В този толкова технологичен свят често забравяме, че в историята зад ключовите иновации и постижения стоят не само мъже, но и жени, чиято работа е променяла и продължава да променя технологичния облик на света. От програмирането до съвременните компютърни науки, жените има значим принос, който вдъхновява инженери и учени.
В тази класация ще научите повече за четири изключителни жени, чиито открития и постижения са оставили траен отпечатък върху технологиите, каквито ги познаваме днес.
Ада Лъвлейс
Ада Лъвлейс, често наричана първият компютърен програмист в света, живее век преди появата на съвременния компютър. Родена през 1815 г., тя е дъщеря на известния поет Джордж Байрон, но избира пътя на математиката. Работейки с Чарлз Бабидж, известен като „бащата на компютъра“, Ада създава първата компютърна програма за изчисляване на числата на Бернули.
(източник: The New Yorker)
Заради ограниченията на времето, публикува трудовете си под инициали, а приносът ѝ е разпознат по-късно. В чест на „Магьосницата на числата“, както я нарича Бабидж, е създаден езикът за програмиране „АДА“, използван за широк спектър приложения, включително и военни проекти.
Грейс Хопър
Грейс Хопър е американски учен и контраадмирал, пионер в компютърните технологии. Тя създава програмното осигуряване за компютъра „Mark I“ и първия компилатор за програмен език.
(източник: cis.upenn.edu)
Родена на 9 декември 1906 г. в Ню Йорк, Грейс завършва математика в колежа „Васар“ и Университета в Йейл, където получава докторска степен. По време на Втората световна война става член на екипа програмисти на компютъра „Mark I“.
През 1947 г. въвежда термина „дебъгване“, (debugging) при отстраняване на дефекти в компютъра. В периода 1951-1952 г. разработва първия компилатор за компютъра UNIVAC, а през 1959 г. допринася за създаването на езика COBOL, използван широко в бизнеса.
Мариам Мирзахани
Мариам Мирзахани е родена през 1977 г. в Техеран, като проявява силен интерес към математиката още през ученическите си години. Получава средното си образование в гимназия, част от Националната организация за развитие на изключителни таланти в Иран и печели два златни медала от международни олимпиади по математика.
(източник: The Guardian)
Животът и кариерата ѝ продължават в САЩ, където преподава по специалността си в редица престижни университети, сред които „Харвард”, „Принстън” и „Станфорд”, вече като професор.
През 2014 г. става първата жена в историята, удостоена с медала „Фийлдс” – отличие, чийто престиж се съизмерва с този на Нобеловата награда. След 56-те досегашни победители, Мариам Мирзахани е първата жена математик, печелила отличието. Макар да е най-известна с математическите си изследвания, нейната работа намира приложение и в компютърните науки, особесдно в оптимизационните алгоритми.
Ани Исли
Родената през 1933 г. Ани Джийн Исли е компютърен учен, математик и ракетостроител, работила 34 години в NASA и предшественика ѝ NASA. През 1955 г. започва като компютърен специалист. След въвеждането на електронните компютри става математик и компютърен техник.
(източник: Salon)
Исли пише софтуер за анализ на ракетната степен „Кентавър”, което допринася за изстрелването на космически совалки и сонди, включително „Касини” към Сатурн. През 70-те изследва увреждането на озоновия слой и работи върху енергийни проекти като слънчева енергия и когенерационни електроцентрали.
Въпреки сегрегацията и предизвикателствата в кариерата ѝ, Исли насърчава ученици, особено момичета и малцинства, да се развиват в науката. През 2021 г. кратер на Луната е наречен на нейно име, а тя е въведена в Залата на славата на изследователския център „Глен”.
Източници:
Автор: Мария Испиридонова
Comments