top of page
  • vechernicamedia

Лицемерието на Запада и расизмът по време на войната

Надежда Маждалани

Като жена, която идва от Близкия изток – по-конкретно от Ливан, изложена на дискриминация в продължение на години, и която е наясно със случващото се по света днес, особено като човек, преживял многобройни войни в детството си, няма как да не отбележа няколко неща, които пробудиха огън в мен. Това са главно различните изказвания от разни български и международни репортери и политици по новините и социалните медии по темата война и бежанци.



Първоначално напуснах страната си, за да търся по-добър живот и да изградя по-сигурно и по-безопасно бъдеще в България. „За щастие“ статутът ми не беше на бежанец. Бежанец или в повечето случай нелегален мигрант, както го наричате вие, когато не сме с правилния цвят на кожата. Защо тази дума се свързва със срам, измама и позор, при положение, че става дума за търсене на убежище от ужаса на войната? И някак си никой реално не приема белите като нелегални мигранти, понеже няма как да са такива! Те са интелигентни и образовани хора, европейци са, все пак! Или поне така ги описват нашия премиер Кирил Петков и западните медии, очевидно в контраст с „бежанците, с които сме свикнали“.


Сред многобройните постове, качени във фейсбук, инстаграм и туитър, свързани с темата за расистките и ислямофобски реакции относно войната, си набелязах няколко такива, които описват нашата тъжна реалност и как ние, цветнокожите, сме възприети в нея. Нашите страдания и убийства са приети като нещо едва ли не естествено, и условията, в които живеем, по подразбиране са нещастни и това също изглежда е в реда на нещата.



От различни организации, които работят на място, споделят за това как полският граничен контрол продължава да отказва на хора от Сирия, Йемен и Афганистан да преминат границата или да поискат убежище, като ги оставя да останат в горите на Беларус, и да не забравяме за студентите от Нигерия, Зимбабве, Индия и Пакистан, на които също продължава да бъде отказвано влизане в Полша, Румъния и България. Дали ще е заради Шенген или защото те вече са регистрирани мигранти в друга държава, украинците такива ограничения нямат. Защо? Защото са хора със светъл цвят на кожата и очите, защото приличат на другите европейци, и имат същия произход. Защото карат коли като тях, ходят на работа като тях, и водят спокоен начин на живот. Разбира се, за нас това е нетипично. Ние сме свикнали да живеем в мизерни условия, бомбардирани без да знаем точно кога и къде, коли никога не сме карали, живеем „на палатки“ и се движим „с камили“ на училище и на работа и в момента се „възползваме“ от ситуацията, за да живеем в по-цивилизовани условия… с други думи, за тях сме диваци. Дали имаме документи или не, на границата ни засипват с неудобни въпроси, биваме пренебрегнати, обвинявани, арестувани и т.н.


„Това не е място, с цялото ми уважение, като Ирак или Афганистан, където конфликтите бушуват от десетилетия. Това е сравнително цивилизован, сравнително европейски – трябва да подбирам внимателно и тези думи – град, в който не бихте очаквали това или не бихте се надявали, че то ще се случи.“ – това бяха думите на старши кореспондент на CBS News в Киев Чарли Д'Агата за войната в Украйна. Според него и много други, в „модерна и напреднала“ европейска държава като Украйна, войната е нещо недопустимо, за разлика от държави от Глобалния Юг като Афганистан, Ирак, Сирия, Палестина и др., просто защото белият Запад е свикнал да вижда войни там и те са се превърнали в нещо „естествено“.



Един много интересен факт, който изпускат много хора, е, че когато става дума за това да вземеш оръжие като бял гражданин, за да защитиш земята си от нашественици, западните медии го наричат героизъм, но когато това направи ливанец, палестинец, или афганистанец, го наричат тероризъм. Бях прочела някъде, че британската телевизия Sky News е показала клип, в който подробно се обяснява как хората правят бомби и как да се направят устройствата възможно най-ефективни. Ако тези хора, които произвеждат тези взривни устройства, бяха палестинци, те щяха да бъдат обявени за терористи.


За съжаление изказвания като тези по-горе продължават да бъдат несанкционирани, независимо от гнева изразен в социалните медии от цветнокожи хора и хора от различни етноси, които посочват тези безбройни изблици на бяла привилегия, изразяваща се в това да можеш без дори да се замислиш да делиш мигрантите на „заслужаващи“ и „незаслужаващи“ подслон и подкрепа; да възкликнеш, че никога не си си мислел, че ще видим война в 21 век, като напълно пренебрегнеш факта, че има толкова места по света, в които войните не са спирали в продължение на години; привилегията да си затваряш очите за съдбите и борбите на всички, които нямат твоя цвят на кожата.


Вследствие на последните събития в Украйна, от Глобалния Юг биваме унижавани и критикувани поради това, че споменаваме войни в родните ни места, които се провеждат от години, без да получаваме никакво медийно внимание, сякаш се опитваме да изместваме фокуса на това което се случва днес, с обичайните нередности в държави от „третия свят“. За съжаление самата истина е, че много бели хора забелязват и осъзнават, това че ние от Глобалния Юг, страдащи от окупация или война, критикуваме лицемерието на Запада, както и световните лидери и правителства за това, че непрекъснато доказват, че животът на цветнокожите няма никаква стойност за тях, но избират да си затворят очите пред тази експлицитна форма на расизъм. Това, че войната в Украйна заслужава вниманието ни в момента, не означава, че трябва да затваряме очите си за военните конфликти на други места по света. Призовавам всички вас да изразявате подкрепата си и за всички цветнокожи бежанци от Украйна, както и за тези, които продължават да страдат в собствените си страни в момента.



Comentários


bottom of page