Европа каза "Да", но България мълчи. Какво означава решението за еднополовите бракове за българите?

Съдът на ЕС постанови историческо решение, но пътят до реалното му прилагане у нас ще бъде дълъг и трънлив. За сравнение – в Швеция и Нидерландия подкрепата е над 90%. На 25 ноември 2025 г. Съдът на Европейския съюз в Люксембург постанови, че всички държави членки на Европейския съюз са задължени да признават еднополовите бракове, сключени легално в друга държава. Решението е окончателно и задължително за всички 27 държави в блока.

България е една от последните четири страни в ЕС без никаква форма на признаване на еднополовите съюзи. Това поставя въпрос, който политиците предпочитат да заобикалят, а именно: какво следва да направим сега?

Историята зад решението: Двама поляци, един брак и години борба

Зад юридическото решение стои и човешка история.

Двама полски граждани се женят в Берлин през 2018 г. След завръщането си в Полша те изявяват желание германският им акт за брак да бъде преписан в полския граждански регистър. Искането е отхвърлено, защото полското законодателство не позволява еднополови бракове.

Милош Пшепюрковски и съпругът му Матеуш Урбан описват как са се почувствали „като граждани втора или трета класа, като чужденци пред закона, зависими например от добрата воля на лекар, за да получат информация един за друг в болница“.

Двойката не се предава и следва обжалване. Делото стига до Върховния административен съд на Полша, който го препраща към Съда на ЕС в Люксембург.

А там се случва и победата.

The Telegraph

Какво решава съдът?

Решението е категорично. Отказът да се признае законен брак е „противоречащ на правото на ЕС, защото нарушава свободата на движение и правото на неприкосновеност на личния и семейния живот“ и „може да причини сериозни неудобства на административно, професионално и лично ниво, принуждавайки съпрузите да живеят като несемейни лица“.

„Когато създават семеен живот в държава членка домакин, включително чрез сключване на брак, те трябва да имат сигурност, че могат да продължат този семеен живот при завръщане в държавата си на произход“, пишат съдиите.

Отказът да се признае брак, вече признат от друга държава членка, подкопава свободата на движение – един от основополагащите принципи на ЕС – и може сериозно да наруши семейния и професионалния живот на хората.

Съдът обаче е внимателен в поставянето на граници. Националните закони остават такива, каквито са, но когато двойка сключи брак законно в друга страна от ЕС, този брак трябва да бъде признат навсякъде в блока.

Когато държава членка избере да предвиди единна процедура за признаване на бракове, сключени в друга държава членка – като преписване на акта за брак в гражданския регистър – тя е длъжна да прилага тази процедура и за бракове, сключени между лица от един и същи пол.

България: между чука и наковалнята

Конституцията на България изрично забранява признаването на еднополов брак. Член 46 (1) гласи: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Само гражданският брак е законен.“

Към ноември 2025 г. България, Полша, Румъния и Словакия са единствените държави в ЕС, които не признават никаква форма на еднополови съюзи.

България вече е губила дела по този въпрос. На 5 септември 2023 г. Европейският съд по правата на човека постанови по делото „Коилова и Бабулкова срещу България“, че правителството е дискриминирало несправедливо еднополова двойка, сключила брак в Обединеното кралство, като отказва да признае съюза им. Съдът наложи положително задължение на правителството да създаде правна рамка, признаваща еднополовите съюзи.

Две години по-късно – нищо не се е променило.

The Rainbow Project

Реакциите в България: юристи говорят, политици мълчат.

Новината е от 25 ноември, а политическата класа у нас предпочита да не коментира. Но юристите са категорични.

„Малко е надценена информационната стойност и значението на това вчерашно решение на Съда на Европейския съюз, доколкото има множество решения, включително и български дела, които, подчертавам, не изискват всяка държава да регламентира в своето национално право възможността за сключване на еднополови бракове“, коментира пред bTV адвокат Михаил Екимджиев.

Но той добавя: „Когато в друга държава членка, например в Гърция, българи сключат брак и после решат да се върнат и установят в България, държавата трябва да зачете този брак.“

Юристът подчерта, че не се изисква България да променя закона или Конституцията, за да допуска сключване на еднополови бракове у нас. Необходимо е единствено да признава валидно сключените такива в ЕС, когато поне един от партньорите е български гражданин.

„В българското право има възможност, дори задължение, в 6-месечен срок от сключването на такъв брак в друга страна членка на ЕС, в която поне един от гражданите е българин, това да бъде регистрирано в съответния регистър на общината по постоянното му местоживеене – ако щете със съответните промени в имена и осигурителни права“, обяснява още Екимджиев.

Адвокат Деница Любенова от ЛГБТИ+ организация „Действие“ обаче е по-скептична: „България е натрупала солиден опит в това да игнорира решенията на Съда на ЕС“, казва тя.

Какво печелят българите от това решение?

Въпреки трудностите решението дава реални инструменти на еднополовите двойки у нас, а именно:

• Право на признаване. Когато българи сключат брак в друга държава от ЕС и после се върнат в България, държавата трябва да зачете този брак.

• Недискриминационни процедури. Ако държава предвижда процедура за признаване на чуждестранни бракове, тя е длъжна да прилага тази процедура и за еднополовите бракове.

• Правна сигурност при движение в ЕС. Двойките трябва да имат сигурност, че могат да продължат семейния си живот при завръщане в страната си на произход.

• Частични права. Дори без пълно признаване, двойките могат да претендират за наследяване, право на издръжка и др.

• Правна основа за съдебни дела. Решенията на Съда на ЕС имат характер на задължителни тълкувателни решения за всички държави членки.

  
  

Какво остава извън обсега?

• Не се узаконяват браковете у нас. Не се изисква България да променя закона или Конституцията, за да допуска сключване на еднополови бракове. Решението касае само признаването на вече сключени такива другаде.

• Липсва правна рамка за ежедневието. Еднополовите двойки у нас не могат да регулират съществени аспекти от живота си като собственост, наследство и защита от домашно насилие.

• Непълни права дори при признаване. Ако българи сключат такъв брак в друга страна от ЕС, те няма да получат пълните права на семейство у нас.

• Ще трябват съдебни битки. Ако България не създаде правна форма – брак, граждански съюз или друга – всяка двойка ще трябва да води индивидуални дела.

  
  

Практически съвети: какво да направите, ако сте еднополова двойка в България?

1. Обмислете сключване на брак в държава от ЕС, където е законно. Най-близката опция е Гърция, която от 2024 г. разреши еднополови бракове.

2. След сключване на брака подайте заявление в общината по постоянен адрес за вписване. Бъдете готови за отказ.

3. При отказ – обжалвайте. Позовавайте се на новото решение на Съда на ЕС, на делото „Коилова и Бабулкова“, както и на решението „Coman“ (Румъния, 2018).

4. Потърсете правна помощ от организации като „Действие“ и Български хелзинкски комитет.

Обществото казва „не“, Европа казва „да“

Един от най-големите проблеми е, че българското общество остава едно от най-консервативните в ЕС по този въпрос.

Евробарометър от 2023 г. показва, че 17% от българите смятат, че еднополовият брак трябва да бъде разрешен в цяла Европа, докато 75% са против.

Политиците знаят това. Затова мълчат. Затова не бързат да променят нищо. Затова при гласуване на промени в Закона за защита от домашното насилие, когато възникна подозрение, че се вкарват еднополови връзки, националистическият лидер Костадин Костадинов от „Възраждане“ коментира: „Тоя Содом и Гомор явно и небесата почва да дразни.“

Какво следва?

Решението на Съда на ЕС е задължително и не може да му бъде наложено вето. Не може да бъде игнорирано вечно, но може да бъде игнорирано дълго – докато двойки не заведат дела и не спечелят достатъчно обезщетения, за да започне държавата просто да спазва закона.

Промяната не идва с голям скок, а с много малки стъпки, взети от хора, които не се отказват. България се движи и развива въпреки разпокъсаните и различни мнения. Ценно е, че съществува наднационална инстанция, която може да постави рамки на вътрешнополитическите процеси. Това не отнема суверенитет – това създава минимален стандарт за човешки права, който важи за всички.

Автор: Даяна Кирова

Източници: 

1. bTV Новини - „Когато гей двойка сключи брак в държава на ЕС, у нас се счита за легитимен, увери адв. Екимджиев"

2. Euronews - „EU countries must mutually recognise same-sex marriages, ECJ rules"

3. Fakti.bg - „Ще трябва ли България да признава еднополови бракове?"

4. Il Sole 24 ORE - „EU Court: same-sex marriage contracted in another State must be recognised"

5. Irish Times, The - „Same-sex marriage must be recognised across EU, court rules"

6. Notes from Poland - „Poland will implement EU court order to recognise same-sex marriages, says justice minister"

7. Novini.bg - „Проговори двойката, чийто гей брак бе признат в..."

8. RFE/RL - „Bulgaria Violated Rights Of Same-Sex Couple Married Abroad, European Court Rules" (2023)

9. Wikipedia - „Coman and Others v General Inspectorate for Immigration and Ministry of the Interior"

10. Wikipedia - „Recognition of same-sex unions in Bulgaria"

11. Клуб Z - „Съдът на ЕС: Всички държави членки трябва да признават еднополовите бракове"