top of page
  • vechernicamedia

Забравеното Световно първенство по футбол за жени през 1971 г.

През 1971 г., Мексико става домакин на неофициално Световно първенство по футбол за жени. Турнирът е организиран от Федерацията за независим европейски футбол за жени, 20 години преди първото официално Световно първенство, организирано от ФИФА, и 50 години, след като футболът за жени е забранен в Англия. Първенството включва шест отбора: Мексико, Дания, Англия, Франция, Италия и Аржентина. 


Всички пътни такси и настанявания на отборите са платени от спонсори, което успява да осигури достъп, иначе почти невъзможен за повечето присъстващи екипи. Един от отличаващите се отбори е този на Англия, в който повечето от спортистките са в началото на тийнейджърските си години.



Първенството в Мексико през 1971 г. има огромен успех и изумителен брой зрители. 80 хиляди човека са гледали мача между Мексико и Англия, а над 110 хиляди присъстват на стадиона, за да станат свидетели на победата на Дания над домакините на финала. До ден днешен това е най-високата посещаемост, регистрирана за женско спортно събитие някога.


Освен голям зрителски успех, първенството по футбол за жени през 1971 г. прави огромна стъпка напред в историята на женския футбол. Повечето футболни асоциации, които са забранили на жените да практикуват спорта, премахват ограниченията през 70-те – включително Англия, Франция и Германия. 


Доскоро неизказаната история на един от най-големите турнири по футбол ще получи своя заслужен момент. Филмът „Copa 71”, режисиран от Серена Уилямс и Алекс Морган, ще излезе на голям екран точно на 8 март – Световният ден на жената.



„Създаването на филма беше общо преживяване за всички жени на снимачната площадка,“ казва Рейчъл Рамзи – ко-продуцента на „Copa 71”. “Всички бяха от различни части на света, но общото между тях беше, че пораствайки са вярвали, че не е нормално за едно момиче да има желание да играе футбол. В момента, обаче, в който стигнат до Мексико през 1971 г., пред тях се разкрива нов свят – като стъпване в паралелна вселена.“


„Показателно е колко безсилни са се чувствали жените през тези години, без сили да  разказват историята си. Спортовете са като огледало към останалата част от обществото. Жените, които са нямали глас през изминалите 50 години, сега имат шанса да разкажат своята история на големия екран.“


Превод: Иванжелина Трендафилова


Comments


bottom of page