Десетки могъщи жени са формирали хода на историята със своите интелект, сила, страст и лидерски способности. Макар и далеч не винаги да са работели в интереса на обикновените хора, техните имена и действия трябва да се помнят от историята: редица владетелки са отговорни за множество трайни реформи, установяване на мир в кървави времена, извоюване на женски права, а много от тях управляват в продължение на десетилетия, поставяйки началото на дългосрочен просперитет и културна революция.
Рами Лакшмибай от Джанси (1828 г. - 1858 г.)
Рами е кралица на индийската област Джанси и е една от предводителките на Индийското въстание от 1857 г., познато като Първата Индийска война за независимост срещу великобританските колониални сили. Описвана като индийската „Жана д‘Арк“, Лакшмибай се превръща в символ на съпротива, за да поведе армията си в директен сблъсък с окупаторите.
Мария Тереза Австрийска (1717 г. - 1780 г.)
Хабсбургска императрица, царувала 40 години и контролирала огромна част от Европа – Австрия, Унгария, Хърватия, Бохемия и части от Италия. Императрица Мария Тереза е позната с реформи в образователната сфера - превръща обучението в задължително. Подпомага за създаването на Кралската академия за наука и литература в Брюксел и подкрепя научните изследвания.
Кралица Сондок от Сила (610 г. - 647 г.)
При липсата на мъжки наследници на крал Джинпьонг от Сила, едно от трите корейски кралства по това време, дъщеря му проявява желание да се качи на трона. През 632 г. се възкачва като първата управляваща кралица – не регент или помощник.
В период на безброй войни между корейските кралства, тя помага за оформянето на корейската култура, чрез възраждане на мисълта, литературата и изкуствата.
Построява астрономическата обсерватория в Чомсонгде в помощ на фермерите, освобождава селяните от данъците за година и намалява данъците на средната класа, което ѝ печели обществена подкрепа и любов.
Императрица Теодора (500 г. - 548 г.)
Една от най-влиятелните императрици на Византийската империя и Светица в Източната Православна Църква, омъжена за Юстиниан I, Теодора е била една от най-доверените му съветници.
Контролирала е външните работи и законодателството. Бори се за редица женски права, приемайки закони срещу трафика на хора и за правата на жените за придобиване на собственост, подобряване на бракоразводните процедури и други.
Хатшепсут (1507 пр.н.е. - 1458 пр.н.е.)
Около 1473 г. пр.н.е., Хатшепсут поема ролята на фараон, след като съпругът ѝ владетел загива.
Наясно с противоречията около нейното издигане на власт, Хатшепсут заповядва всички нейни статуи и картини да я представят като мъж.
Като покровителка на изкуствата, предприема сериозни строителни проекти, от които най-известен огромният храм Деир ел-Бахри, едно от архитектурните чудеса на Древен Египет.
Хатшепсут е най-дълго управлявалата жена фараон.
Текст: Иванжелина Трендафилова
Comments