкрепа от чужбина, надхвърляща сумата от 1000 лева на година. В този смисъл, очевидно обект на закона не са никакви „чуждестранни агенти“, а всички български граждани, организации и дори научни институции, които не разчитат на бюджетни средства от България или ЕС. “

Bgonair

На 13 юли тази година Фондация “Български фонд за жените”, в позиция изпратена до народните представители в настоящото Народно събрание и публикувана в медиите, посочват, че “Законът за регистрация на чуждестранните агенти” не решава проблеми, а се превръща в инструмент за натиск над законовото гражданско общество и създава сериозен риск за свободата на словото и медиите. С такъв закон най-тежко засегнатите могат да бъдат жени, преживели насилие, деца в риск, хора с увреждания, възрастни хора и жители на малки населени места, защото там където не достигат публичните услуги обществото разчита на дарителска дейност и предоставяне на грантове, подчертават от БФЖ. 

От Вечерница се свързахме с БФЖ във връзка с внесения проектозакон “Закон за регистрация чуждестранните агенти”. Представяме отговорите на активистката по застъпничество Зорница Кусерова към БФЖ. 

Ако подобен законопроект бъде приет, имате ли готовност като фондация да търсите подкрепа и защита сред гражданите, или да търсите защита на правата си пред други институции?

От Фондация “Български фонд за жените” са категорични, че ще използват наличните механизми за защита включително възможностите за сезиране на Конституционния съд и механизмите за защита на основните права на европейско, и международно ниво. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл по сходна унгарска уредба, а Европейският съд по правата на човека е установил сериозни проблеми при прилагането на руския модел.

Зорница ни сподели, че Министерството на правосъдието не подкрепя законопроекта и според Министерството на правосъдието произходът на финансирането сам по себе си не може да бъде основание за въвеждане на специални ограничения. Министерството на финансите изразява, че има неясноти относно обхвата и приложението приложението на уредбата, както и ограничения върху права на физически и юридически лица, а Националната агенция за приходите възразява срещу възлагането на функции извън нейните правомощия.

Смятате ли, че ако бъде приет този закон, това ще има отражение върху работата на БФЖ и на гражданския сектор? Какво е мнението Ви, че законът ще обхване и образователните институции?

Проблемът не е само в отделни текстове, които могат да бъдат редактирани, а в самия подход, който превръща произходът на едно финансиране в стигматизиращо отношение към организацията. По този начин вместо да се оценяват нейните реални действия, цели и резултати, организацията може да бъде определена като “чуждестранен агент”. 

Експертката по застъпничество - Зорница Кусерова задава този въпрос: “Ако всяка външна подкрепа започне да се разглежда като потенциално влияние ?” и алармира, че съществува риск България да ограничи достъпа си до знания и възможности, важни за развитието на ученици, студенти и преподаватели в контекста, че този законопроект обхваща и образователните институции - училища, университети и други. Тя обръща внимание, че подобен закон може да затрудни устойчивите международни партньорства, чрез които много организации получават знания, опит и ресурси, както и участието на гражданския сектор в обществения дебат и разработването на политики.

Целият текст на становището от БФЖ, може да прочетете тук.

А какво всъщност е “Законът за регистрация на чуждестранните агенти” в българския контекст?  

Подобни закони има в САЩ и Русия, което “подпомага” мантрата, че е нужен и у нас. През 2024 г. председателят на “Възраждане” споделя пред медиите, че предложеният от тях законопроект е “почти едно към едно преписан” от американския и, че “една от устойчивите лъжи е тази, че законът е преписан от руския закон”. Проверка с автор Мая Димитрова от БНТ, показва, че има определено разминаване в думите. 

В американския закон логиката е за работни взаимоотношения, а в българския законопроект и руския закон става въпрос за “лице, което е получило подкрепа или се намира под чуждестранно влияние.”

BBC

Според “Български център за нестопанско право” срещу тези, които бъдат с етикета “агенти” ще има репресивни мерки, а именно забрана за участие в обществения живот на страната и е “достатъчно да получиш пари от чужбина (над 1000 евро сумарно за една година под формата на пари, покриване на разходи или натура с произход чужбина), за да станеш „агент“”. От БЦНП, припомнят, че вече има прозрачни механизми - Неправителствените организации и търговските дружества се отчитат минимум пред одитните институции  - (Национална агенция за приходите, Агенция по вписванията и Национален статистически институт).

Тревожните тенденции, които наблюдаваме в световен мащаб с популярността на все по - крайни и консервативни движения не пропускат и България. В среда в която у нас уязвимите групи са все още непризнати, потиснати и заплашени, не бива да бъдат оставяни сами. Гражданското общество и неправителствените организации не са враг на държавата или “агенти”, които трябва да бъдат заклеймявани за своята дейност. Гражданските организации съществуват, за да бъдат в полза на обществото, уязвимите групи и общности. Съществуват, за да бъдат там, когато държавата липсва. И не на последно място да посочва проблемите и съвместно с управляващите да търсят и предлагат решения. 

Автор: Дениз Назиф

Източници:

Защо не е нужен Закон за регистрация на чуждестранните агенти - Български център за нестопанско право