Дългоочаквани промени: координационен механизъм за защита на жертвите на домашно насилие
- vechernicamedia
- 8 hours ago
- 5 min read
На 19.11. българското правителство прие дългоочакван координационен механизъм, който цели да осигури бърза и ефективна реакция при сигнали за домашно насилие. В България все още не съществува последователна система за защита на жените, което оставя множество пропуски в превенцията и води до десетки трагични случаи заради липса на навременна помощ и достъп до правосъдие. Новият механизъм е дългоочаквана крачка напред – знак, че нещо може би започва да се променя.
През последните години, данните от съдилищата, прокуратурата, както и Министерството на вътрешните работи, показват притеснителен ръст на случаите на домашно насилие. По думите на вицепремиера Атанас Зафиров, делата, свързани с насилие в семейството, растат с между 25 и 30% годишно.
Според медиен мониторинг през 2025 г. 23 жени са убити от своя партньор, докато през 2024 г. общо са били 20. Общият брой подадени сигнали за домашно насилие през 2024 г. са над 53 000. Въпреки че няма все още официални данни за броя подадени сигнали за 2025 г., МВР съобщи, че за първото полугодие има 14,3% увеличение на регистрираните случаи на домашно насилие спрямо същия период на 2024 г.
От 2005 г. българското законодателство има приет Закон за домашното насилие, но в него има пропуски и той не се прилага коректно и ясно, както се вижда от горепосочените данни, и не е достатъчен, за да намалеят случаите на пострадали.
През 2023 г. бяха гласувани промени в Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН), които включваха разширяване на понятието „интимна връзка“, както и допълнителни мерки за закрила на жертвите.
Но по настояване на представители на БСП за България и Възраждане дефиницията бе ограничена да важи единствено за отношения между „физически лица от мъжки и женски пол“ — решението, според критиците, е продукт на хомофобията сред част от депутатите и лишава от защита хора от ЛГБТИ общността.
С приетите текстове бе създаден и Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, което вдъхна надежда, че държавата ще заработи с по-ясни правила и механизми. Досега обаче няма публично достъпни обобщени данни за работата на Съвета.
Повратна точка, която доведе до промените в ЗЗДН през 2023 г., бяха масовите протести през лятото в подкрепа на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, която бе жестоко нападната и обезобразена от своя приятел. Няколко месеца след задържането на обвиняемия Георги Георгиев, Окръжният съд в Стара Загора отмени ареста му заради квалифицирането на престъплението като „лека телесна повреда“.
Момичетата от града
Това накара хиляди да излязат на масови протести под лозунга „Нито една повече“, настоявайки за по-стриктни закони и по-ефективна защита на жертвите на джендър-базирано насилие, както и предприемане на действия за превенция. През август 2025 г. Районен съд – Пловдив пуска Георгиев на свобода срещу гаранция от 10 000 лв. Над две години по-късно, все още няма окончателна присъда за насилника.
На 01.02.2024 г. коалиция „Заедно срещу насилието“, обединение на 35 граждански организации, все пак изпрати писмо до министър-председателя акад. Николай Денков, вицепремиера Мария Габриел и членовете на кабинета, настоявайки за ускорено прилагане на приетите през 2023 г. изменения в Закона за защита от домашното насилие.
В документа бяха посочени пропуските в реакцията на институциите — от задържането на извършители и връчването на ограничителни заповеди до липсата на координация между МВР, здравеопазването и социалните служби. Основната тревога обаче оставаше една: защо хората и общностите, които ежедневно поемат първия удар от този проблем, продължават да бъдат оставяни сами, докато пострадалите търсят подкрепа именно от тях?
През последните две години станахме свидетели на жестоки случаи на насилие, които вече не можеха да бъдат заглушени: Дебора от Стара Загора; младата Ванеса, пребита до припадък и приета в болница със счупен таз, крак и три ребра; Кирилка, нарязана брутално от съпруга си; Евгения, чието тяло бе намерено в куфар, захвърлен във водоем; и още десетки български жени и момичета. Тези истории разбудиха не само организациите, но и хиляди хора, които излязоха на улицата, обединени от гняв и желание за справедливост в ситуация на липса на държавна защита.
Именно гражданската мобилизация — протести в цялата страна, солидарност и взаимопомощ между жени, активисти и съмишленици — се превърна в двигател на натиска за промяна. Активистки колективи като Феминистки мобилизации и неправителствени организации като Български фонд за жените, фондация “П.У.Л.С.” и асоциация “Анимус” останаха важни опорни точки с опита и ресурсите си, а силата, която поддържаше натиска за по-амбициозни решения, беше именно решимостта на всички хора, които отказаха да мълчат и превърнаха собствения си гняв в обща кауза.
Благодарение на отпора срещу бездействието на институциите, на 19.11.2025 г. бе гласуван и приет Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, чиято основна задача е да се създаде ясен път за комуникация между различните институции, така че жертвите да не бъдат прехвърляни през различните институции и по този начин да се ретравмират, а напротив - системата да задейства нужните мерки, за да подкрепи пострадалите и те да получат защитата и помощта, от която се нуждаят - била тя медицинска, социална, правна или от страна на полицията.
С този документ правителството заявява пред обществото, че при наличие на случай на домашно насилие, всички отговорни ще бъдат обединени и ще вземат необходимите мерки, за да се улесни процеса по задържане на нападателя. Създава се задължение при подаден сигнал, към която и да е институция, той да бъде приет и по него да започне работа, без да е нужно пострадалата да бъде пренасочвана към друг орган.
В механизма също са разписани ясно действията, които трябва системата да предприеме, когато е засегнато дете. Всяко дете в риск се приема не само като свидетел, а като самостоятелна жертва, със специфична закрила и включване на органите за закрила на детето.
Втората стъпка на правителството, каза правният министър Георги Георгиев, е да се засили работата по разкриване на регионални центрове за правни консултации с адвокатите в страната. Той също каза, че финансирането за точно тази помощ е увеличено с 50% с фокус върху жертвите. Преди няколко седмици такъв център беше открит във Велико Търново, следващият град е Добрич.
BTV новините
Законът за защита от домашно насилие сам по себе си определя правата на жертвите и задълженията на институциите, но не казва как точно трябва да бъде максимално защитено обществото и какви трябва да са действията на тези институции. Това най-често води до размиване на отговорности, липса на стратегия, забавяне на действия и в крайна сметка - непълна защита. Приетият координационен механизъм решава именно тези проблеми. Той създава единна система за реагиране, защита на жени, деца, мъже, както и много по-адекватна връзка между държавата и неправителствените организации, които реално работят с жертвите. НПО-тата най-сетне са включени като партньори.
С приемането на механизма, правителството би следвало да започне да работи сериозно не само по наказателните действия след вече състояло се престъпление, а и по превенцията на джендър-базираното насилие. Документът въвежда обучения, превантивни кампании, насоки за интервенции преди ескалация и други.
Автор: Кристиана Йосифова
Източници:
Comments