top of page
  • Facebook
  • Instagram

Афганистан ще загуби над 25 000 учителки и здравни работнички до 2030 г. заради забраната на жените да се обучават

Ако настоящите ограничения върху образованието и труда на жените в Афганистан не бъдат променени скоро - страната ще задълбочи кризата пред която е изправена. По последни данни на УНИЦЕФ, до 2030 г. Афганистан може да загуби приблизително 20 000 жени учители и над 5 400 здравни работнички. Това не е просто въпрос на липсващи кадри – това е системно съсипване на ключови обществени сектори. Вече се наблюдава спад в участието на жените в публичния сектор, а икономиката губи приблизително 84 милиона долара годишно заради ограниченото включване на жените в пазара на труда. Тези загуби не са еднократни – те се натрупват и задълбочават с всяка изминала година.


Процентът жени в публичния сектор е спаднал от 21 % на 17 % само за периода 2023 г. – 2025 г. Ефектът от тези политики не е изолиран. Той се разпространява като вълна, която засяга всяка сфера от обществения живот. Такава е ситуацията в здравеопазването – социалните норми забраняват жените да бъдат лекувани от мъже, намаляването на броя на жените лекари, акушерки и медицински сестри води до ограничен достъп до базисни здравни услуги. Най-засегнати са майките, новородените и децата – групи, които по дефиниция са най-уязвими. 


Тази криза води началото си още през септември 2021 г., когато талибанските власти забраняват на момичетата в Афганистан достъпа до средно образование. Това решение се превръща в повратна точка, след която ограниченията не просто остават, а постепенно се задълбочават и разширяват. До днес, около един милион момичета са лишени от основното си право на образование – в държава, в която изначално нивото на грамотност сред жените е сред най-ниските в света. Ако тази тенденция продължи, до 2030 г., над два милиона момичета ще бъдат изправени пред същата съдба – изключени от възможността да продължат образованието си.



Последиците от тази забрана са многопластови. От една страна, страната губи бъдещите си професионалисти – учители, лекари, социални работници. От друга, се създава порочен кръг, защото настоящото поколение жени постепенно излиза от пазара на труда – поради възраст, ограничения или принуда – а следващото поколение няма достъп до образованието, необходимо, за да ги замести. Това създава парадоксална ситуация: обществото губи кадри, докато едновременно блокира създаването на нови.


В същото време Афганистан вече се сблъсква с образователна криза. Огромна част от децата, дори в края на началното си образование, все още не притежават базови умения за четене. Данните показват, че 93% от учениците все още работят към достигане на основна грамотност. В този контекст ролята на квалифицираните учители – и особено на жените учители – става още по-ключова. Изследвания сочат, че учениците постигат по-добри резултати в училища, където има по-висок дял преподаватели с университетско образование, като жените учители често демонстрират по-добри резултати в преподаването на език и съдържателни знания.


Паралелно с образователните ограничения, жените в Афганистан са изправени пред системно отлъчване от публичния живот. Забраните не се ограничават до училищата. Жените са лишени от достъп до много работни места, включително в неправителствения сектор, и са подложени на строги ограничения върху излизането си навън. Изискванията за придружител при пътуване, задължението за покриване на лицето и ограниченията за достъп до обществени пространства като паркове, фитнеси и дори салони за красота създават среда, в която жените са силно ограничени от основни човешки права.


Тази невидимост се простира и върху медиите. Повече от 80% от жените, работещи в журналистиката, са загубили работата си след 2021 г. Нови закони ограничават дори самото присъствие на жените в медийното пространство, включително забрани за излъчване на техните гласове по радиото. Това не е просто ограничение на професионални възможности – това е системно заглушаване на женските гласове.



Социалните последици от тези политики са тежки и дълбоки. Почти три четвърти от жените в страната определят психичното си здраве като „лошо“ или „много лошо“. Много от тях споделят, че нямат никакво влияние върху решенията в своите общности, а често и в собствените си семейства. Ограниченията върху придвижването им допълнително изолират жените – значителен процент напускат домовете си рядко, а някои – едва веднъж седмично.


И все пак, въпреки тази картина, има нещо, което остава устойчиво – обществената подкрепа за образованието на момичетата. Проучване, с над 2000 души, показва, че 92% от афганистанците смятат за важно момичетата да продължат образованието си. Тази подкрепа е налице и в градовете, и в селските райони, както сред мъжете, така и сред жените. Това е важно противопоставяне на политическите решения – знак, че обществото не е загубило своята посока.


Желанието за образование не изчезва, дори когато достъпът до него е блокиран. Много момичета търсят алтернативни начини да учат – чрез неформални „домашни училища“, чрез радио програми или чрез обучение в чужбина, когато това е възможно. Тези усилия обаче не могат да заменят системното образование, което е необходимо за изграждането на устойчиво общество.


Ситуацията в Афганистан днес често се описва с тежки думи – „криза“, „регрес“, „апартейд“. Но зад тези думи стоят реални човешки съдби. Момичета, които никога няма да видят класна стая след определена възраст. Жени, които губят работата си и с нея – своята независимост. Майки, които не могат да получат медицинска помощ. Общности, които губят своите учители, лекари и лидери.


И въпреки всичко, надеждата не е напълно изчезнала. Около 40% от жените в Афганистан все още вярват, че бъдеще с повече равенство е възможно. Това не е просто статистика – това е форма на съпротива. 


Историята на жените в Афганистан е история за прекъснати пътища – образователни, професионални, лични. Но тя е и история за потенциал, който продължава да съществува, въпреки всичко. Въпросът, който остава, не е дали този потенциал е налице. Въпросът е дали ще му бъде позволено да се разгърне – или ще остане заключен зад забрани, които костват много повече отколкото изглежда на пръв поглед.


Автор: Ния Кръстева





Comments

bottom of page