top of page
  • vechernicamedia

Франсоаз Жило - жената в сянката на Пикасо

След като Франсоаз Жило напуска Пикасо той се опитва да съсипе живота ѝ. Днес тя е една от най-признатите художнички в световен план, дори притежава собствена галерия в музея на Пикасо в Париж.


Франсоаз Жило е единствената жена, която някога е напускала Пабло Пикасо, а той обещава да унищожи кариерата ѝ заради това. Постиженията ú дълго време остават на заден план заради романтичната връзка с Пикасо, който използва властта и влиянието си на френската художествена сцена, за да я включи в черния списък след раздялата им. Най-сетне Музеят на Пикасо поправя тази грешка с изложба, посветена на Жило, която почина през 2023 г. на 101-годишна възраст, като част от обновената постоянна експозиция на Пикасо. 

(източник: официалната страница на Франсоаз Жило (Фейсбук)


,,Тя не е представена като муза или вдъхновение на Пикасо. Няма картини или снимки, които той да е направил с нея, но фокусът е върху Франсоаз Жило като художник", казва говорител на музея пред “Гардиън.”


Франсоаз Жило е родена през 1921 г. в Париж. Баща ѝ е агроном, а майка ѝ е художничка, специализирана в акварела и керамиката. Баща ѝ е властен и има съвсем различни идеи за живота на Франсоаз от тези, които тя има за себе си. На 5-годишна възраст, след като посещава парти в дома на баба си, Жило решава, че иска да стане художничка.


Майка ѝ Мадлен започва да я обучава на акварел на 7г., а през 1934г. Жило започва да посещава ежеседмични уроци при старата учителка по рисуване на майка си.  През същата година Жило се запознава с Женевиев в нейното училище. Женевиев ще изиграе голяма роля в ранното ѝ творчество, както и ще бъде близка и интимна приятелка на Жило през цялото им юношество и младост. Първото си студио Жило създава през 1938 г. на тавана на баба си.


Завършва философия в Сорбоната и английска филология в Кеймбридж. През 1939г., близо до началото на войната, баща ѝ изпраща Жило в юридическия факултет в Рен, където я подтиква да се занимава с международно право. Голяма част от ранните творби на Жило са унищожени по време на Втората световна война, тъй като в очите на нацистите тя е прогресивен художник, а и също така е жена. 


През юни 1940 г. настъпва германската окупация на Париж и тя се присъединява към други студенти в антигерманско протестно шествие до Триумфалната арка. Жило е една от многото, включени в списък със заложници, на които не е позволено да напускат град Париж и които трябва да се явяват всяка сутрин пред местните власти. ,,Не бяхме от хората, които биха станали сътрудници", казва тя за семейството си. По това време германците са много подозрителни към френските студенти по право, затова Жило напуска по време на втората си година. 


(източник: Impressio)


Първата среща на Жило и Пабло Пикасо се случва през 1943 г., когато двамата вечерят един до друг в ресторант. Той се приближава до масата ѝ с купа череши и започва да разговаря с Жило и приятелката ѝ Женевиев. 


По това време Жило и Женевиев изнасят представление, на което го канят. По това време Жило взема окончателното решение да се отдаде изцяло на артистичната си кариера, което я кара да се отчужди от баща си. През следващите три години Пикасо и Жило се виждат често, докато тя продължава да работи върху твори и пътува.


През 1946 г. Пикасо убеждава Жило да заживее с него. Заедно имат две деца – Клод и Палома. Преместват се да живеят във Валорис, след като Пикасо започва да се интересува от грънчарство и керамика. Жило и Пикасо постоянно пътуват до Валори и Париж, докато работят върху изкуството си и отглеждат децата си. Една от причините, поради които Пикасо е привлечен от Жило, е нейният интелект. 


Силна по природа и непоколебима в убежденията си, Жило се разделя с Пикасо през 1953 г. спомняйки си, че той ѝ е казал: ,,Представяш си, че хората ще се интересуват от теб? Никога няма да се интересуват, наистина, само заради теб самата... Ще бъде само един вид любопитство, което ще изпитват към човек, чийто живот се е докоснал до моя толкова отблизо.” Тя става единствената жена, която напуска Пикасо, след като понася неговия нрав в продължение на 10 години. 


През 1954 г. Жило се запознава с Люк Симон, художник, и двамата се женят през 1955 г. Заедно имат дъщеря, Аурелия, и въпреки че имат щастлив брак, в крайна сметка се разделят през 1961 г., като остават в добри отношения. По това време Жило се сблъсква с някои негативни реакции заради прекратяването на връзката си с Пикасо. 


(източник: Ekspresso)


Търговецът на произведения на изкуството, който излагал нейни творби, прекратява договора ѝ поради натиск от страна на Пикасо, който също е бил негов клиент. През 1957 г. Жило получава нов договор с Galerie Coard и продължава да твори и да излага творбите си в Париж. В средата на 60-те години започва да прави международни изложби.


През 1964 г. Жило публикува книгата ,,Живот с Пикасо”, в която разказва за живота си с художника по невероятен и не особено блестящ начин. Пикасо е възмутен и три пъти подава съдебен иск в опит да спре по-нататъшното публикуване на книгата. Той не успява да се справи с нито един от тях и в крайна сметка признава поражението си пред Жило в последния им разговор.


През 1970 г. Жило се омъжва за Джонас Солк, създателя на ваксината срещу полиомиелит. Двамата имат щастлив брак, който приключва с внезапната му смърт през 1995 г. Оттогава досега, а и през това време, Жило продължава да твори и излага в САЩ и по света. Огромното ѝ творчество говори само за себе си и за невероятния живот, който Жило е изградила със собствените си ръце.


Умира на 6 юни 2023 г. в Ню Йорк. Художничката оставя след себе си наследство като живописец в продължение на повече от половин век, дъщеря и бурна връзка и история с Пабло Пикасо. 


(източник: Sotheby's)


,,Тя не се страхуваше. Но тя винаги се изправяше срещу страховете си, скачаше в празното пространство и поемаше рискове, независимо от всичко.”



Източници: 


Автор: Цветелина Михайлова


Comments


bottom of page