В последните години, терминът „bimbo“, или така познат в превод като „кифла“ на родния ни език, набира популярност в социалните мрежи като положителен израз за непримирамата женственост, особено сред поколението Z. Думата бимбо, преди използвана за описване на привлекателна, но ниско-интелигентна жена, напоследък се използва просто за „женствена“ жена, която не оставя нормите за това какво е феминист да ръководят нейната същност. Дали обаче това наистина е революцията, от която имаме нужда?
„Бимбо“ феминистката е хипер-женствена. Носи каквото иска независимо колко е разголващо, защото знае, че дрехите ѝ не определят интелигентността или стойността ѝ. Тя може да има антисистемна и лява позиция по социалните въпроси, но също така избира да насочва енергията си към забавни и „момичешки“ дейности. За разлика от вече оклеветената феминистка, която поставя корпоративния успех и борбата за място в света на мъжете над всичко останало, бимбо феминистката е доволна просто да съществува с приятелките си. В крайна сметка смисълът на феминизма е жените да имат лична автономия и свободен избор, което не е лошо, нали?
Въпреки, че тази тенденция започна с насърчаването на жените да приемат стереотипно женските интереси и женствеността си като сила, бимбо феминизмът популяризира фрази като „Аз съм просто едно момиче“ във феминистки слогани. Едно е да се закачаме на шега с нещата, за които мъжете са се подигравали векове наред („Тя тича като момиче“; „Какво знае тя? Тя е просто едно момиче.“), но е съвсем друго да приветстваме неиронично тези стереотипи и в крайна сметка да възпроизвеждаме тези регресивни представи за женственост, които феминизмът има за цел да обори.
Феминистите в интернет са доста разделени по темата. Най-популярен пример за „бимбо феминист“ е създателката на съдържание в ТикТок @nikitadumptruck, която разказва исторически и политически събития, обяснява математика и икономика, в ролята на стереотипна „кифла“, за да може, по нейните думи, да бъде по-разбираемо от женската аудитория. Този предразсъдък, че жените могат да разбират комплексни теми само и единствено, ако са им поднесени на розов поднос, поръсен с брокат е изключително вреден за цялото феминистко движение, което десетилетия наред се бори за приемането на жените като равни в обществото.
Преди няколко месеца ТикТок създателката се опита да обясни конфликта между Израел и Палестина с метафора за две момичета „Изи“ и „Пати“, които искат да празнуват рождения си ден в една и съща дискотека. Организацията на обединените нации е охраната, а Хамас са приравнени на “приятелките от груповия чат”, които планират конфронтация от името на Пати.
Негативната реакция към клипа на Никита се разпростира отвъд нейното съдържание в естеството на самия феминизъм. Някои хора се радват на факта, че вече има критически дискурс по темата за присъщата вреда на бимбо феминизма. Виждали сме този модел и преди - girlboss феминизмът едва наскоро достигна до прозрението, че капитализмът не е феминистки, само защото жени участват в него. Сега бимбо феминизмът осъзнава, че инфантилизацията не е феминизъм, само защото я извършва жена.
Патриархатът съществува не само чрез действията на мъжете в обществото, но и чрез усвоените действия на жените. Когато обясняваме нещо като „за момичетата“ (“for the girls”) използвайки глуповати синоними, за да обясним теми като геноцид, война и тероризъм, ние внушаваме, че „момичетата“ не могат или не желаят да се интересуват от информирани разследвания и критично мислене.
Човек може да бъде безапелационно женствен и интелигентен едновременно - двете неща не си противоречат. Когато двете биват представяни като взаимноизключващи се, идеята, че на жените трябва да им се говори принизяващо и че женствеността и безпомощността са взаимозаменяеми, се утвърждава. Това са стереотипи, срещу които феминистките се борят. Придържането към патриархални норми като тези нито отблъсква властта от мъжете, нито я култивира, а ни вкарва отново право в лапите на патриархата.
Феминизмът, в самото си ядро, е движение за социалните и политическите права на жените и джендърните малцинства, а не дума, която да опише всичко, което жените правят. Бимбо феминизмът е ребрандирана версия на т.нар. „choice feminism“, който твърди че всеки избор, който направи жена е феминистки сам по себе си. Например, жените използват „choice feminism“-а, за да твърдят, че даже и да се придържаме към сексистките стандарти на красота това може да е феминистко, просто защото жените най-сетне имат възможността сами да избират какво да правят с телата си.
Този „феминизъм на избора“, подобно на бимбо феминизма, е прекалено индивидуализиран. Когато разглеждаме феминизма като поредица от индивидуални действия, ние пренебрегваме по-широкото въздействие на патриархата върху всеки аспект от живота на жените. Изборът да инфантилизираш себе си и да насърчаваш на други жени да го правят, в крайна сметка не може да бъде отделен от патриархалния контекст, в който жените съществуват.
Нека жените обгърнат женствеността и забавлението. Нека носят каквото искат или да изглеждат както пожелаят без да бъдат смятани за глупави. Жените заслужават уважение независимо от това как изглеждат или се държат. Но да казваме на жените, че е хубаво - и даже овластяващо - да си казват, че „момичетата просто искат да се забавляват“ в лицето на сериозни дискурси за неравенство или несправедливост не е феминистка позиция, а регресивна. Когато жените унижават собствената си интелигентност, патриархатът процъфтява.
Всеки път, когато феминизмът се привързва към нова, комодифицирана „естетика“, ние губим от поглед какво всъщност представлява феминизмът. Феминизмът, или активизмът по-общо, не винаги може да бъде лесен или секси. Той често трябва да бъде радикален, да бъде труден, защото така се постига промяна. Освен ако бимбо феминизмът не еволюира, за да постави под въпрос патриархата, вместо да го увековечи, той ще се присъедини към феминизма на избора и girlboss феминизма като бележка под линия в историята на повърхностните, проблематични и в крайна сметка неуспешни феминистки вълни.
Превод: Златица Маркова
Автор: Наима Смал
Comments