Корета Скот Кинг е била водеща фигура в областта на активизма, свързан с различни въпроси - от гражданските права до правата на куиър хора и противопоставянето на апартейда, Виетнамската война и борбата срещу бедността.
Когато по време на интервю през 1965 г. Мартин Лутър Кинг-младши е попитан дали е образовал съпругата си, Корета Скот Кинг, на теми като световния мир, той отговаря: „Мисля, че в много моменти тя ме е учила.”
Всъщност Корета Скот Кинг се интересува от активизъм много преди да се омъжи за човека, който ще се превърне в най-значимия лидер на страната в областта на гражданските права. По време на 13-годишния си брак с Кинг и в десетилетията след убийството му тя работи за справедливост, като застава срещу расизма и войната. Застъпва се за наследството на съпруга си, като води кампания за въвеждане на федерален празник в негова чест и създава „King Center for Nonviolent Social Change” (Център за ненасилствена обществена промяна „Мартин Лутър Кинг-младши“), за да продължи работата му.
Тя казва: „Знаех, че ще бъда чернокожа до края на живота си, затова не можех да отстъпя или да мълча пред несправедливостта”, споделя Барбара Рейнолдс, която заедно със Скот Кинг е автор на посмъртния мемоар на активистката от 2017 г. „Моят живот, моята любов, моето наследство“.
(източник: National Women's History Museum)
Скот Кинг и сблъсъка с расизма
Родена в Хайбергер, Алабама, на 27 април 1927 г., Скот Кинг се сблъсква с расизма още от ранна възраст. Земята, която притежавало семейството ѝ, ги превръща в мишена в очите на бели расисти. Те опожаряват дома на семейството и тероризират бащата на Скот Кинг, защото не иска да продаде дъскорезницата си. Като отмъщение те подпалват предприятието.
„Преживяванията, свързани с опожаряването на семейния ѝ дом и унищожаването на бизнеса на баща ѝ, със сигурност са оказали дълбоко въздействие върху представите ѝ за това кое е правилно и кое е справедливо”, казва Кристофър Бъръл, доцент по история в Hostos Community College към Градския университет на Ню Йорк и автор на статия от 2020 г. „I Was Called, Too: Животът и творчеството на Корета Скот Кинг.“
Скот Кинг посещава сегрегираното училище „Lincoln Normal School”, което завършва като първенец на класа си през 1945 г. Оттам се насочва към интегрирания колеж „Антиок“ в Йелоу Спрингс, Охайо, където учи музика и начално образование, присъединява се към NAACP (Националната асоциация за напредък на цветнокожите) и към колежанските комитети, които се фокусират върху расовото равенство.
Политическа лоялност в Прогресивната партия
На президентските избори през 1948 г. Скот Кинг подкрепя кандидат за президент от трета партия, различна от Демократическата и Републиканската - Хенри Уолъс от Прогресивната партия. Той се противопоставя на сегрегацията и подкрепя правото на глас, равното заплащане, националното здравно осигуряване, справедливата заетост на жените и гарантираната минимална работна заплата.
Подкрепата ѝ към Прогресивната партия не е част от живота ѝ, за която тя говори много, казва Рейнолдс, като обяснява: „Винаги се е казвало, че тя е била свързана с комунизма, и не е искала репутацията на Мартин да бъде опетнена от това, че е свързан с Прогресивната партия.“
Скот Кинг не можела да избяга от расизма в колежа „Антиок“, където администраторите не искали да интегрират програмата за обучение на млади учители. Докато белите връстници на Скот Кинг преподавали в местните държавни училища в Йелоу Спрингс, където всички преподаватели също били бели, тя трябвало да преподава в район на девет мили разстояние.
(източник: Society for US Intellectual History)
Стипендия за Музикалната консерватория на Нова Англия води Скот Кинг в Бостън, където тя се запознава с Кинг през 1952 г. През следващата година двойката сключва брак. След като се премества в Монтгомъри, Алабама, за да може Кинг да служи като пастор на баптистката църква на Декстър Авеню, двойката се включва в историческия Автобусен бойкот в Монтгомъри, който оспорва сегрегацията на местата за сядане и други форми на дискриминация по автобусните линии в града. Кинг попада в светлината на прожекторите заради ръководството си на Асоциацията за подобряване на Монтгомъри по време на бойкота през 1955 г., но Скот Кинг също допринася за каузата.
Непоклатима дори след бомбения атентат в дома на Кинг
През януари 1956 г., привърженици на сегрегацията, бомбардират дома на Кинг, докато Скот Кинг и новородената им дъщеря са все още в къщата. Те са физически невредими, но членовете на семейството призовават Скот Кинг да напусне града. Тя прави смелия избор да остане в Монтгомъри.
„Тя заявява: „Е, знаете, че съм омъжена за Мартин, но съм омъжена и за движението. Няма да напусна”, казва Рейнолдс.
По време на бойкота в Монтгомъри, Скот Кинг и други жени изпълняват важни задачи, като например полагане на грижи за децата, водене на кореспонденция, отговаряне на телефонни обаждания и подаване на документи. Тя помага на Кинг, докато той подготвя беседи и проповеди, като предлага предложения за речите и стратегията му.
„Мартин се е допитвал до Корета Скот Кинг и дори до известна степен е разчитал на нея за принос и съвети относно стратегическото планиране“, казва Бъръл. „Тя сама по себе си е била важен мислител и стратег”.
Освен това тя използва вокалното си и музикално образование, за да събира пари за Конференцията на южните християнски лидери, чийто съосновател е Кинг, като изнася „Концерти на свободата”, в които обсъжда значението на движението за граждански права. Според Рейнолдс срещата ѝ с Пол Робсън, активист, актьор и певец, я е подтикнала да организира тези концерти.
(източник: Pinterest)
Борба с несправедливостта и сблъсък с шовинизма
Скот Кинг се сблъсква с натиск, дори от страна на съпруга си, да се съсредоточи върху това да бъде съпруга и майка и да остави настрана желанието си да бъде лидер в областта на гражданските права, но тя се чувства призвана да се бори със социалната несправедливост също като съпруга си. Тя проявява ранен интерес към мирния активизъм още като студентка, когато се запознава с Байърд Ръстин, който по-късно става съветник на Кинг и му повлиява да приеме ненасилието.
През следващите години Скот Кинг участва в Женската стачка за мир в Женева през 1962 г., както и в други градове. Тя подкрепя и Националния комитет за разумна ядрена политика, като участва в демонстрация срещу Виетнамската война, преди съпругът ѝ да се изкаже публично срещу конфликта.
По време на Походът до Вашингтон през 1963 г., където Кинг произнася прочутата си реч „Имам една мечта“, Скот Кинг не е до него, не по нейна вина.
„Тя искала да бъде до него, както винаги е правила“, казва Рейнолдс. „Той казал: „Не, не. Жените не могат да участват в похода“. А хората казвали, че жена не може да произнесе важна реч. И така дошъл този велик момент, а на Скот Кинг ѝ е казано: „Не, не можеш да присъстваш”.
Активизмът продължава и след убийството на Мартин Лутър Кинг
Убийството на Кинг на 4 април 1968 г. в Мемфис, Тенеси, не възпира вдовицата му от активна дейност. Преди смъртта си Кинг е трябвало да оглави стачка на санитарните работници в града. Скот Кинг била сигурна, че той би желал събитието да се състои, и оглавила шествието.
Само няколко дни след убийството на Кинг тя говори и в баптистката църква „Ебенезер“, където съпругът ѝ е бил пастор. Около три седмици след убийството Скот Кинг говори и на протест срещу Виетнамската война в Ню Йорк.
А през май 1968 г. Скот Кинг участва в Кампанията на бедните хора във Вашингтон, окръг Колумбия, която съпругът ѝ планирал преди смъртта си. Тя води делегация от жени в Деня на майката по време на демонстрацията, която включва палатков град и продължава повече от месец, за да повиши осведомеността за бедността и безработицата в различните общности.
В дните, месеците и годините след убийството на Кинг, Скот Кинг не спира да се бори за справедливост. Нейният активизъм кара ФБР да я следи, както е следило съпруга ѝ и други лидери на движението.
„Дори след убийството на Мартин това не спира наблюдението на семейство Кинг“, казва Бъръл. „Тъй като нейният активизъм не спира, тъй като тя се включва в повече групи и повече каузи заради усилията ѝ за спиране на разпространението на ядрени оръжия, усилията ѝ в името на правата на жените, застъпничеството ѝ за равенството на ЛГБТ общността, тя била смятана за подривна фигура в очите на ФБР.”
През 1968 г. тя основава Центъра на Кинг за ненасилствена социална промяна, който ръководи до пенсионирането си през 1995 г. Освен за мир, базираният в Атланта център защитава каузи като равенство и справедливост и служи като мемориал на Кинг. Скот Кинг полага усилия документите на съпруга ѝ да се съхраняват в Центъра на Кинг - нелека задача, тъй като някои от трудовете му се намират в академични институции, които не желаят да се разделят с тях. Чрез центъра Кинг се застъпва и за националния празник в чест на съпруга си, който се отбелязва за първи път на 20 януари 1986 г.
(източник: Inspiration Ministries)
„Борбата за одобряване на празника на Кинг беше дълга“, казва Бърел. „Изискваше се много политическо лобиране и маневриране в продължение на няколко години и мисля, че в крайна сметка законът беше подписан доста неохотно. Но работата, която тя и други политически съюзници свършиха, за да затвърдят наследството на д-р Кинг, беше наистина важна.”
През 80-те години на миналия век южноафриканският апартейд привлича световното внимание и Скот Кинг участва в много протести срещу тази система на расова сегрегация. Тя се застъпва за това на Южна Африка да бъдат наложени икономически санкции заради режима на апартейд. Центърът „Кинг“ обучава 300 000 южноафриканци на техники за ненасилие преди първата политическа надпревара в страната, в която участват етнически различни кандидати, а когато Нелсън Мандела става първият чернокож президент на Южна Африка, Скот Кинг става свидетел на това историческо събитие.
Докато се бори срещу апартейда, Скот Кинг призовава и за защита на правата на хората от ЛГБТ+ общността. Тя говори на събития, организирани от групи за защита на правата на човека като Human Rights Campaign и Lambda Legal.
„Всъщност тя изнесе проповед, в която говореше за това, че правата на хомосексуалните хора са човешки права, което беше много смело от нейна страна“, казва Рейнолдс.
Постоянно призовава за мир, като се противопоставя на Войната в Персийския залив през 90-те години на ХХ век и на войната в Ирак.
Посветила живота си на борбата за свобода, Корета Скот Кинг умира на 78-годишна възраст през 2006 г. от усложнения на рак на яйчниците. През следващата година колежът „Антиок” открива Центъра „Корета Скот Кинг“, който се занимава с правата на човека и социалната справедливост.
Източник:
Автор: Nadra Kareem Nittle
Превод: Румена Димитрова
Comments