Too Pretty to Protest: Новото лице на женското подчинение
- vechernicamedia
- May 1
- 3 min read
автор: Златица Маркова
Все по-честото инфантилизиране на младите жени върви ръка за ръка с надигащия се авторитаризъм. Това не е просто интернет естетика или мийм-култура. Това е симптом на по-дълбок обществен срив, в който привидното „бягство“ към момичешкото се превръща в отказ от отговорност, от агентност, от участие.
Популярната фраза “I’m just a girl”, някога иронично завоалирана критика към женската пасивност от популярната песен на No Doubt, днес е не просто естетически рефрен, а слоган, който едва ли не ни подканва да се откажем от собствените си способности. „Аз съм просто момиче“ вече не е саркастичен протест срещу подценяването, а радостно приемане на този факт. Днес тази фраза се шепне като извинение, като безопасна алтернатива на това да си компетентна и самостоятелна.
Същото важи за „girl dinner“ - не вечеря, а поднос с резенчета сирене и случайни остатъци. За „girl math“ - не хумор, а рационализация на лошите финансови решения. Женската несъстоятелност вече не е културен стереотип, а бранд. На нея се гради инфлуенсърски капитал, с помощта на корпорации, които отново продават на младите жени илюзията, че могат и трябва да бъдат едновременно сладки, некомпетентни и желани. И това е достатъчно.
През 2013 г., тениската „I’m too pretty to do homework so my brother has to do it for me“ от J.C. Penny предизвика скандал. Днес подобни послания се завръщат тихомълком, но този път замаскирани като „girl power“. Мърчандайз с надписи като „Too hot to work“ вече не се възприема като проблематичен, а като шеговит жест към капиталистическата умора. Но в основата си, това си остава същото старо внушение: ако си красива, не си длъжна да бъдеш можеща.
Тази тенденция популяризира т.нар. дисоциативен феминизъм. Жените масово започват да си позволяват „да изключат“. Да не знаят. Да не мислят. Да не носят отговорност. Да бъдат в „женската си енергия“, което често означава да бъдеш безобидна, зависима, крехка. Да прехвърлиш вземането на решения върху партньора си, защото така си по-женствена, а той е в „мъжката си енергия“ и ти го оставяш да бъде „лидер“. Да се върнеш към едно, честно казано, митично минало, в което някой друг се е грижил за жените. Но в реалността този „някой“ почти винаги е била друга жена.
Защото истината е, че в историята жените винаги са работили. Жените са обработвали земя, кърпели са рани, поддържали са семейства, готвили са, раждали са, лекували са. А онези, които не са го правили, са разчитали на други по-бедни и по-невидими жени да го вършат вместо тях. В този смисъл култът към женската зависимост винаги е бил лукс и никога не е бил универсален.
Затова този нов тренд не е просто естетически. Това е класов и политически въпрос. Жените, които искат „да се върнат в женската си енергия“, често не си дават сметка, че тази „енергия“ предполага някой друг, често жена като тях, да поеме реалната тежест. А в свят, в който правата ни отново се оспорват, а телата ни се регулират все повече, отказът от лична свободна воля не е невинност, а потвърдено поражение.
В този контекст, „girlboss“ феминизмът, въпреки всичките си недостатъци и токсичен капиталистически оптимизъм поне настояваше, че можеш и трябва да поемеш контрол. Днес дори тази претенция е заменена от естетизираната апатия. Но ако отказваме да бъдем т.нар. „ядосана феминистка“, тогава какви ще бъдем? Декор? Символи? Филтрирани лица със „soft girl“ излъчване, които тихо хапват грозде и кашкавал за вечеря?
Можем да сме уморени. Можем да не искаме да работим. Можем да мразим капитализма. Но не бива да забравяме, че „просто момиче“ е именно това, което мнозина искат да бъдем, защото „просто момиче“ не се бори, не се съпротивлява, не настоява. И точно затова е лесно гласът ѝ да бъде игнориран.
Източници:
Comments