top of page
  • vechernicamedia

Наташа Рич за „Другите българки“: „Изкуството е за това – да въздейства, провокира и буди размисъл

Интервю: Катерина Клинкова и Камелия Ценева


©Стопкадър

Наташа Рич за „Другите българки“: „Изкуството е за това – да въздейства, провокира и да буди размисъл у хората“


В последните няколко седмици проектът „Другите българки“ на Михаил Вучков - Ми́шо се превърна в една от най-коментираните теми в българските медии. Той включва изложба (премиерата предстои на 8 март тази година) и кратък документален филм, посветен на транс жените в България. Вучков наистина успя да разбуни духовете с римейка си на класическите портрети на Владимир Димитров - Майстора. Над месец преди самото откриване на изложбата, консервативни и националистически гласове вече заляха публичното пространство с омраза към транс хората.



Личен архив, Наташа Рич

Третирането на класическите ни произведения като святи поставя въпросът кой, как, кога и къде „заслужава“ да бъде включен в концепцията за „съвременна българска жена“. Концепция, толкова абстрактна и изключваща, че сякаш цели групи жени не присъстват в нашето общество. Омразата, на която сме свидетели в момента, скрита зад бранене на „традиционните български ценности“, е изключително притеснителна. Точно затова се обърнахме с молба за интервю към музата на проекта - Наташа Рич. Считаме, че участничките в тази изложба заслужават специално внимание и платформа, на която да се чуят и техните гласове, които отсъстваха от публичния дебат. Като се има предвид колко негативна е медийната среда спрямо транс хората, подобно участие е само по себе си проява на смелост.

Интервюто на Наташа за „Вечерница“ е единственото участие, на което се е съгласила по повод изложбата. Тя се занимава с дигитални изкуства и до ден днешен работи като художничка, като зад гърба си има две самостоятелни изложби. От много години живее и работи във Франция. Ето какво ни сподели по повод „Другите българки“.



Михаил Вучков - Ми́шо те описва като музата на проекта „Другите българки“. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за работата ви заедно до този момент?

  • С Михаил Вучков ни свързват не само дълги години приятелство, но и работа по различни проекти. През годините съм участвала в негови изложби, както и съм осъществила две самостоятелни експозиции с мои картини, благодарение на неговата подкрепа. Повлиян и вдъхновен от моят преход, той реши да представи българската транс жена по един своеобразен начин, инспириран от творбите на Майстора.


Разкажи ни малко за замисъла на изложбата „Другите българки“. Какво е ценно в нея според теб, защо е важно да има подобни проекти?

  • Идеята на изложбата „Другите българки“ е да хвърли светлина върху тази група от обществото, а именно на трансполовите хора, показвайки,че по никакъв начин не се различаваме от останалите хора. Това е изложба с кауза и тук тя дава възможност да се замислим за това до колко сме толерантни като общество. Все още никой не е видял творбите, а знаете какъв скандал и отзвук предизвикаха само заради това, че транссексуални жени позират с народна носия и българска роза. Фотографиите въздействат като картини и са цяла арт инсталация, нещо иновативно като изкуство, а в самите тях няма нищо пошло или гротескно. Изкуството е за това - да въздейства, провокира и да буди размисъл у хората. Тук никой не посяга на изкуството на Владимир Димитров и по никакъв начин няма за цел да подстрекава хората да имат различна сексуална ориентация, както обществото смята, че това се пропагандира. Проектът е със социална и чисто човешка насоченост, която фокусира вниманието ни върху маргинализираната общност на транс жените.


Това е първото интервю, което си се съгласила да дадеш по повод изложбата, казваш, че ще е и единственото. Защо? От какво се страхуваш, когато става въпрос за медийно внимание?


Личен архив, Наташа Рич

  • Реших да дам това интервю като с него по някакъв начин подкрепям и вашата кауза за правата на жените в България. Не се страхувам от медийното внимание, но през годините се опитвах с моите изяви да представя един положителен образ и лице на общността и за съжаление осъзнах, че усилията ми са били напразни. В наши дни медиите търсят сензацията и скандала и изопачават нещата, а аз нямам нужда от това излишно внимание и негативизъм. За съжаление в България медиите представят един пошъл и не толкова позитивен образ на транссексуалните жени и това поражда негативното отношение на хората и тяхното неразбиране по темата.



През последните десет дни медиите бяха залети от негативни отразявания на изложбата, която многократно беше описана като „гавра“ с наследството на Владимир Димитров - Майстора, преди дори да е била открита. Трансфобията в тези нападки е очевидна - „скандалното“ за тези коментатори е просто фактът, че транс жени присъстват във възстановки на картини на Майстора. Какво би казала на всички онези, които виждат транс хората като „чужди“ на българския контекст?



  • Все пак на никой не му са чужди предразсъдъците, но това бясно отрицание аз лично не мога да разбера. И тук според мен идва моментът, в който всичко се политизира. Медиите и някои политици взеха новината за изложбата като запалена факла и я развяват сред обществото, събирайки всички негативни нагласи. Пак казвам: никой няма за цел да опорочи българската традиция и изкуство, а целта е да се даде гласност, че има и „други” българки, които се борят за своите права в България.

Личен архив, Наташа Рич

Очакваше ли негативната публичност, която изложбата събра я и какви са последиците от нея според теб? Как ти влияе това?

  • В интерес на истината, да, очаквах такъв отзвук, като се има предвид обществената нагласа. Това показва, че за съжаление хората не са толкова толерантни и се пускат по вълната на всеки скандал, без дори да се замислят какъв е действително замисъла на посланието! Тематиката е всъщност чисто човешка и социална, а някои политици се опитаха да дискредитират изложбата и ЛГБТ общността по най-нечовешки начин!


Какво би казала на всички транс хора, на които тепърва им предстои да се разкриват пред близките си, приятелите си и целия външен свят?


  • Това е един много дълъг и сложен процес на себепознание и приемане. Именно подкрепата и разбирането от близките е много важен и преломен момент. Тази подкрепа е важна и нужна, за да може човекът, на когото му предстои тази важна промяна, да знае, че не е сам в тази борба. Разбира се, важно е да бъде потърсена професионална подкрепа и помощ от специалист психолог. Но преди всичко човек сам трябва да бъде наясно със себе си и да бъде открит пред своите близки и семейство. За да се постигне баланса между тяло и душа, е необходим дълъг и труден път. Според мен най-важно е да имаш силна психика и характер, за да отстояваш себе си, независимо от обстоятелствата и общественото мнение.



От години живееш във Франция. Разкажи ми малко за това как си представяш

Личен архив, Наташа Рич

бъдещето за транс хората в България, за какво мечтаеш, какво и къде трябва да се промени.

  • Силно вярвам, че за в бъдеще ще бъдем по-толерантни и разбиращи различните. Да осъзнаем, че никой не насърчава хората да бъдат такива, че това не е „модерно“, че никой не парадира, а да приемем, че такива хора е имало и ще има и с нищо не са по-различни от другите. Надявам се и че юридически нещата със смяна на пола ще се регулират и че ще има повече специалисти в областта, така, както и е в западните страни в Европа. Затова трябва тези хора да имат видимост, да се признаят техните права и да получат възможността за професионална и лична реализация в обществото. Да не бъдат сочени с пръст, а да им се даде една протегната ръка!


От „Вечерница“ искрено благодарим на Наташа Рич за това интервю, нямаме търпение да видим произведенията на живо на 8 март в „The Steps“ в София.


Призоваваме колегите си журналисти от различни медии да се противопоставят на омразата и да застанат до нас в борбата за едно по-справедливо общество. Междувременно ние ще протестираме и тази година на същия ден, защото вярваме, че ВСИЧКИ жени заслужават достоен живот! Каним всички, които не одобряват омразата, разделението, трансфобията, хомофобията, сексизма и расизма, да се присъединят към нас в 18:00 ч. на 8 март 2022 г. пред Съдебната палата в София!


Тийзър за изложбата: https://youtu.be/XmBi9f1lhHg

Михаил Вучков - Ми́шо в социалните мрежи:


Comments


bottom of page