Азербайджан обмисля закон за забрана на „ЛГБТ+ пропагандата“

След най-новата атака срещу ЛГБТИ+ общността в Азербайджан, Вечерница разговаря с Алекс Шах – защитничка на правата на транс хората и журналистка от Азербайджан, която в момента живее в Люксембург и е секретар на борда на TGEU (Trans Europe and Central Asia).

Какво се случи в Азербайджан тази сутрин?

Сутринта на 10 октомври държавните медии на Азербайджан и десетки новинарски портали съобщиха, че страната работи по нов законопроект за забрана на „ЛГБТ пропагандата“. Планираните ограничения могат да засегнат медиите, ЛГБТ+ интернет съдържание, филмите, рекламата и образованието. Въпреки че предложението все още не е официално потвърдено или публикувано, самите съобщения са изключително тревожни, защото повдигат възможността за допълнителни ограничения върху свободата на изразяване и видимостта на ЛГБТ+ хората в Азербайджан.

Законът е вдъхновен от и подобен на това, което се случи в съседните ни страни като Русия, Грузия и други в региона. Освен това Азербайджан е най-лошата страна в Европа по отношение на правата на ЛГБТИ+ хората. Според Rainbow Map на ILGA-Europe, той се намира на дъното, наред с Русия.

Въпреки че хомосексуалността не е незаконна, в нашата страна липсва каквато и да е социална, правна, икономическа или културна защита за ЛГБТ+ хората. Те са подложени на стигма и дискриминация във всички сфери - образование, трудова заетост, здравеопазване, както и на бариери в основни обществени пространства.

Тоест казвате, че това не е изолирана атака срещу куиър правата, а нещо, което се подготвя отдавна. Но за първи път ли се прави опит за промяна на закон?

Откакто Русия прие първия си анти-ЛГБТ закон, в Азербайджан - и особено в парламента - постоянно се водят дискусии дали и ние не трябва да имаме подобно законодателство. През годините по време на парламентарните сесии сме били подлагани на крайни форми на език на омразата от страна на политици и депутати.

Този път виждаме също, че в момента Азербайджан репресира много малцинствени групи, сред които са мюсюлманските общности и жените, носещи хиджаб. Миналата седмица правителството забрани хиджаба в училищата – както за пълнолетни, така и за непълнолетни. Смятаме, че една от причините правителството да поставя ЛГБТ+ темата на масата точно сега, е че иска да отклони вниманието от забраната на хиджаба.

Тази забрана предизвика голямо недоволство в страната, тъй като повечето хора в Азербайджан се идентифицират като мюсюлмани. Ние, ЛГБТК+ хората, в момента биваме използвани като средство за отвличане на вниманието, за да се измести общественият фокус, а стигматизирането на ЛГБТИ хората се експлоатира за политически цели.

Като цяло ситуацията с правата на човека в Азербайджан се влошава: независимите медии и журналисти са в затвора, неправителствените организации са затворени, получаването на международно или местно държавно финансиране за гражданския сектор е почти невъзможно и напълно ограничено, а гражданското пространство е подложено на системно унищожение.

Законът все още дори не е внесен, а се подготвя. Какво значи това на практика?

Мили Меджлис (националният парламент на Азербайджан) потвърждава, че в момента се водят дискусии по темата, но все още нямаме готов проект на закон. Не знаем как точно ще се развият нещата, защото начинът, по който законите се изготвят и приемат в Азербайджан, е крайно недемократичен. Ако поискат, могат да прокарат даден закон за един ден.

Но самият факт, че подават такава информация към обществеността в момента, е изключително алармиращ. Тъй като общество ни не е демократично, никой не може да се намеси или да повлияе на това предложено законодателство, затова от тази сутрин [бел. прев. - 10 октомври] сме подложени на истински натиск от тези новини.

Какво можем да направим, за да покажем солидарност? Как можем да ви подкрепим по смислен начин?

Повечето хора дори не знаят за Азербайджан като страна – къде се намира или каква е ситуационната картина с правата на ЛГБТИ+ хората там. Въпреки това ние се водим в европейския регион и сме включени в паневропейското застъпничество за ЛГБТ+ права.

Би било чудесно международната общност да се информира и да разпространява гласност – първо в собствените си страни, а след това и навън. Нуждаем се и от подкрепата на международните медии, тъй като виждаме реални ограничения в отразяването и все по-малък интерес към събитията в Азербайджан.

Нуждаем се и от дипломатически натиск. Тъй като това интервю е за аудиторията в България, бихме оценили високо, ако българското гражданско общество излезе с позиция или зададе въпроси, оказвайки дипломатически натиск върху посолството на Азербайджан в България. Също така бихме искали правозащитниците от региона да включат Азербайджан в застъпническите си дейности за Кавказкия регион и Източна Европа, така че гласът ни и настоящите ни правни борби да бъдат чути и отразявани.

Връщайки се бързо на въпроса за забраната на хиджаба – как според вас са свързани тези два проблема?

Тези въпроси са дълбоко взаимносвързани. Нападането на хиджаба например не е просто въпрос за религиозно облекло – става дума за правителство, което търси пълен контрол върху живота, идентичността и личните свободи на хората.

В крайна сметка тези мерки са част от по-широк опит за репресия над обществото, ограничаване на гражданското пространство и предотвратяване на това хората да се събират, организират и изразяват кои са. Независимо дали някой се идентифицира като мюсюлманин, ЛГБТК+, жена или политически опонент, основната цел е да се ограничи автономността на хората и способността им да съществуват свободно и съвместно.

Кого да следим, за да останем информирани?

Официалните позиции и актуалната информация винаги ще се публикуват от паневропейските ЛГБТ организации: ILGA-Europe, TGEU, IGLYO. Новините могат да се следят и от нашите местни (основно азербайджански) медии, както и от международни организации като Amnesty International и Human Rights Watch, които също споделят обновления за ситуацията в Азербайджан.

Има ли нещо друго, което бихте искали да добавите?

Бих се радвала това послание да стигне до българското общество и особено до феминистките колективи и активисти, защото имаме сериозна нужда от транснационална и трансгранична солидарност.