top of page
  • vechernicamedia

Борбата за декриминализиране на секс работата в Уганда

В Уганда секс работничките са изправени пред стигма и малтретиране. Сестринството в публичните домове обаче им помага да се справят с множество предизвикателства.



Кампала, Уганда – Надолу по кална уличка в бедния квартал в Уабидуку, в източния край на Кампала, покрай търговци, продаващи парчета пържена риба и гумени джапанки, седи ярък, розов транспортен контейнер. Той е изрисуван с анимирани презервативи и банери, рекламиращи важността на тестването за ХИВ/СПИН.

Това е Lady Mermaid Empowerment Centre - организация, ръководена от секс работнички, които се борят да декриминализират професията си, като същевременно документират нарушенията и предоставят безплатни контрацептиви и консултации.


Организацията с 25 000 жени годишно, разпръснати в 122 горещи точки, улични ъгли, барове, публични домове и хижи, в Кампала и два други района.

„Това, което ме мотивира всеки ден, са малките неща, които правя като услуги за секс работничките.“ (Саню Хаджара Бате, изпълнителен директор на центъра)

„За мен е от ключово значение, когато виждам усмивка на лицето на секс работничките, но също така се стремя да променям и животите им.“


Нейната задача е трудна в страна, в която проституцията е забранена от наказателния кодекс от колониалната ера и се наказва с до седем години затвор.

Секс работничките живеят в периферията на обществото, застрашени от насилие от страна на своите клиенти, стигма от съседите си и пренебрежение от страна на полицията.



В повечето случаи Aaliyah* пристига в центъра за прием на Lady Mermaid сред сутрешната суматоха и жега. През следващите няколко часа тя ще помогне с приветстването на колежки секс работнички в това малко убежище, предлагайки чай, място за почивка, душ и информационни брошури.  


Алия започва да се занимава със секс работа на 17 години. Родителите ѝ са починали, оставяйки я с двама по-малки братя и сестри, за които да се грижи. Един мъж ѝ обещал да се ожени за нея и да помогне с грижите за децата срещу секс.

Чичо ѝ я насилва, когато е на 14 години. Тя забременява от нападението и ражда в ранна си тийнейджърска възраст. По-късно родителите ѝ заявяват, че трябва да се омъжи за него, за да не петни името на семейството.

Климат на страх


Секс работничките разкриват, че мъжете често отказват да носят презервативи, бият ги, заплашват ги с нож и ги ограбват.


Рашида* е друга работничка, която показва дълбоки белези и драскотини по ръката си, резултат от опити за грабежи и изнасилвания. Тя става секс работничка на 28 години, надявайки се да получи достатъчно храна за децата си след смъртта на съпруга си.


Опитите да се докладват насилие и нарушения на властите са безполезни.

„Полицията ни казва „Вие, хора, вие се продавате. Какво искате да направим?“

 „Където и да отидем, не ни се оказва никаква помощ“, каза Рашида.

Вече труднодостъпните здравни услуги за секс работничките бяха допълнително ограничени, след като Уганда прие един от най-суровите закони срещу хомосексуалността в света тази година.



Влязъл в сила през май, той наказва еднополовите връзки по взаимно съгласие, вече незаконни в Уганда, с по-тежки присъди затвор и дори смърт. Въпреки че самият закон не е насочен пряко към секс работниците, той допринася за среда на параноя, лишавайки ги от и без това ограничената подкрепа.  

Центърът на Lady Mermaid е посочен сред 22 организации, разследвани за „насърчаване на хомосексуалността“ в доклад, по-рано тази година. Дейността на организацията се смята за незаконна. 

„Всички се страхувахме да излезем и [предоставим] услуги на нашите общности“, добави Бате.


По пътя към справедливостта


Бате* копнее за ден, когато секс работата ще бъде декриминализирана в Уганда и в целия африкански континент, когато секс работничките ще бъдат свободни да живеят живота си като другите професионалисти.



 „Преди дори да отидем в съдилищата на Уганда, за да получим справедливостта си като проституиращи работници... трябва първо да създадем емпатия у общностите“, казва Бате пред Ал Джазира. Засега, изправени пред трудностите и опасностите, жените използват парите, които изкарват в публичните домове, за да осигурят себе си и семействата си.


Алия планира един ден да построи къща за себе си и да използва парите, които изкарва, за да даде на децата си образованието, което тя никога не е имала. Всяка малка победа е още една стъпка по пътя към безопасността и сигурността.

В своята визия за бъдещето Бате си представя клиники, предлагащи услуги без дискриминация; жени дори в селските райони, готови да докладват за нарушения и най-вече хора, способни да се застъпят за себе си.


„Виждам общност от образовани и овластени секс работници, които могат да оспорят закона“, каза Бате.



Превод: Цветелина Михайлова


bottom of page