top of page
  • vechernicamedia

Ромските бежанци от Украйна разказват за дискриминацията по пътя към безопасността

Updated: Oct 10, 2023

От Андрей Поповичю


Стотици украински роми са изправени пред несигурно бъдеще в молдовската столица Кишинев, тъй като много от тях са се оказали без документи.



Кишинев, Молдова – концентрични линии очертават пистата за бягане на закрито в спортната зала Манеж Sport Arena в молдовската столица Кишинев. Тук са се състезавали и тренирали атлети. Сега пистата е дом на около 800 роми, които са избягали от Украйна след руското нашествие.


Кристина, на 41 години, е една от тях. Тя губи всичко, което притежава, след като Русия бомбардира къщата ѝ в източно-украинския град Харков.


„Харков сега е като дланта ми. Къщите на хората и центърът на града са разрушени, не е останало абсолютно нищо“, казва тя пред „Ал Джазира“.


След като бомбите разрушават единствения дом, който някога е имала, единственото, което може да направи, е да вземе децата си и да избяга. Сега тя седи насред пистата, без документи и без идея какви стъпки да предприеме.


„Ако се взриви бомба върху къщата ви и чуете стрелба от танк, какво ще грабнете първо – документите или децата?“ пита тя.


Кристина пътува от Харков до Лвов, а след това до молдовската граница. Но там, казва тя, е прекарала четири дни в студ, докато чака да влезе в Молдова, без никаква храна и вода.


Веднъж намерили подслон, тя и други роми бързо били прогонени от палатките от украинските гранични власти.


Кристина е една от около 400 000 украински роми, които освен с травмите от войната трябва да се справят и с дискриминацията по пътя на евакуацията си от Украйна.


Много от тях винаги са били без документи, а други са загубили документите си по време на войната. Всички те имат ограничени опции за бягство. Но най-тежко е разделянето на семействата им, които в ромската култура са по-ценни от всичко.


Травмиращи събития


Лариса разказва как украинските власти са я прогонили с „големи пистолети“, докато внучката ѝ била с нея.


„Спяхме на студа заедно с децата си. Синът ми имаше температура, но за щастие му дадоха хапчета“, казва Лариса и добавя, че преживяването е дошло след четири дълги нощи, прекарани в спане върху дъски в неосветеното, наводнено мазе на семейството в Харков.


След като пристигат в Лвов, Лариса и семейството ѝ са посрещнати добре. Но заради огромния брой хора, не получили достатъчно хляб, за да нахранят цялото си семейство.


На гарата тя се разделила със съпруга си. „Не го видях повече“, казва тя.


На границата синът ѝ бил спрян и бил призован да се бие за украинската армия.


„Разбирам, че такъв е законът, но без син и съпруг не мога да живея“, казва Лариса. „Как да живееш? Какво да правя? Как ще живея без децата си?“


Дискриминацията обаче не е норма за всички роми, пребиваващи в спортната зала.



За Изабела и децата ѝ евакуацията от Киев преминава бързо. Тя смята, че украинските им паспорти може би са помогнали. Но въпреки това тя е без пари и няма план къде да отиде след това.





„Майка ми ще реши къде да отидем, но засега оставаме тук“, казва Изабела. „Имаме нужда от помощ, нямаме пари, нямаме нищо, дори не съм взела други дрехи със себе си.“


Силни семейни връзки


В залата на Манеж големи семейства, някои от които наброяват до 50 членове, очакват да разберат какво ще се случва с тях оттук нататък. Заради големите си размери повечето ромски семейства не могат да намерят къде другаде да отседнат в Молдова.


Изабела пристига в Молдова с четирите си деца, майка си, сестра си и зет си, които също имат три деца.


Силните семейни връзки са попречили на сплотените ромски общности да оставят членовете на семействата си, което често означава, че къде могат да спят или да пътуват, зависи от това колко място има.


„Има много семейства, за които доброволците намират апартаменти, но ромските семейства са толкова многобройни, че понякога това е невъзможно", казва Марсела, доброволец в Манеж, пред Ал Джазира.

Според доброволци, властите в Молдова решават да отделят ромските бежанци от етническите украинци, за да предотвратят напрежението между двата етноса и да отговорят по-добре на специфичните им нужди поради езикови, културни и логистични съображения.


Хората биват транспортирани от граничните пунктове на Молдова с Украйна, след което се нанасят в Moldexpo – бивша международна изложбена зала, превърната в тестови пункт за Ковид-19, преди да се превърне в център за приемане на бежанци.


От Moldexpo, който сега е основният приемен център за бежанци в Кишинев и където се съхраняват всички храни, дрехи и други дарения, хората се извозват с автобуси до други центрове като Манеж.


Ал Джазира също посети Moldexpo, където бяха настанени само етнически украински семейства. Условията бяха сходни с тези в Манеж, където са настанени само украински роми.


Без документи

Молдовските власти са притиснати да изработят план за презаселване на ромските бежанци, който да не изисква от тях да имат документи.


Молдовският народен представител Дориан Истрати, който в неделя координираше работата на бежанския център в Манеж, заяви пред Ал Джазира, че правителството урежда сделки с румънското правителство за приемане на ромски бежанци без паспорти.


„Осигуряваме автобуси, които ще ги закарат до влака, за да могат да бъдат прехвърлени в Румъния“, каза той. „В Румъния ще ги регистрират като бежанци и ще им дадат убежище.“


„Някои от тях се развълнуваха, когато чуха, че има автобус, който ще ги закара до Германия“, каза доброволката Марсела, „но когато разбраха, че за да се качат, им трябват биометрични паспорти, трябваше да се върнат в спортната зала и да разопаковат.“


„Макар че някои роми имаха документи със себе си“, каза Истрати, „много от тях бяха с изтекъл срок на валидност или представляваха актове за раждане, които не могат да се използват за влизане в дадена страна.“


„Ако ни дадат работа тук, всичко ще е наред“, каза Кристина. „Мога да пека пита, да шия, може би дори да правя торбички за подаръци.“


Бележка на редактора: Даниела Калмиш допринесе за този репортаж, като преведе интервютата.



Comments


bottom of page