Глобална тенденция: Борбата срещу насилието на жени остава без финансиране

Насилието над жени остава едно от най-сериозните нарушения на човешките права в световен мащаб, засягащо близо една на всеки три жени. В продължение на десетилетия феминистки и граждански организации са първите, които оказват помощ на жертвите: приютяват, осигуряват правна и психологическа подкрепа и настояват за законодателни промени.

Днес обаче тези организации са изправени пред сериозно предизвикателство. Финансирането, от което зависи тяхното съществуване, рязко намалява. Без ресурси техните усилия се сриват, приютите затварят врати, а хиляди жени остават без защита.

По данни на ООН за 2023 г., средно по 140 жени са убивани всеки ден от член на собственото си семейство. В тази тревожна картина, женските организации често са единствените източници на подкрепа. Те инициират програми за превенция, съобразени с местния контекст, овластяват, насърчавайки икономическата независимост на жените, борят се за включването на уязвими групи и настояват за реформи в законодателството.

Изследвания показват, че държавите със силни феминистки движения имат по-прогресивни политики и по-устойчиви демократични процеси. По време на COVID-19 пандемията, именно тези страни са приели три пъти повече мерки срещу насилието, отколкото държавите без активни женски организации. 

Ford Foundation

Днес тези сдружения са изправени пред безпрецедентно намаляване на тяхното финансиране. В редица страни средствата, предназначени за програми и организации, борещи се за защита, претърпяват сериозни съкращения или напълно отпадат от държавните бюджети.

В исторически план, тези движения винаги са получавали минимални ресурси от Официалната помощ за развитие (ODA) - по-малко от 1% от всички средства, предназначени за равенство между половете. Сега те се свиват дори още повече, с десетки милиарди долари. Намаляването на тази финансова помощ оказва по-негативно въздействие върху организациите в сравнение със съкращенията в националните бюджети.

Ефектът е катастрофален, а последиците вече са видими. Проучване на UN Women, в което са участвали 428 феминистки организации по света, разкрива, че към средата 2025 г. една трета от тях са прекратили част от програмите си, а 40,5% са били принудени да ограничат услугите, които предоставят. В резултат, затварят се приюти и кризисни центрове, освобождават се психолози и юристи, което премахва възможността да се предостави цялостна подкрепа на жертвите.

Без достатъчно ресурси организациите са принудени да избират кои програми да запазят. Проучвания показват обаче, че нивата на насилие от интимен партньор са в пъти по-ниски в страни, които прилагат цялостни мерки за превенция и реакция, в сравнение с държави с частична защита. 

Много жени по света губят и достъп до услуги, свързани със сексуално и репродуктивно здраве, включително аборт и превенция на ХИВ. Това води до увеличение на нежеланите бременности, както и влошено здраве на майки и деца.

Съкращенията ограничават и превенцията: към юли т.г., 23% от анкетираните организации са прекратили превантивните си програми, а 35% отчитат намалено финансиране за икономическо овластяване. Фактор, който увеличава риска от трафик и експлоатация. В същото време, жените представляват 91% от всички жертви на трафик с цел сексуална експлоатация.

Засегнати са и дейностите по застъпничество и отчетност. Организациите остават без влияние в процесите на мониторинг, документиране на нарушения и формиране на политики. Липсата на надеждни данни не само възпрепятства разработването на целенасочени стратегии за превенция, но и прави невъзможно точното измерване на мащаба на проблема, като по този начин заглушава гласовете на жертвите и допълнително маргинализира уязвимите групи. 

Ms. Magazine

Много организации очакват загуби между 30% и 90% от бюджета си, а само 5% вярват, че ще могат да продължат работата си за повече от две години. Най-тежко са засегнати местните организации. Повече от половината от тях съобщават за сериозни затруднения. Малките структури, които са най-близо до жертвите, все по-често остават без достъп до дарители, докато големите НПО-та привличат основния поток от средства.

Много активисти смятат, че случващото се не е просто резултат от финансовата криза, а от политически решения, продиктувани от интереси, застрашаващи десетилетия напредък. В условията на глобалната нестабилност и военни конфликти, националните държави влагат все повече средства в сигурност и отбрана, а борбата срещу насилието и половото неравенство остава на заден план. Всичко това се случва на фона на засилващ се авторитаризъм в много държави по света.

Така например, още с встъпването си в длъжност Тръмп нареди ограничаване на голяма част от дейността на USAID, основната агенция на САЩ за международна помощ. Много от програмите ѝ бяха закрити, бюджетът и персоналът значително намалени, а остатъчните функции прехвърлени към други държавни структури. Това доведе до спиране на хуманитарни, здравни и образователни проекти по целия свят, изправяйки уязвими общности пред глад, болести и дори преждевременна смърт. След съкращенията в САЩ, други страни, включително Великобритания, Франция и Германия, също взеха подобни решения, а ООН предупреди за „най-дълбоките съкращения на финансирането, които някога са засегнали международния хуманитарен сектор“. 

Кризата се задълбочава и от появата на антифеминистки движения, и целенасочено ограничаване на гражданското пространство. В една на всеки четири държави тези причини са възпрепятствали напредъка към равенство през последните пет години. Това се изразява в отстъпление от прогресивни законодателства и политики. Ярък пример е скорошното решение на латвийския парламент да оттегли страната от Истанбулската конвенция. Заплахите срещу активистки също нарастват, особено в провинциалните райони и сред уязвими групи.

Ограничените средства водят до ерозия на доверието. Когато кризисни центрове затварят врати, а обещания за подкрепа не се изпълняват, защитата на застрашени жени се проваля и те често се връщат в опасни ситуации.

Организациите полагат сериозни усилия да се адаптират към новата финансова ситуация - търсят нови дарители, планират диверсификация на източниците на финансиране или се обединяват. Някои въвеждат такси за участие за непострадали участници (4%), а тревожно е, че 2% вече таксуват жертвите - крайна мярка, която показва тежестта на кризата.

Необходими са спешни мерки. Държавите трябва да приемат и прилагат национални планове за действие, отчитащи животоспасяващият характер на предоставяните услугите. Това включва дългосрочно, гъвкаво и безусловно осигуряване на средства и подсилване на влиянието и устойчивостта на феминистките движения.

Без тези мерки последиците ще бъдат катастрофални. Ограничаването на ресурси оставя милиони жени и момичета уязвими за поколения напред. Една жена бива убита на всеки десет минути. Зад всяка цифра стои лице, име, история, и всяко забавяне в предоставянето на средства струва още животи, на които дори не им е даден шанс за спасение.

Автор: Радостина Сирашка