23-ти септември: денят на би видимостта

Месецът на бисексуалността е тук! На 23 септември официално празнуваме международния Ден на би видимостта, чрез който честваме би хората по света, като акцентираме върху тяхната история и принос към ЛГБТ+ общността.

За пръв път Денят на би видимостта е  отпразнуван през 1999 г. в САЩ под името „Международен ден на бисексуалността“, организиран с помощта на 3 би активисти - Уенди Къри, Джиджи Уилбър и Майкъл Пейдж, който също е известен със създаването на запомнящия се би флаг. 

Впоследствие името е променено на Ден на би видимостта, с цел празникът да е колкото се може по-приобщаващ.

„Умишлено е би, а не бисексуалност, за да включва както хора, които са бисексуални, така и биромантици, но може би не и двете едновременно“ казва Джен Йокни, от когото се популяризира новото име. „Например, целта е да включва ясно асексуални хора* (хора, които изпитват минимално или никакво сексуално привличане), които може да искат романтични връзки, независимо от пол“.

Бисексуалността е сексуална ориентация, при която човек усеща романтично и/или сексуално привличане към повече от един пол. Други дефиниции определят бисексуалността като привличане към хора от същия и различен пол или едновременно привличане към мъже и жени.

Би хората често стават жертви на бифобия, а именно стигма, предубеденост или дискриминация заради сексуалната си ориентация. Някои примери за това са набеждаване, че са сексуално безразборни, обвинения в нерешителност или убеждения, че просто са объркани.

Това да си бисексуален или биромантик противоречи на хетеронормативната култура на привличане, с която повечето от нас са израснали. Поради тази причина фактът, че някой е привлечен от повече от един пол, често е трудно възприет от обществото. 

Така нареченото „би заличаване“ е доста разпространен вид на бифобия, който ясно подчертава тази тенденция. Отхвърляне съществуването на би хората, както и много други куиър хора, различни от гейове и лесбийки, е плод на нашата социална среда и реториката на „нормалното“, с която сме отгледани масово, включително в България. 

За жалост, за много хора идеята човек да е привлечен от повече от един пол е немислима. От там произтича и част от стигмата срещу би хората, която се разпространява. 

Например, чест случай на „би заличаване“ е отказ от приемане на нечия би идентичност като факт. Ако си би и си във връзка с човек от същия пол си наричан гей или лесбийка, а ако си с човек от различен пол си хетеросексуален. 

Подобно отричане на съществуването на бисексуалността като ориентация има изключително опасни последствия за общността. Проучване от 2017 г. показва, че би хората имат по-високи показатели на притеснение и депресия в сравненине с хетеро или хомосексуални хора, като ключови потенциални причини за това са би невидимостта и заличаването.

Това са само някои от причините, които правят Денят на би видимостта толкова значителен. 

Има много начини, по които можем да подкрепим би общността. На първо място е всякаква форма на активизъм, чрез който да коригираме разрушителни предразсъдъци към би хората. 

Чрез насърчаване на разговори и дискусии за би общността, можем да открием диалог, който допринася към видимостта им в обществото. Изслушването на тяхната история и опит е от съществено значение и потвърждава, че техните изживявания също толкова значими, колкото на всеки друг.

Застъпването за би хората в ситуации на неуважително поведение и бифобия е друг важен момент, който да допринесе позитивно към обществото. Например, поправката при неправилно дефиниране на сексуална ориентация може да образова, пренастрои възприятието на останалите спрямо би хората и дори предотврати подобна ситуация в бъдещето.

Подкрепа на организации, застъпващи се за ЛГБТ+ общността, също е важна стъпка към значително по-голямо приобщаване на би хората. 

Нужно е и да оценим културната значимост на би общността и да проследим приноса ѝ към историята ЛГБТ+ движението.

Започвайки с „майката“ на Прайда, Бренда Хауърд, която се е идентифицирала като би жена, можем да научим повече за би движението, следейки и активисти като Робин Окс, или дори културни икони като художничката Фрида Кало и писателката Вирджиния Улф.

Автор: Юлия Здравкова

Заглавна снимка: Instinct Magazine