top of page
  • vechernicamedia

Джулия Тофана: италианската отровителка, превърнала се в легенда

Updated: Nov 6, 2023

Понякога незначителни моменти могат да променят развитието на световната история. Това е поглед към един от тези моменти, когато порция супа успява да повали най-прословутия убиец в Рим през 17-ти век.




Естествено, историята не започва с тази купа. Не, започва както истински ужасяващите страшни истории - с патриархат. През 1633 г. в Италия, безкрайната сила предоставена на мъжете е означавала, че жените често са били жертва на неописуем тормоз. Жените са били без опора в обществото и възможности да подобрят ситуацията си. Било е възможно да се омъжат с надеждата мъжът да ги третира относително добре, да останат сами и да разчитат на проституция или просто да станат вдовици.


Третата опция е била предпочитана сред буржоазията – жени, заседнали в злочести и насилствени бракове, които не могат да разчитат на закона за помощ. И дори партньорите им да не са им посягали физически, приетата идея, че жените са собственост е означавала, че съпругите не са имали право на мнение що се касае до техния живот.


Най-желаното нещо е била свободата. Решението? Смърт. Начин? Очевидно- отрова.


Никой не е бил по-сръчен в замесването и опаковането на смъртоносни отрови за италианските девойки през 17 век от Джулия Тофана. Джулия е родена в Палермо през 1620 г.. Майка ѝ е прословутата Тофана д‘Амадо, която е екзекутирана за убийството на собствения си съпруг през 1633 г. Спекулират, че д‘Амадо е предала рецептата за най-ефективната си отрова на дъщеря си, но дори това да е истина, самата Джулия е била опитна в замесването на всякакви разтвори.


Местила се е от Сицилия до Неапол и до Рим, увеличаваща търговията си на черния пазар. Продавала е отровите си, за да помогне на жени, впримчени в насилствени връзки. С помощта на дъщеря си, група от доверени познати и възможно свещеник, Джулия формира подземен кръг от престъпници. За незапознатите, бизнесът ѝ е бил козметичен - продавала е пудри и разтвори засилващи красотата на жените.


Това лесно успява да прикрие най-търсения ѝ продукт: Аква Тофана.


Аква Тофаната е бил желан крем за лице или масло използвано от италианските жени с цел подмладяване…или придобиване на статуса на вдовица. Достигала е до тях в бутилчица или кутия за пудра често наименувана „Манна на Св. Николай от Бари“ – известно лекарство за петна по лицето. Направена от смес олово, арсен и беладона, Аква Тофана е съдържала почти същите съставки като нормалната козметика от това време, което помага да я замаскира по женските рафтове. Мъжете не са били най-мъдрите, за да осъзнаят, че режимът за красота на съпругите им е тяхната смъртна присъда.


Друг елемент в Джулиановата отрова, който я прави толкова изкусена е начинът, по който взима жертвите си. Първата доза, обикновено разредена с течност, причинява умора и физическа отпадналост. Втората доза довежда до болки в стомаха, гадене и дизентерия. Третата или четвъртата доза свършват останалото. Отровата и методът на прилагането ѝ, накарали докторите и разследващите да вярват, че смъртта е причинена от някое непознато заболяване. Бавният ефект на отравянето дава достатъчно време на жертвите да оправят завещанията си, а жените до тях са подпомагали и повлиявали на това как ще изглеждат те. Смъртните случаи, тези трагично изгубени млади животи, никога не са се смятали за нещо повече.


Отровата неоткриваема, убийствата незаподозрени, бизнесът на Джулия разцъфва.


Внимавала е, продавайки продуктите си само на жени, които познава или поне проверени от нейни минали клиенти. За съжаление, една от тях, която си е набавила Аква Тофана с цел да убие съпруга си, се паникьосала.


След като смесила няколко капки от течността в супата на съпруга си, паникьосана започнала да му се моли да не я опитва, разкривайки криминалната дейност на Джулия и съучастниците ѝ. Съпругът накарал жена си да предаде Тофана и целия кръг отровители и скоро замесил и полицията.


Джулия е била обичана от хората особено от жените, богати и бедни, на които е помагала. Разбрала е за заповедта преди властите да почукат на вратата ѝ и е получила убежище в близката църква, докато не се е разнесъл слух, че е отровила градската вода. Тогава правителството предприело действия: заловили я и я подложили на ужасяващи мъчения.


Джулия си признава, че е убила около 600 мъже само от 1633-1651 г. в Рим, макар че числото може да е по-малко (или по-голямо) като се има предвид, че признанието ѝ е направено под натиск. Вярва се, че Тофана е екзекутирана през 1659 г. в Рим, заедно с дъщеря си и най-близките ѝ спътници. Дузини жени от са били екзекутирани след това, разкрити като клиентки на Тофана, докато много жени от висшата класа са били затворени или изгонени заради участието им в схемата.



Забележителното в наследството на Тофана е как се превръща във вид фолклор, който продължава да изниква в историята. Отровите ѝ и пудрите ѝ директно повлияват на „Аферата на отровите“ във Франция през 17в. – водещи до опитът за убийство на Крал Луи XIV. Даже известният композитор Моцарт, на смъртното си легло обвинява мистериозната си болест на изобретението на Джулия: „Сигурен съм, че съм бил отровен. Не мога да се отърва от тази идея…Някой ми е дал Аква Тофана и е изчислил точния час на смъртта ми.“


Ако отровата наистина е женското оръжие, никой не я е усвоявал като Джулия Тофана.


Превод: Иванжелина Трендафилова


Източник:https://www.syfy.com/syfy-wire/giulia-tofana-the-italian-serial-poisoner-who-became-a-legend


Comments


bottom of page